Решение № 4364 от 03.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4364 гр. София, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20241110208008 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от "България Ер" АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление гр. София, район "Слатина", Аерогара София срещу наказателно постановление № 187/08.05.2024 г., издадено от началник на ГПУ-София на РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР за нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, с което на основание чл. 51 ЗЧРБ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.

В жалбата се сочат допуснати при съставянето на АУАН и издаването на НП съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Поддържа се, че в АУАН и НП не са посочени законовите норми, които се твърди да са нарушени, което препятствало право на защита на санкционираното лице. Конкретно, по отношение нормата на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ се застъпва, че касае физически лица, при което е неотносима към осъществяваната от превозвача дейност, а по отношение чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ се поддържа, че е бланкетна, и е следвало да бъде запълнена с конкретна диспозиция на друга норма, с оглед възможността на дружеството да разбере какво конкретно му се вменява в отговорност. Оспорва се фактът на извършване на нарушението, като се поддържа, че превозвачът не е имал задължението да извърши проверка на документите за пътуване на конкретно посочения в АУАН и НП пътник, тъй като осъщественият полет бил "вътрешен" за държавите-членки на ЕС, излага подробни доводи по отношение на задължението си да проверява за наличието на валидна „виза“. По изложените съображения се прави искане НП да бъде отменено.

Въззивникът е редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Кабранска с пълномощно по делото. пледира за потвърждаване на НП.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

На 14.03.2024г. авиокомпания "България Ер" АД осъществила полет № FB450 от Рим за София, с който превозила лицето W.L.J.M.. род. на 14.05.1993 г., гражданство Мексико.

Същата притежавала разрешение за постоянно пребиваване в Република България №701298098. Същата обаче била загубила паспорта си, издаден в Мексико, докато била в Италия, като разполагала само със снимка на една от страниците. На същата дата около 15:15 ч., при осъществяване на гранична проверка на ГКПП Аерогара София на пристигащите пътници от цитирания полет, служители на ГДГП, заедно със свидетелката К., установили, че посоченият пътник бил превозен до Република България без валиден документ за пътуване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ и чл. 6, ал. 1, т. А от Регламент /ЕС/ 2016/399, като превозвачът "България Ер" АД, преди да извърши услугата по превозването му, не бил проверил документите за пътуване, и въпреки липсата на валиден такъв, му бил издал превозни документи - билет и бордна карта.

Пътничката не била допусната да влезе в Република България, като бил съставен отказ за влизане в страната на чужденец на основание чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ. Била съставена докладна записка до Директора на РД "Гранична полиция", в която били описани обстоятелствата по случая.

Свидетелката Д. П. И.-М. съставила срещу "България Ер" АД АУАН № 135 от

11.04.2024г., в който описала времето, мястото и обстоятелствата относно извършеното и констатирано нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. АУАН бил предявен и връчен.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушението и давайки му аналогична правна квалификация било издадено наказателно постановление № 187/08.05.2024 г., издадено от началник на ГПУ-София на РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР за нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, с което на основание чл. 51 ЗЧРБ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите М. и К., и писмени - докладна записка, АУАН, НП, покана, съобщение от 14.03.2024г., заповеди за компетентност, копие на разрешение за пребиваване, отказ за влизане в страната №1171 и други, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира доказателствената съвкупност в цялост, намирайки гласните и писмени доказателствени източници за относими към предмета на доказване и допринасящи за правилното му изясняване.

Посредством показанията на свидетелите се изясняват в пълнота обстоятелствата по извършената гранична проверка, при която било установено, че лицето не разполагало с валиден документ за пътуване - паспорт или друг документ за пътуване, с който да влезе в Република България, а само с разрешение за пребиваване, което изключвало задължението да притежава виза. Съдът се довери на изложеното от свидетелите, преценявайки го като обективно, последователно и в корелация с писмените доказателства, които също кредитира, и които безпротиворечиво установяват съответните обстоятелства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна 2 следното:

Процесният АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Спазени за изискванията на чл.53 от ЗЧРБ по отношение на компетентността на актосъставителя и АНО, като са налични и заповеди, доказващи длъжността им и предоставянето на правомощие да съставят съответните документИ.

И двата акта отговарят съответно на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.

6 ЗАНН - съдържат конкретно описание на нарушението, мястото и времето на извършването му, и дадената правна квалификация. Обстоятелствата при извършването му са точно и ясно конкретизирани, за да може да се разбере в какво се изразява допуснатото административно нарушение. Налице е корелация между фактическото описание и правната квалификация, като доводите в обратна насока не могат да бъдат споделени, противно на изложеното в жалбата. Следва да се има предвид, че както в АУАН, така и в НП е посочено, че пътничката не е притежавала документ за пътуване, като е уточнено, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да провери дали такъв е наличен преди да осъществи допускане на борда на самолета. В този смисъл пространните възражения в жалбата по отношение на наличието или липса на виза са напълно неотносими, доколкото нито в НП, нито в АУАН се твърди лицето да не е притежавало виза. Такава впрочем не се е изисква, доколкото се установи, че мексиканската гражданка е притежавала разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България. Чл. 6, ал. 1, т. б от Регламент /ЕС/ 2016/399 на Съвета предвижда, че виза не се изисква ако лицето притежава разрешение за постоянно пребиваване. В случая лицето не е разполагало с документ за пътуване въобще и липсата на извършена проверка от страна на жалбоподателя и по-точно на неговите служители за наличието му, консумира съставът на административното нарушение при положение, че превозът е осъществен.

Поради това съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са опорочили съставените АУАН и НП или да са нарушили правото на защита на дружеството жалбоподател, с което да налагат отмяната на санкционния акт на формално основание.

Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ постановява, че превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя. Чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧБР от друга страна предвижда, че чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима.

В случая от доказателствата по делото се изясни безспорно, че н а 14.03.2024г. авиокомпания "България Ер" АД е осъществила полет № FB450 от Рим за София, с който превозила лицето W.L.J.M.. род. на 14.05.1993 г., гражданство Мексико и същата притежавала разрешение за постоянно пребиваване в Република България №701298098.

Същата обаче била загубила паспорта си, издаден в Мексико, докато била в Италия, като разполагала само със снимка на една от страниците. В този смисъл пътникът е бил превозен без валиден документ за пътуване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ или чл. 6, ал. 1, т. А от Регламент /ЕС/ 2016/399, като превозвачът "България Ер" АД, преди да извърши услугата по превозването му, не бил проверил документите за пътуване, и въпреки липсата на валиден 3 такъв, му бил издал превозни документи - билет и бордна карта.

Следва да се посочи, че разрешението за пребиваване на територията на република България не е валиден документ за пътуване по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗЧРБ. Лицето е следвало да притежава и да носи валиден документ за пътуване, тъй като за него са важали изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, като не са били налице изключенията по чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ и чл. 6, ал. 1, т. А от Регламент /ЕС/ 2016/399. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 3 ДР на ЗЧРБ, "паспорт или заместващ го документ за пътуване" е този, който е издаден по законоустановения ред на съответната държава, в който може да бъде положена виза, и който дава право на чужденеца да се завърне в държавата, от която влиза, в държавата на произход или в трета държава, снимката в него позволява установяване самоличността на притежателя му, не съдържа преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, няма следи от подмяна на снимката, положените печати са ясни, изображението на снимката съвпада с образа на притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл. В случая документът за пътуване на лицето е бил загубен на територията на друга държава и лицето не е предприело действия да се снабди със заместващ или друг документ, даващ право на еднократно пътуване. Следвало е жалбоподателят да установи това обстоятелство и да откаже извършването на превоза.

Хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. б от Регламент /ЕС/ 2016/399 на Съвета /25/ - пътникът да притежава валидна виза, ако такава се изисква съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001, с изключение на случаите, когато притежава валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване, също не се констатира, а и не изключва самостоятелното задължение да притежава валиден документ за пътуване, което е самостоятелно изискване на чл. 6, ал. 1, т. а от Регламента. Република България, макар да е член на Европейския съюз, не е част от Шенгенското пространство към датата на нарушението – 14.03.2024г., поради което не е имала вътрешна граница с другите държави в него. В случая приемането на Република България „частично“ В Шенгенското пространство по въздух и вода на 31.03.2024г, не се отразява на съставомерността на деянието, доколкото към датата 14.03.2024г. жалбоподателят е имал задължението да превозва само пътници с валиден документ за пътуване.