Определение № 599 от 25.08.2021, Административен съд - Шумен
- Съд
- Административен съд - Шумен
- Дело
- Административно дело 239/2021
- Вид
- Определение № 599
- Подписан
- 25.08.2021
- В сила
- 11.11.2021
- Състав
- РОСИЦА КАРОВА ЦВЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.100 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.102 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.103 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.138 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.197 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.200 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.99 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.99 т.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.171 т.1 б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл.171 т.2а б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл.72 ал.1 т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.343б ал.3 · Наказателен кодекс
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……….., град
Шумен, 25.08.2021 г.
Шуменският административен съд в закрито съдебно заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица
Цветкова като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм. д. №239 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.197 и сл. от АПК във вр. с чл.103 ал.3 от АПК, образувано по жалба на Ф.М.А. с ЕГН **********, чрез пълномощник адвокат С.С.при ШАК, със съдебен адрес ***, срещу Решение №869р-4410/07.07.2021 г. на впд Началник група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР град Шумен, с което е отказано възобновяване на административните производства по издаване на влезли в сила индивидуални административни актове, както следва: 1.Заповед №21-0869-000028/11.01.2021 г. за налагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“б“ от ЗДвП „прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Ленд Ровер Фриландер“ с рег.№*****“ за срок от 6 месеца, считано от 11.01.2021 г., издадена от мл. инспектор Н.Н.- мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Шумен. 2.Заповед №21-0869-000029/11.01.2021 г. за налагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, считано от 11.01.2021 г.“, издадена от мл. инспектор Н.Н.- мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Шумен. 3.Заповед №372зз-2/11.01.2021 г. за задържане на лице по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, издадена от мл. инспектор Н.Н.- мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Шумен.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и евентуално за нищожност, с оглед компетентността на органа, издал решението. Излагат се доводи за незаконосъобразен извод на административния орган, че не е налице основание по смисъла на чл.99 т.2 от АПК. Жалбоподателят твърди, че заключението по назначената съдебно-химическата експертиза №Е-071/21.05.2021 г., изготвена в хода на ДП №29/2021 г. по описа на РУ град Шумен, съгласно което не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити /аналози/, в т.ч. отрицателен тест за употреба на бензодиазепини, е новооткрит факт, който е от съществено значение за издаване и на трите заповеди, за които се иска възобновяване на административното производство. Според жалбоподателя, ако този факт е бил известен на издателя на заповедите, то той не би ги издал. С оглед на това жалбоподателят моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното решение и да му присъди направените по делото разноски.
Ответната страна Началник група „ОДПКПД“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР град Шумен, в придружителното писмо по изпращане на преписката в съда, е изразил становище за неоснователност на жалбата.
Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер по преценка на съда.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
Със Заповед №21-0869-000028/11.01.2021 г. на мл. инспектор Н.Н.- мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Шумен, на жалбоподателя Ф. А. е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“б“ от ЗДвП „прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Ленд Ровер Фриландер“ с рег.№*****“ за срок от 6 месеца, считано от 11.01.2021 г., поради отчетен резултат за наличие на бензодиазепини с Drager DrugTest 5000 по време на управление на МПС на посочената дата. Заповедта е връчена на лицето на 11.01.2021 г. и няма данни да е била обжалвана, както и жалбоподателя не твърди такива факти, поради което е влязла в законна сила на 25.01.2021 г..
Със Заповед №21-0869-000029/11.01.2021 г. на мл. инспектор Н.Н.- мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Шумен, на жалбоподателя Ф. А. е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, считано от 11.01.2021 г.“, поради отчетен резултат за наличие на бензодиазепини с Drager DrugTest 5000 по време на управление на МПС на посочената дата. Заповедта е връчена на лицето на 11.01.2021 г. и няма данни да е била обжалвана, както и жалбоподателя не твърди такива факти, поради което е влязла в законна сила на 25.01.2021 г.
Със Заповед №372зз-2/11.01.2021 г. за задържане на лице по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, издадена от мл. инспектор Н.Н.- мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Шумен, жалбоподателят е бил задържан за срок от 24 часа, с оглед данни за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК – управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Заповедта е връчена на лицето на 11.01.2021 г. и няма данни да е била обжалвана, както и жалбоподателя не твърди такива факти, поради което е влязла в законна сила на 25.01.2021 г.
Видно от Постановление от 10.06.2021 г. на прокурор при РП град Шумен, е назначена и изготвена съдебно-химическа експертиза №Е-071/21.05.2021 г. по ДП №29/2021 г. по описа на РУ Шумен, образувано за престъпление по чл.343б ал.3 от НК, съгласно която в представените за изследване биологични проби – кръв и урина, иззети на 11.01.2021 г. от лицето Ф.А., с дадена кръвна проба за анализ с талон за изследване №0041975, не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити /аналози/, в т.ч. отрицателен тест за употреба на бензодиазепини.
След получаване на Постановлението от РП град Шумен, както и с оглед отрицателният резултат по СХМ, с Разписка от 14.06.2021 г. на жалбоподателят е върнато СРМПС част II и 2 бр. регистрационни табели, въз основа на Заповед №869з-97/14.06.2021 г. на началник сектор ПП Шумен, с която е прекратено действието на Заповед №21-0869-000028/11.01.2021 г. на мл. инспектор Н.Н.- мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Шумен за налагане на ПАМ по чл.171 т.2а б.“б“ от ЗДвП. На същата дата е върнато СУМПС на жалбоподателя, съгласно отразената разписка върху заповедта.
С молба вх.№869000-7961/11.06.2021 г., допълнена с молба рег.№372000-11856/23.06.2021 г., жалбоподателят е отправил искане до Началника сектор ПП град Шумен за възобновяване на производството по издаване на процесните три заповеди - ЗППАМ №21-0869-000028/11.01.2021 г. на мл. инспектор Н.Н.- мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Шумен, ЗППАМ №21-0869-000029/11.01.2021 г. на мл. инспектор Н.Н.- мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Шумен и Заповед №372зз-2/11.01.2021 г. за задържане на лице по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, издадена от мл. инспектор Н.Н.- мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Шумен. В молбата жалбоподателят се е позовал на чл.99 т.2 от АПК, обосновано с заключението по извършената СХМ и установеният отрицателен резултат за наличие на бензодиазепини.
Въз основа на така депозираното искане и събраните доказателства, с обжалваното Решение №869р-4410/07.07.2021 г.
Началникът на група „ОДПКПД“ в сектор „ПП“ при ОД на МВР град Шумен е отказал да възобнови административните производства по издаване на трите заповеди.
Позовал се е на отсъствието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган да не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Посочил е също, че СХМ №Е-071/21.05.2021 г., е нов факт, който има значение за решаване на въпроса за отговорността и не е основание за възобновяване на трите производства.
Решението е връчено по електронен път на адв. С.С.при ШАК, в качеството му на пълномощника на жалбоподателя на 08.07.2021 г. Жалбата до АдмС град Шумен срещу Решението е депозирана чрез административният орган на 20.07.2021 г.
От така установеното фактическо положение, съдът достигна до средните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима: Съгласно чл.103 ал.3 от АПК отказът да се допусне възобновяване може да се оспорва по реда на глава десета, раздел ІV от АПК, а именно при спазване на чл.197 и следващите от АПК "Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт". Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в преклузивния 14-дневен срок по чл.197 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт и пред компетентния да се произнесе съд.
Разгледана по същество съдът приема, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.99 АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал. Предпоставките за възобновяване на административното производство са изчерпателно регламентирани в общо седем точки на чл.99 АПК, като съгласно чл.100 АПК само в хипотезите на чл.99 т.2 - 7 вкл. страната в производството е легитимирана да поиска възобновяване.
При съобразяване на горното, както и на факта, че искането за възобновяване на основание чл.99 т.2 АПК на административното производство по издаване на трите заповеди е подадено от адресата на заповедта, който поради това е процесуално легитимирано лице по смисъла на чл.100 АПК, и в тримесечния срок по чл.102 ал.2 АПК, като се има предвид, че е подадено на 11.06.2021 г., а в него е извършено позоваване на СХМ от 21.05.2021 г., съдът намира, че то е било допустимо, поради което правилно е разгледано по същество от административния орган.
По смисъла на чл.99 АПК компетентен да се произнесе по депозираното искане за възобновяване на производствата е Началникът на група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР град Шумен като непосредствено по-горестоящ на издателя на Заповедите за ППАМ по реда на ЗДвП - мл. инспектор Н.Н.
Видно от приложеното по делото Удостоверение от 23.07.2021 г. на ОД на МВР град Шумен, към момента на издаване на оспореното Решение длъжността Началник на група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР град Шумен се заема от ст. инспектор М.В., считано от 13.10.2020 г., като е ВПД. Издадената Заповед за задържане по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР не подлежи на административен контрол от по-горестоящ административен орган. Видно от цитираното Удостоверение от 23.07.2021 г. на ОД на МВР град Шумен, издателят на тази заповед е в неплатен отпуск от 01.06.2021 г. до 30.11.2021 г., няма определен заместник, поради което компетентен да се произнесе и по възобновяването на тази заповед се явява Началник на група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР град Шумен. С оглед на това съдът приема, че оспореното Решение е издадено от компетентен орган, поради което твърдението за неговата нищожност в жалбата е неоснователно.
В настоящата хипотеза жалбоподателят се позовава на основанието, визирано в чл.99 т.2 от АПК - когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за издаването на акта и които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Тези предпоставки трябва да са налице в условията на кумулативност, т. е. дори да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, те следва да са от съществено значение за издаването на административния акт, както и дори да са открити такива, които са от съществено значение за издаването му, то те да не са били известни на страната в административното производство при решаването на въпроса от административния орган. Предвидените в т.2 основания касаят непълнота на фактите и доказателствата, която се разкрива след влизането в сила на административния акт и не се дължи на небрежност на страната. Тези факти трябва да са нови, т. е. да са съществували към момента на издаването на административния акт, но да са били неизвестни за страната, а не новосъздадени, т. е. да са възникнали след издаването на административния акт.