Решение № 6095 от 06.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6095 гр. София, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100511793 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца Г. Б. А. ЕГН ********** срещу решение №12555 от 26.06.2025 г. по гр.д. № 58766/2023 г. по описа на СРС, 87 състав в частта, с която са отхвърлени предявените против „Тайкон“ ООД ЕИК 201842124 осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ за сумата над 20000,00 лева до предявения размер от 80000,00 лева за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 11.01.2023 г. и за сумата над 780,00 лева до предявения размер от 3348,08 лева – имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 11.01.2023 г.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради възприетото от съда в противоречие със събраните по делото доказателства, че е налице проявена груба небрежност при изпълнение на конкретната трудова дейност от страна на ищеца. Поддържа, че от протокола на НОИ за трудовата злополука може да се направи извод, че работодателят не е изпълнил задълженията си за осигуряване на безопасни условия на труд. Това се установявало и от протоколите за проверка на състоянието на личните предпазни средства от 28.03.2022 г. и от 26.09.2022 г.

Посочва, че към датата на злополуката предоставените на 12.06.2017 г. лични предпазни средства са били използвани над 5 години. Възразява срещу възприетото от съда, че ищецът не е използвал правилните средства за обезопасяване при работа на високо, който извод направен от вещото лице не е подкрепен с никакви доказателства. Счита, че заключението на съдебно – техническата експертиза не следва да се кредитира поради заинтересованост на вещо лице Т., за който излага, че провежда курсове за работа от височина на служители на ответника, както и поради противоречието му с Инструкция за употреба и поддържане на въжета при работа на височина по алпийския способ от м.09.2014 г. Заявява, че в тежест на ответника е да установи проявената груба небрежност, но от показанията на водените от него свидетели е установено, че преди злополуката ищецът се е обезопасил както 1 обикновено. Счита определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди за занижен, доколкото не са съобразени от съда възрастта на ищеца и това, че възстановяването му протича по – бавно, уволнението му от работа поради медицинската забрана да изпълнява същата трудова дейност, негативната медицинска прогноза за бъдещето му, както претърпените негативни емоции от дългото обездвижване, болките и невъзможността за продължителен период да се справя с ежедневните си дейности без чужда помощ. Сочи, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид и тези настъпили в хода на производството, както и бъдещите такива. Поддържа, че недопускането на съдебно – психологическа експертиза в първоинстанционното производство представлява нарушение на процесуалните правила. Моли решението да бъде отменено в обжалваните части и да му се присъдят обезщетения в претендираните размери.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от работодателя, според който обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а присъдените обезщетения са съобразени с критериите за справедливост и съдебната практика. Сочи, че в хода на първоинстнционното производство категорично е установено, че на служителя са предоставени лични предпазни средства и са му проведени първоначален и последващ инструктаж, но той съзнателно е пренебрегнал правилата за безопасност и неправилно е използвал примката като обезопасително въже, за което е бил многократно предупреждаван, независмо, че е разполагал с необходимите предпазни средства. Възразява, че срокът на годност не е идентичен със срока на експлоатация на въжето, нито със срока на издадения за него сертификат за качество. Заявява, че е проверявал въжения инвентар на служителите веднъж годишно, но тази примка, която не е обезопасително въже, не фигурира в дневника за състоянието на ЛПС. Заявява, че използването на позиционна лента, която се е скъсала, е в пряко противоречие с установените правила, поради което правилен е извода на съда, че служителят е проявил груба небрежност, с което е допринесъл за настъпване на злополуката.

Счита, че правилно е установен периода на възстановяване, както и какви вреди е претърпял ищеца посредством събрание гласни доказателства чрез разпита на неговите съпруга и дъщеря. Моли жалбата да бъде отхвърлена като изцяло неоснователна и да му се присъдят разноски за въззивното производство, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице помагач на страната на ответника „Дженерали застраховане“ АД не е депозирал становище по жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.

За основателността на предявените искове е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че през времетраенето на трудовото му 2 правоотношение при изпълнение на служебните му задължения, е настъпила злополука, че същата е призната за трудова по надлежния ред, както и че вследствие на злополуката са претърпени неимуществени и имуществени вреди, и в какво се изразяват същите, както и размера на вредите, причинно-следствената връзка между твърдените вреди и настъпилата трудовата злополука. При доказване на тези обстоятелства от страна на ищеца в тежест на ответника е да установи твърденията си, че е спазил изискванията за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, проведените инструктажи, както и че служителят е допринесъл за настъпване на злополуката, в частност с какви свои действия и бездействия същият е допуснал груба небрежност.

Предвид липсата на възражение в този смисъл съдът приема за безспорно установеното от първоинстанционния съд, че Г. Б. А. се е намирал в трудово правоотношение с ответника на основание трудов договор №16 от 29.05.2017г. и допълнително споразумение към него от 25.10.2017 г., по силата на който е заемал длъжността „техник, телекомуникации“. Служителят следва да изпълнява трудовите си задължения добросъвестно и отговорно в съответствие с длъжностната си характеристика, трудовия договор, правилата за вътрешния ред и други инструктажи и указания, установени от работодателя. Видно от приобщеното удостоверение от 30.09.2009 г. Г. Б. А. е премонал курс за работа с ЛПС срещу падане от височина. Не е спорно и се установява от приобщените доказателства, че ищецът е бил запознат срещу подпис с приетите при работодателя Правилник за вътрешния трудов ред, Инструкция за работа на височина и ползване на преносими стълби, Инструкция за употреба и поддържане на въжетата при работа на височина по алпийски способ, инструкция за безопасност и здраве при монтиране и дооборудване на антени на БС на мобилните оператори и Инструкция за защита от авраии при извършване на СМР по разполагането на базови станции, тип Покривна (контейнер) и мачти на мобилните оператори.

Безспорно между страните е, че на 11.01.2022 г. Г. Б. А. е претърпял злополука, призната за трудова на основание чл. 55, ал. 1 КСО с разпореждане №32440 от 24.02.2023 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ София – град, вследствие на която е настъпила временна неработоспособност за периода 11.01.2023 г. до 06.10.2023 г., за което по делото са приобщени болнични листове и решение на ТЕЛК от 07.08.2023 г. Съгласно протокол за трудова злополука №5103-01-1 от 13.02.2023 г. през време и във връзка с извършваната работа в гр. Гоце Делчев на обект Ремонт на мобилна клетка на покрива на хотел „Неврокоп“ на 11.01.2023 г. в 14:00 часа Г. Б. А. след като се обезопасил с едното въже (лент) и тръгнал да се обезопасява с второ въже (лента) първото се скъсало и пострадалият паднал от около 7 метра височина върху покрива на хотела, вследствие на което е получил травматичен шок, травма на гръден кош и счупване на ацетабулума, закрито.

Според приобщената медицинска документация, въз основа на която е изготвено и заключение на съдебно – медицинската експертиза, прието в хода на първоинстанционното производство без оспорвания от страните, вследствие инцидента ищецът е получил няколко фрактури на тазовия пръстен – по две на пубисните кости (горно и долно рамо), дълга фрактура по крилото на лявата илиачна (хълбочна) кост, фрактури на сакрума (кръстната ) кост отзад по една двустранно на ниво ЕС1 и още една отляво на ниво ЕС2, като и повърхностни травми свързани с охлузвания, хематоми и отоци по кожата на носа и лявата очна орбита. Вещото лице е посочило, че на пострадалия е проведено навременно и адекватно лечение, включващо първоначално реанимационни грижи в МБАЛ – гр. Гоце Делчев за 5 дни с цел преодоляване на травматичния шок, след което е преведен във втора травматологична клиника на УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ ЕАД, където на 24.01.2023 г. е проведено оперативно лечение по стабилизиране на фрактурираните елементи от тазовия пръстен с поставяне на метални импланти (плаки и винтове), като на 27.01.2023 г. е изписан без усложнения и дадени препоръки. Ищецът е провел рехабилитация, която е задължителен и последен етап от лечебно – възстановителния процес. Вещото лице е посочило, че временната неработоспособност съгласно издадените болнични листове може да служи за ориентир колко време е продължил възстановителния период на пострадалия до ниво на 3 работоспособност.

Според заключението на СМЕ сторените разходи по повод травматичното увреждане, които се намират в причинна връзка с оздравителния процес възлизат на сумата 2369,87 лева. Посочено е, че разходите сторени във връзка с престоя в хоспис „Св София“ възлизащи на 3164,00 лева не се намират в пряка – причинна връзка със злополуката, тъй като пострадалият могло да бъде настанен в лечебно заведение по клинична пътека.

Не е спорно и се установява от приобщените доказателства, че по сключена от работодателя задължителна застраховка „трудова злополука на работниците и служителите“, обективирана в застрахователна полица №0111220855002239, валидна от 28.06.2022 г. до 27.06.2023 г. застрахователят е заплатил на ищеца сумата 1218,16 лева.

За периода на временна неработоспособност на ищеца е заплатено обезщетение от НОИ в общ размер 11124,74 лева -163,30 за м. 10.2024 г.

Въззивният съд счита, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на работодателя. Според разпоредбата на чл. 51 ЗЗД, приложима на основание чл. 212 КТ обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая отговорността на работодателя ответник е обективна и безвиновна и произтича от обстоятелството, че между него и ищеца е било налице трудово правоотношение и че злополуката е приета за трудова, станала по време и във връзка с извършваната от пострадалия работа. Основанието на тази, самостоятелна в своето приложно поле гражданска имуществена отговорност се обяснява с това, че законодателят поставя върху работодателя професионалния риск от увреждането на работника/служителя, и тя няма субективен елемент в правопораждащите я юридически факти.