Определение № 1038 от 07.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1038 гр. София, 07.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Драгомир Драгнев Касационно гражданско дело № 20238002103301 по описа за 2023 година приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Х. Н. срещу решение № 308 от 15.03.2023 г., постановено по гр.д. № 1936 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 10546 от 07.10.2021 г. по гр. д. № 10546 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявените от касатора против ЗАД „Асет Иншурънс“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди над сумата от 50 000 лв. до 100 000 лв. и за имуществени вреди над 6 673,02 лв. до пълния предявен размер от 10 009,53 лв.

Касаторът счита, че в обжалваната част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1.Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, в хипотеза на предявен иск срещу застраховател?

2.Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на застрахователно обезщетение и кои са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение и които формират съдържанието на понятието „справедливост“ в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?

1

3.Липсата на посочване, анализ, съобразяване на задължителните критерии по приложение на чл. 52 от ЗЗД, при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и на конкретните за разглежданото дело факти, представлява ли нарушаване на принципа за справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение, в нарушение на задължителното ППВС № 4/1968 г.?

4.Следва ли съдът при приложението на чл. 52 от ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1968 г., и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?

5.Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последици за здравето и психиката?

6.Следва ли да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя на риск „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като критерий наред с всички останали за определяне размера на обезщетението на чл. 52 от ЗЗД?

7.Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, установени към датата на застрахователното събитие, които отразяват промените в икономическите условия и специфичното им проявление за всяко дело?

8.Игнорирането на съществени и значими обстоятелства, непосочването и неотчитането в достатъчна степен на задължителните критерии с оглед специфичното им проявление за всяко дело, предпоставя ли нарушение на принципа на справедливостта?

9. Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика (ППВС № 4/1968 г.)?

10. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина, продължителността на възстановителния период и степента на възстановяване, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и в бъдеще, както и всички онези негативни преживявания, които изпълват съдържанието на понятието „неимуществени вреди“?

По тези въпроси се сочи противоречие с практика на ВС и ВКС: ППВС № 4/1968 г., решение № 31 от 25.03.2014 г. по т.д. № 1203/2013 г. на II ТО, решение № 1 от 26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на II ТО, решение № 121 от 09.07.2012 г. по т.д. № 60/2012 г. на II ТО, решение № 151 от 12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. на II ТО, решение № 130 от 09.07.2013 г. по т.д.

№ 669/2012 г. на II ТО и др.

11.Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а други не кредитира?

12.Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на спора и обстоятелствата, 2 които подлежат на изясняване относно пътнотранспортното произшествие, да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спортното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи?

По тези въпроси се поддържа противоречие с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 3 от 15.03.2016 г. по гр.д. № 2526/2015 г. на III ГО, решение № 548 от 06.12.2010 г. по гр.д. № 1119/2009 г. на III ГО, решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр.д. № 241/2011 г. на I ГО, решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2010 г. на IV ГО, решение № 222 от 30.01.2015 г. по т.д. № 2466/2013 г. на I ТО, решение № 14 от 03.05.2019 г. по т.д. № 937/2018 г. на I ТО и др.

13.Следва ли съдът да извърши преценка на поведението на всеки от участниците в пътнотранспортното произшествие и в частност на двамата водачи на МПС при преценката за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат?

14.При липса на категорични доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, правилно ли е приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД?

15.Необходимо ли е да се докаже приносът за увреждането от страна на пострадалия по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД?

16.При определяне на размера на съпричиняването трябва ли съдът да посочи критерии за определянето му?

17.При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента/делинквентите и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат?

18.Може ли изводът на съда за наличие на съпричиняване на вредосносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД да почива на едно единствено доказателство по делото, или следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредносния резултат?

19.При определяне степента на съпричиняването подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?

Сочи се противоречие със следните решения: решение № 118 от 27.06.2014 г. по т.д. № 3871/2013 г. на I ТО и решение № 198 от 03.02.2017 г. по т.д. № 3252/2015 г. на II ТО.

ЗАД „Асет Иншурънс“ АД не взема становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

М. Х. Н. е предявил искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу ЗАД „Асет Иншурънс“ АД за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 08.09.2016 г., причинено от застрахования срещу гражданската си отговорност в ответното застрахователно дружество водач на товарен автомобил „Скания” с рег. [рег.номер на МПС] . С влязло в сила решение № 3

340/15.12.2017 г. по н.а.х.д. № 1425/2017 г. по описа на Хасковския районен съд водачът на товарния автомобил е признат за виновен в това, че е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, чл. 63, ал. 2, т. 1, предл. 1-во от ППЗДвП и чл. 77, ал. 1 от ППЗДвП и е причинил четири средни телесни повреди на ищеца трайно затруднение на движението на снагата, трайно затруднение на движението на левия крак, трайно затруднение в движението на лявата ръка и разстройство на здравето, временно опасно за живота, дължащо се на контузия на белите дробове, с добавена контузионна пневмония- престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

В отговора на исковата молба застрахователното дружество е оспорило надлежната материална легитимация на ищеца да получи обезщетение с твърдението, че именно пострадалият е причинил процесното пътнотранспортно произшествие. При условието на евентуалност е повдигнало възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради нарушение на ограниченията на скоростта за движение и непоставяне на предпазен колан.

Софийският апелативен съд е намерил за установени със сила на пресъдено нещо фактическият състав на чл. 432, ал. 1 КЗ, механизмът на пътнотранспорното произшествие и извършените разходи за лечение на стойност 10 009,53 лв. За спорни е счел въпросите относно справедливия размер на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и за наличието на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите, както и неговото стойностно изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.

Въз основа на заключението по приетата по делото съдебно-медицинска експертиза е приел, че в резултат от процесното ПТП пострадалият е претърпял вътреставна фрактура на задната колона на лявата тазобедрена става; лявостранна коксартроза; ендопротезиране на лявата тазобедрена става; фрактури на ребра второ до седмо в ляво и от второ до шесто в дясно с пневмония; фрактура на лявата лъчева кост и задния ръб на лявата киткова става, както и контузия на главата. На 20.09.2016 г. пострадалият е бил опериран след проведена предоперативна подготовка и възстановяване на нормална дихателна дейност на белите дробове. На 13.10.2016 г. е изписан от клиниката и лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи и предписано лечение. В периода от 22.02.2016 г. до 01.03.2016 г. пострадалият е провел рехабилитация по повод последици от счупвания в гръдния кош и таза. Установено е силно ограничение на движенията на лявата тазобедрена става. В периода от 27.11.2017 г. до 04.12.2017 г. ищецът е провел отново болнично и оперативно лечение, наложено от постравматична коксартроза на лявата тазобедрена става.

На 28.11.2017 г. е било извършено ендопротезиране на лявата тазобедрена става. На 04.12.2017 г. пострадалият е изписан от клиниката и лечението му е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи и предписано медикаментозно лечение. В периода от 08.01.2019 г. до 16.01.2019 г. ищецът е провел поредно болнично и оперативно лечение поради възпалителен процес на кожата над ставата. На 19.01.2019 г. е опериран с цел отстраняване на костен фрагмент от ацетабулума /секвестректомия/. За получените множествени травматични увреждания, ищецът е бил освидетелстван от ТЕЛК с Експертно решение № 720/063 от 07.04.2017 г. Получените травматични увреждания са причинили на пострадалия болки и страдания за срок от 18 месеца, като през първите 2 месеца 4 непосредствено след злополуката и проведената първа операция, болките са били с поинтензивен характер. Интензивни са били болките и в продължение на 30 дни след всяка една от последвалите още две операции, както и през първите 2-3 седмици в началото на проведената първа рехабилитация. Извън посочените периоди болките се появявали периодично при преумора и при рязка промяна на времето, което е налагало пострадалият често да ползва седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените болки, в продължение на около 1 година, пострадалият се придвижвал с помощта на патерици и е имал значителни затруднения при битово си обслужване. Според заключението на експертизата от злополуката са изминали повече от 4 години и състоянието на пострадалия е възстановено, но и към настоящия момент все още е възможно ищецът да търпи единични болки в зоната около ендропотезата, които ще отзвучават след употреба на аналгетици. От контузията в областта на главата ищецът няма оплаквания. Фрактурите на ребрата са зараснали окончателно с малки остатъчни деформации. Дихателната дейност е възстановена, но в дясната белодробна основа има остатъчни сраствания, които намаляват виталния капацитет при вдишване. Счупената лъчева кост е зараснала окончателно.