Решение № 54 от 19.02.2026, Районен съд - Костинброд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Костинброд, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20221850100604 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца Р. И. С. от С. срещу Софийски районен съд и Софийски градски съд, с която на основание чл. 2в от ЗОДОВ се иска осъждане на ответниците да му заплатят солидарно обезщетение за причинени вреди имуществени и неимуществени по три отделни производства по описа на СРС, а именно:

По гр.д. 23992/2011 г. с обезщетение в размер на 1 997.31 лева за неимуществени вреди и 2 592.20 лева за имуществени - изплатени суми от ищеца.

По гр.д. 18732/2013 г. с обезщетение в размер на 1 997.31 лева за неимуществени вреди и 1 415.88 лева за имуществени - изплатени суми от ищеца.

По гр.д. 60380/2020 г. с обезщетение в размер на 1 997.31 лева за неимуществени вреди и 1 415.88 лева за имуществени вреди – присъдена сума в производството, но съдебния акт се обжалва. Допълнително заявява, че е платил 2 817.19 лева за осъждане по това производство.

След изрично писмено заявление от ищеца, направено преди първото по делото заседание, като ответник е конституиран втория ответник, като е уточнено, че се претендира солидарна отговорност.

Твърди се извършване на съществено нарушение на европейското право, изразяващо се в осъждане на ищеца да заплати суми за непоискана услуга/стока, в каквато насока се изтъква липса на договор за доставка на топлинна енергия, необходим, към момента на присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа.

Твърди се и нарушаване на правото на справедлив процес – постановяване на 1 необжалваем съдебен акт, както и конституиране на фирма Бруната като помагач, на който се възлага подаване на данни, които неоснователно се вземат предвид от съда.

В съдебно заседание ищецът се явява лично. Поддържа исковете си. В хода на процеса ангажира писмени и гласни доказателства.

В срока за отговор ответника СРС е подал отговор, с който оспорва иска по същество.

Не са уважени възражения на този ответник за недопустимост поради липса на описание на противоправните действия на ответника.

Твърди недопустимост на производството, като счита, че извън отговорността по ЗОДОВ съдилищата носят отговорност за неправилни актове, само когато неправилността е предварително установена.

Изтъква, че СРС не е последна инстанция, поради което не носи отговорност за очевидно нарушение на правото на ЕИС.

В съдебно заседание този ответник не изпраща представител, като писмено иска гледане на делото в негово отсъствие. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.

В срока за отговор ответника СГС подава отговор, с който оспорва допустимостта на производството и конституирането му като ответник, което възражение не е уважено предвид определение по чл. 290, ал. 2 от ГПК, № 103/25.07.2011 г. ТК по т.д. № 403/2010 г..

Твърди, че според практика на ЕС отговорността на последната инстанция в спорове се ангажира по изключение.

Оспорва предявените искове и по същество.

В съдебно заседание и този ответник не изпраща представител, като писмено иска гледане на делото в негово отсъствие. Представя писмено доказателство. Претендира разноски.

РП Костинброд изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Служебно от съда са изискани доказателства – съдебни актове по делата, за които се изразява оплакването, относно топлофициране на сградата, където се намира жилището на ищеца, както и доказателства за собственост.

Претенциите са допустими а по същество неоснователни.

Ищецът е собственик на топлоснабдено жилище. Правото на собственост е придобито през 1999 г. чрез дарение от възходящи, придобили правото на собственост над имота /ведомствен, като сградата е в експлоатация от м.07.1999 г./. Налице е и отказ от правото на ползване, учредено при дарението.

Имота представлява жилище на адрес: гр. С., ж.к. „С.“, бл. ***, като сградата е в режим на ЕС. Имота е с аб. № 368060 в системата на Топлофикация С., от което лице се доставя топлинната енергия, като разпределението на топлинната енергия се извършва трето лице - „Бруната“ ООД, чрез система за дялово разпределение. В имота не се ползва топлинна енергия за отопление от 2000 г., освен за лира в баня, като се начислява ползване на БГВ на база – един потребител, поради липса на водомери.

2

Договора между ЕС и третото лице „Бруната“ ООД е сключен през м.10.2000 г. след решение на ОС на ЕС, като това трето лице осъществява и в момента дяловото разпределение между отделните абонати в сградата ЕС.

Сградата, в която се намира имота на ищеца е присъединена към мрежата за топлоснабдяване на трето лице през м.12.2000 г. след подадено заявление от управителя на ЕС. Заявлението е от м.11.2000 г.

С решение № 20031805/21.04.2022 г., постановено по гр. д. № 60380/2020 г. на 141-и състав при ответника СРС е признато за установено, че Р. И. С. дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД сумата от 1 580.81 лева, представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м. 06.2017 г. - м. 04.2019 г., както сума в размер на 24.32 лева. за извършено дялово разпределение за същия период за цитирания имот, ведно със законната лихва върху сумите от 15.07.2020 г., до окончателното им изплащане.

Това решение потвърдено изцяло с неподлежащ на обжалване акт - Решение № 848 от 14.02.2024 г. по в.гр.д. № 3437/2023 г. на СГС. Това производство е приключило в хода на настоящото, като от страна на ищеца е представено платежно нареждане в полза на трето лице Топлофикация С. за обща сума 2 817.19 лева, в което като основание е посочен номера на делото пред СРС с допълнение, че са платени и лихви 646.60 лева. Плащането е от 14.03.2024 г.

С решение № 566650/20.12.2018 г., постановено по гр. д. № 18732/13 г. на 52-и състав при ответника СРС, е признато за установено, че Р. И. С. дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД сумата от 1 013.91 лева за доставена топлинна енергия на цитирания имот за периода от м.

06.2010 г. до м. 04.2012 г., сумата от 112.73 лева, представляваща лихва законна лихва за периода от 31.07.2010 г. до 05.02.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.02.2013 г. до окончателното й плащане.

Това решение е изменено частично с неподлежащ на обжалване акт - Решение № 262284/10.08.2022 г. по в.гр.д. № 8713/2020 г. по описа на СГС, като изменението е само в частта за разликата над сумата от 1 013.30 лева до сумата от 1 013.91 лева. По това производство е образувано изпълнително дело № 858/2015 г. на ЧСИ У.Д., по което са направени плащания от ищеца в размер на сумите от 2 385.30 лева с дата 06.11.2015 г. и на същата дата по същото изпълнително дело е платена сумата от 236.75 лева. По това изпълнително дело е възстановена сума от 29.85 лева в полза на ищеца на дата 10.11.2015 г.

С решение от 25.04.2012 г., постановено по гр. д. № 23991/2011 г. на 76-и състав при ответника СРС, е признато за установено, че Р. И. С. дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД сумата от 1 104, 03 лева за доставена топлинна енергия в процесния имот, в периода от 01.12.2007 г. до м. 30.04.2010 г., ведно със законната лихва от 18.01.2011 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 206.04 лева, представляваща лихва за забава за периода 18.01.2008 г. - 21.12.2010 г.

Това решение потвърдено изцяло с неподлежащ на обжалване акт - Решение от 30.10.2013 г. по в.гр.д. № 12061/2012 г. на СГС. Няма данни за плащания за присъдените 3 суми в това производство.

Описаните факти съдът установи без никакви противоречия от представени/изискани писмени доказателства, както и от мотиви на приложените съдебни актове по делата, за които се отнася оплакването.

При тези факти съдът намира, че претенцията е изцяло неоснователна.

Няма съмнение, че имота на ищеца се намира в топлоснабдена сграда в режим на ЕС, в който разпределението на топлинната енергия се осъществява чрез дялово разпределение, което се извършва от лице вписано в регистъра по чл. 139а от ЗЕ, като към 2000 г. това лице се е наричало „топлоснабдителен агент“ съгласно действащия към този момент Закон за енергетиката и енергийната ефективност.

Няма съмнение, че от страна на ЕС е поискано присъединяване на сградата към топлоснабдителната мрежа, за което е налице изрично изявление, ведно от изричната справка от Топлофикация С.. Факта, че към тази справка не е приложено конкретното заявление не дава основание за съмнение, че такова изявление е направено, а така също и във факта, че още при въвеждане на сградата в експлоатация през 1999 г. е предвидено и изградена връзката с топлоснабдителната мрежа, като документалното оформяне е осъществено в цитираните моменти през 2000 г. За тези изводи съдът отчита и както посочената справка, така и факта, че е налице решение на ОС на ЕС за избор и сключване на договор с лице, което да осъществява разпределението на топлинната енергия между отделните потребители в ЕС, или т.нар топлинно счетоводство, каквото събрание и решение са задължително условие за ползване на топлинна енергия от доставчик – един и същ до момента. Няма и данни, както и твърдения, за оспорване на решенията на ОС на ЕС, ако ищеца е бил несъгласен с присъединяването към заявяване на услугата за доставка на топлинна енергия, а така също и за сключване на договор с лицето, осъществяващо разпределение на енергията между абонатите.

Поради това съдът намира за неоснователно твърдението за налице съществено нарушение на правото на ЕС, изразяващо се осъждане на ищеца с цитираните съдебни решения да заплати суми за непоискана услуга. Налице е валидна облигационна връзка между ищеца и предприятието, доставящо топлина енергия в сградата, където се намира имота на ищеца, като липсата на потребление за отопление на помещенията е без значение след като клиентите на топлинна енергия в сграда ЕС, в която разпределението се осъществява чрез дялово разпределение остават задължение за заплащат топлинната енергия за общите части на сградата, а така също и за отоплителното тяло „лира“ което било налично в имота при постановяване на съдебните актове на ответниците, за които се отнасят оплакванията на ищеца. Без значение е факта, че няма писмен договор, след като е допустимо възникване на облигационна връзка на основание изброени в ЗЕ факти – принадлежност на право на ползване или учредено право на ползване по отношение на топроснабден имот, намиращ се в режим на ЕС и дялово разпределение на енергията между отделните потребители.

Няма съществено нарушение на правото на ЕС, изискващо провеждане на справедлив 4 процес, след като постановяване на необжалваеми съдебни актове е предвидено в минимален брой случаи, а в конкретните дела пред ответниците няма постановени такива.

Няма нарушение и във връзка с конституиране на лицето, осъществяващо дяловото разпределение, след като това е предвидена процедура, а без съмнение участието на това лице е необходимо предвид осъществяваната от негова страна дейност и без която не може да се установят относими факти в конкретни съдебни производства. Причина за конституиране на това лица е желанието на доставчика на топлинна енергия за създаване на правни последици за това трето лице с отделните съдебни актове с цел защита права на доставчика спрямо това лице. Извън това няма ограничение по реда, предвиден в законите да се изискват материали от трети лица при относимост на тези материали към предмета на правния спор, като това също не може да се счита за нарушение на правото на справедлив процес.

Поради това следва да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове от.

Предвид изхода от делото е основателно искането на ответниците за присъждане на разноски, като за защита по трите отделни иска съдът намира, че следва да им присди общата сума от 300 лева.

Предвид всичко изложено съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО иска на ищеца Р. И. С., ЕГН ********** ЗА ОСЪЖДАНЕ НА ответниците С. Р. С., ЕИК ***** И СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ЕИК ****, ДА МУ ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО сумата от 1 997.31 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 2 592.20 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди настъпили вследствие съществено нарушение на правото на ЕС, допуснато по гр.д. № 23992/2011 г. по описа на СРС и по в.гр.д. № 12061/2012 г. на СГС.