Решение № 488 от 25.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. Бургас, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20262100500556 по описа за 2026 година

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от „Ар И Пи ИЮ Хоспиталити I” ЕООД, ЕИК 204630639, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Оборище, ул. „Велико Търново“ № 11, представлявано от управителя Джон Алън Ванн, чрез адв. Светозар Гайдарски - САК, против Решение №2778 от 09.12.2025г., постановено по гр.д.№2439/2024г. по описа на Районен съд- Бургас.

С горепосоченото решение, съдът е отхвърлил исковете с правни основания чл. 128, т. 2, КТ, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД на А. П. Г., ЕГН **********, с адрес ***, за осъждане на ответника, да му заплати следните суми: 7235,28 лева – сборна главница за 9 нетни трудови възнаграждения от по 803,92 лева за периода м. януари-м. септември 2023 год., претендирани на основание Трудов договор № 4/12.04.2022 год., и 782,14 лева – сборно обезщетение за забавеното им плащане за периода 26.02.2023- 16.04.2024 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на сборната главница от 7235,28 лева, начиная от подаване на исковата молба – 18.04.2024 год., до окончателното й изплащане.

1

С цитираното решение, съдът е осъдил „Ар И Пи ИЮ Хоспиталити I” ЕООД, ЕИК 204630639, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Оборище, ул. „Велико Търново“ № 11, на основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 84, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, да заплати на А. П. Г., ЕГН **********, с адрес ***, следните суми по Трудов договор № 4/12.04.2022 год.: 803,92 лева – нетно трудово възнаграждение за м. октомври 2023 год., и 43,50 лева – обезщетение за забавеното му плащане за периода 26.11.2023-16.04.2024 год.; 803,92 лева – нетно трудово възнаграждение за м. ноември 2023 год., и 34,71 лева – обезщетение за забавеното му плащане за периода 26.12.2023-16.04.2024 год.;

803,92 лева – нетно трудово възнаграждение за м. декември 2023 год., и 25,25 лева – обезщетение за забавеното му плащане за периода 26.01.-16.04.2024 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на всяка от посочените три главници, начиная от подаване на исковата молба – 18.04.2024 год., до окончателното им изплащане.

Със същото решение, съдът е осъдил „Ар И Пи ИЮ Хоспиталити I” ЕООД, ЕИК 204630639, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Оборище, ул. „Велико Търново“ № 11, да заплати на А. П. Г., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер от 1036 лева, представляваща обезщетение по чл.

221, ал. 1 във вр. с чл. 327, ал. 1, т. 2, предл. първо от КТ, за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, възникнало с Трудов договор № 4/12.04.2022 год.

Съдът е осъдил „Ар И Пи ИЮ Хоспиталити I” ЕООД, ЕИК 204630639, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Оборище, ул. „Велико Търново“ № 11, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, да заплати на А. П. Г., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер от 1036 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 20 дни за периода 01.01.-31.12.2023 год., поради прекратяване на трудовото правоотношение между страните, възникнало със сключване на Трудов договор № 4/12.04.2022 год.

Съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 226, ал. 2 и 3 от КТ на А. П. Г., ЕГН **********, с адрес ***, за осъждане на ответника „Ар И Пи ИЮ Хоспиталити I” ЕООД, ЕИК 204630639, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Оборище, ул. „Велико Търново“ № 11, да му заплати сума в размер от 1036 лева, представляваща обезщетение за незаконно 2 задържане от ответника на трудовата книжка на ищеца за периода 16.03.16.04.2024 год., след прекратяване на трудовото правоотношение между страните, възникнало със сключване на Трудов договор № 4/12.04.2022 год.

С горецитираното решение, съдът е осъдил „Ар И Пи ИЮ Хоспиталити I” ЕООД, ЕИК 204630639, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Оборище, ул. „Велико Търново“ № 11, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на А. П. Г., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 403,55 лева.

Съдът е осъдил А. П. Г., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.

78, ал. 3 от ГПК, да заплати на „Ар И Пи ИЮ Хоспиталити I” ЕООД, ЕИК 204630639, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Оборище, ул. „Велико Търново“ № 11, деловодни разноски в размер от 995,60 лева.

С цитираното решение, съдът е осъдил „Ар И Пи ИЮ Хоспиталити I” ЕООД, ЕИК 204630639, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Оборище, ул. „Велико Търново“ № 11, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати на РС – Бургас държавна такса в размер от 246,50 лева.

Постановено е предварително изпълнение на съдебното решение в частите му относно присъдените трудови възнаграждения и обезщетение за забавеното им плащане.

Съдът е обявил, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК, че присъдените в полза на ищеца А. Г. суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка на процесуалния му представител Иван Иванов – IBAN: ***.

Въззивникът изразява недоволство от обжалваното решение в осъдителната част, като намира същото за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

На първо място се твърди, че безспорно се установило по делото, че през месец октомври 2023г., на ищеца(въззиваем) е било начислено и изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ. Пояснява се, че посоченото обезщетение се дължало от работодателя единствено при прекратено трудово правоотношение, при уволнение поради закрИ.е на предприятието.

Излагат се аргументи относно извода на съда, че след изплащане на обезщетение по чл.222,ал.1 от КТ, трудовото правоотношение продължило да съществува и през месеците октомври, ноември и декември 2023г.

3

Посочва се, че видно от събраните по делото доказателства (писмени и гласни), след 01.10.2023г., хотелският комплекс преустановил дейност поради сезонното му затваряне и работникът не полагал труд в полза на въззивното дружество.

Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че при липса на ведомости за заплати за месеците октомври, ноември и декември 2023г., следвало да се приложи санкцията на чл.161 от ГПК.

Навеждат се доводи във връзка с приложение нормата на чл.161 от ГПК.

Развиват се съображения за неоснователност на предявените искове за заплащане нетно трудово възнаграждение за посочените три месеца от 2023г.

Подчертава се, че за процесния период между страните не съществувало трудово правоотношение, поради което не било налице правно или фактическо основание за ангажиране отговорността на работодателя по чл.128,т.2 от КТ.

Заявява се, че при липса на трудово правоотношение, не можело да се упражни и право на едностранно прекратяване от страна на работника, нито да възникне задължение за работодателя за заплащане обезщетение по чл.221,ал.1 от КТ.

Иска се решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваните части и да се постанови съдебен акт на настоящата инстанция, с който предявените искови претенции бъдат отхвърлени изцяло. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК , съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в законовия двуседмичен срок по чл.259 ГПК и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна- А. П. Г., чрез адв.Иван Иванов- АК- Пловдив, с който същата се оспорва изцяло.

Посочва се, че трудовото правоотношение между страните било прекратено на 16.03.2024г. съгласно чл.327,ал.1,т.2 от КТ. Отбелязва се, че първоинстанционният съд приел, че действието на трудовия договор отпаднало на горепосочената дата, с изтичане на срока по чл.47,ал.1 от ГПК.

4

Навеждат се доводи във връзка с приложение разпоредбата на чл.335,ал.2,т.3 от КТ. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика(Решение№248/22.10.2018г. по гр.д.№754/2018г. на ВКС, ІV-то г.о.).

Твърди се, че правилно съдът приел, че работодателят не изпълнил задълженията си по чл.128 от КТ, тъй като по делото не се представили доказателства за изплатени трудови възнаграждения до края на 2023г.

Излагат се аргументи, че Заповед№1/01.10.2023г. се явявала антидатирана, както и че работодателят не уведомил служителя писмено за прекратяване трудовия договор на посоченото основание. Отбелязва се, че волеизявлението за прекратяване пораждало правен ефект с надлежното връчване на заповедта за уволнение на работника(Решение№49/15.03.2018г. по гр.д.№2837/2017г. на ВКС, ІV-то г.о.).

Заявява се, че по делото не били налице данни за спиране работа в обекта, както и че служителят не се явявал на работното място, което се потвърждавало и от свидетелските показания.

Посочва се, че правилно първоинстанционният съд приел, че дружеството – работодател следвало да изплати на ищеца дължимите трудови възнаграждения за периода от м. октомври до м. декември 2023г.

Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез извършената по делото експертиза.

Оспорват се наведените от въззивника твърдения, че изплатеното обезщетение по чл.222,ал.1 от КТ доказвало прекратяване на договора.

Навеждат се доводи в тази насока.

Изразява се несъгласие и с изложеното в жалбата, че въззиваемият не полагал труд след 01.10.2023г.

Развиват се съображения относно приложение разпоредбата на чл.161 от ГПК. Подчертава се, че насрещната страна създала пречки в производството за събиране на доказателства за релевентни за спора по делото факти, поради което главните искове следвало да бъдат приети за доказани и по размер.

Излага се становище във връзка с предявените искови претенции с правно основание чл.221,ал.1 от КТ и чл.224,ал.1 от КТ.

Иска се отхвърляне въззивната жалба като неоснователна и 5 потвърждаване първоинстанционното решение като правилно и обосновано.

Страните по делото не са направили нови доказателствени искания пред настоящата инстанция.

Производството пред Районен съд– Бургас е образувано по предявени обективно съединени при искове по чл.128, т.2 от КТ, чл.84, ал.1 и чл.86 от ЗЗД; чл.221, ал.1 във вр.с чл.327, ал.1, т.2, предл. първо от КТ; чл.224, ал.1 от КТ, чл.226,ал.2, ал.3 от КТ.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Няма спор по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 4/12.04.2022 г., с 6-месечен срок на изпитване в полза на работодателя, по силата на който въззиваемият е назначен на длъжността „Управител, хотел“ в дружеството на въззивника, като е отговарял за хотелски комплекс „Хоризонт“, с определено месечно трудово възнаграждение в размер на 1000 лв.

Също така по делото е безспорно, че трудовото правоотношение помежду им е прекратено, като въззивникът настоява, че това е станало със Заповед №1/01.10.2023 г. на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, поради намаляване обема на работа, а според въззиваемия това е станало с уведомително писмо от 26.01.2024 г., с нотариална заверка на подписа на нотариус Бинка Кирова, адресирано до работодателя, при приложение на разпоредбата на чл.47, ал.1 от ГПК, с изтекъл срок на 16.03.2024 г. и с основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ – поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по Кодекса.

Пред първата съдебна инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, извършена е съдебно-икономическа експертиза, като съдът е достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, която на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Следва да се отбележи, че решението е влязло в сила в отхвърлителните му части, касаещи претендираните трудови възнаграждения за периода месец януари – месец септември 2023 г. в общ размер от 7235,28 лв., както и по отношение на иска с правно основание чл.226, ал.1 и ал.2 от КТ за осъждане на дружеството да му заплати сумата от 1036 лв., представляваща 6 обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на работника.