Определение № 3850 от 14.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3850 гр. София, 14.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20258002102774 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С въззивно решение № 12 от 08.01.2025 г. по в. гр. д. № 3508/2021 г. на Софийски апелативен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 462/15.04.2025 г., постановено по същото дело, е:

- частично отменено решение № 263661 от 04.06.2021 г. по гр. д. № 13998/2018 г. на Софийски градски съд и Диагностично-консултативен център „Света София“ ЕООД и М. Г. М. са осъдени на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД да заплатят солидарно на М. В. И. допълнително разликата от уважения размер от 17 500 лв. до размера от 27000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие неправилно извършена хирургическа операция – директна ексцизия на оточни торбички под очите, направена от д-р М. М. на 02.12.2017 г. в ДКЦ „Света София“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2017 г. до окончателното изплащане;

- отменено решение № 263661 от 04.06.2021 г. по гр. д. № 13998/2018 г. на Софийски градски съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от М. В.

И. срещу ДКЦ „Света София“ ЕООД и М. Г. М. искове с правно основание чл.

49, вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и Диагностично-консултативен център „Света София“ ЕООД и М. Г. М. са осъдени да заплатят солидарно на М. В. И. сумата от 3 500 лв. – обезщетение 1 за имуществени вреди, представляващи платена цена за блефаропластика на торбички под очите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2017 г. до окончателното изплащане;

- потвърдено решение № 263661 от 04.06.2021 г. по гр. д. № 13998/2018г. на Софийски градски съд, в частта, с която ДКЦ „Света София“ ЕООД и М. Г. М. са осъдени да заплатят солидарно на М. В. И. сумата от 17 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие неправилно извършена хирургическа операция – директна ексцизия на оточни торбички под очите, направена от М. М. на 02.12.2017 г. в ДКЦ „Света София“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2017 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която исковете за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата от присъдената сума 27 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв.

В установения от закона срок е постъпила касационна жалба от Диагностично-консултативен център „Света София“ ЕООД против въззивното решение в осъдителните му части, с които дружеството е осъдено солидарно с М. Г. М. да заплати на М. В. И. сумата от 27 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 3 500 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.12.2017 г. до окончателното им изплащане.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Неправилно ли е решение по иск за лекарска грешка, с което съдът е приел наличие на такава поради неприложен метод на лечение, който е приложим за друга диагноза, различна от процесната?

2. Следва ли при разглеждане на иск за вреди от лекарска грешка съдът да установи правилно диагнозата на пациента и приложимите към нея способи на лечение?

3. Следва ли съдът да даде дължимата се тежест на съпричиняване от страна на пациента по отношение на негативния резултат от козметична пластична 2 операция при неспазване на постоперативната терапия от страна на пациента?

4. Допустимо доказателство в гражданския процес ли са фотоснимки, неизготвени по реда на ГПК и какъв вид доказателство представляват същите?

5. При оспорване в процеса на представени фотоснимки, кой носи тежестта на доказване автентичността им?

6. Какъв вид документ – частен или официален е епикриза, изготвена от болница в Турция?

7. Ползва ли се с доказателствена стойност епикризата от турска болница в частта, съдържаща твърдения за неправилно лечение в българска болница, или тя представлява частно мнение на трето неучастващо в процеса лице?

Поддържа се, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

С писмен отговор М. В. И., чрез адв. С. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за липса на основания за допускане на касационно обжалване.

М. Г. М., чрез адв. Р. К., е подала в срок касационна жалба против въззивното решение в осъдителните му части, с които е осъдена солидарно с ДКЦ „Света София“ ЕООД да заплати на М. В. И. сумата от 27 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 3 500 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.12.2017 г. до окончателното им изплащане.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по всички елементи на медицинския деликт? Допустимо ли е голяма част и особено решаващата част от мотивите на съдебното решение да бъде буквално копиране на пасажи от писмената защита, депозирана от адвокат на една страна по делото? Съставлява ли копирането на решаващите мотиви на 3 съдебното решение от защитата на едната от страните по делото неизпълнение на задължението на съда съгласно чл. 12 ГПК да реши делото по вътрешно убеждение? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 50194 от 21.11.2022 г. по гр. д. № 4738/2021 г. на ВКС, III г.о., както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

2. Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си след анализ на представените по делото доказателства, да обсъди и прецени заключението на вещите лица в съвкупност с всички събрани доказателства, включително и тези от първа инстанция, а не изолирано, и на тази база да обоснове крайните си изводи за липса или наличие на медицинския деликт? Респективно, длъжен ли е съдът при противоречиви доказателства да посочи защо кредитира едните пред другите? Поддържа се противоречие с решение № 625 от 24.10.2024 г. по гр. д. № 5061/2023 г. на ВКС, III г.о., решение № 205 от 02.04.2024 г. по гр. д. № 3969/2022 г. на ВКС, IV г.о., решение № 13 от 24.02.2022 г. по гр. д. № 2906/2021 г. на ВКС, I г.о., решение № 409 от 28.02.2013 г. по гр. д. № 59/2011 г. на ВКС, I г.о., решение № 493 от 05.03.2013 г. по гр. д. № 236/2012 г. на ВКС, I г.о. и решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г. на ВКС, IV г.о.

3. Когато в официален документ – епикриза е посочен един оперативен метод и същата не е оспорена, а експертизите дават противоречиви становища относно действително извършения такъв, длъжен ли е съдът да зачете доказателствата сила на официалния документ? Сочи се противоречие с решение № 76 от 10.07.2012 г. по т. д. № 490/2011 г. на ВКС, I т.о. и решение № 250 от 21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ВКС, III г.о.

4. Когато в информираното съгласие са посочени няколко оперативни методи, следва ли да се приеме, че е дадено такова за всеки един от тях? Поддържа се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

5. Длъжен ли е въззивният съд да допълни доклада по делото в частта относно подлежащи на доказване факти, които са различни от тези, твърдени в исковата молба, респективно залегнали в първоначалния доклад по делото, досежно характера на противоправното действие, от което са настъпили вредите? В частност: Когато по иска за вреди, настъпили от медицински деликт, за пръв път във въззивната инстанция се постави под съмнение характера на извършената операция – директна екцизия на маларни торбички, 4 вместо блефаропластика на долни клепачи – длъжен ли е съдът да допълни доклада си, като посочи коя от двата вида оперативни техники подлежи на доказване и която от тях е правилната с правилната с оглед на добрата медицинска практика? Сочи се противоречие с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

6. Допустимо ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза извън случаите на т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК? Твърди се, че по този въпрос противоречието е с т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

7. Когато неимуществените вреди от хирургическа операция се състоят в депресия от видимо загрозяване на лицето на пострадалата и при направено искане от насрещната страна по реда на чл. 204 ГПК длъжен ли е съдът лично да се убеди дали такова загрозяване обективно съществува чрез личен оглед /вероятно се има предвид освидетелстване/ на лицето на пострадалия ?

Поддържа се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

8. Когато въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния досежно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди, определяйки по-висок размер на същото, той длъжен ли е да посочи какви факти и обстоятелства, които първоинстанционният съд не е установил и които обосновават определяне на по-висок размер, приема за установени? По този въпросът се сочи противоречие с решение № 83 от 22.06.2022 г. по гр. д. № 4539/2021 г. на ВКС, I г.о.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационните жалби против решението в частта му, с която е уважен искът за присъждане обезщетение за имуществени вреди следва да се оставят без разглеждане като подадени срещу решение на въззивен съд по иск с цена под 5 000 лв. /цената на иска е 3 500 лв./, което по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване. В останалите им части касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно 5 установено, че на 02.12.2017 г. ищцата М. В. И. е постъпила в ДКЦ „Света София“ за извършване на операция за коригиране на оточни торбички под очите, т. нар. „блефаропластика на долни клепачи“; че на същата дата е оперирана от ответницата д-р М. М., както и че е налице договорно отношение между лечебното заведение и д-р М. М., по силата на което тя е поела задължението да извършва за сметка на дружеството при поискване медицинско обслужване по специалността офтамолог-хирург. Въззивният съд е посочил, че по делото е представена епикриза от извършена операция в Турция през м. май 2022 г., която е оспорена от ответниците и е допусната съдебна поръчка, която потвърждава автентичността . Въз основа на епикризата е прието за установено, че ищцата е претърпяла втора по време операция на долните клепачи, извършена в болница „Джон Хопкинс“, медицински център „Анадолу“, Република Турция. В документа е отразено, че е констатирана загуба на тъкан в двата долни орбитални ръба, вследствие на операцията от 2017 г., като е извършено възстановяване на меките тъкани на долните клепачи. Разрезът на кожата е направен приблизително до мястото на стария белег поради наличен цикатрикс в областта на инфраорбиталния ръб от стара операция. По повод приетата епикриза въззивният съд служебно е допуснал единична съдебно-медицинска експертиза за установяване на връзката между двете операции- от 02.12.2017г. и от 2022 г. Според експерта оперативната интервенция, извършена в болницата в Турция, по същество е като извършената от д-р М. блефаропластика, но в много по-сложно състояние на тъканите. Направен е извод, че разрезите, направени от д-р М., не са на правилното място, на което следва да бъдат при блефаропластика – разрезите не са скрити в мигления ръб, а се намират точно по ръба на самата очница; при единични случаи на блефаропластика на долен клепач има спадане на разрезите, но никога не се е наблюдавало разрез под долния ръб на очницата; категорично има връзка между извършената от д-р М. операция и повторната операция в болницата в Турция. Посочено е, че поради начина на осъществяване на разрезите от д-р М., негативният естетичен резултат трудно би се възстановил с масажи, физиотерапия и т.н. Според вещото лице втората причина, за да бъде извършена операцията в Турция, е отразеното в епикризата хлътване поради липсата на тъкан. Уточнил е, че ако разрезът бе направен на правилното място, нямаше да се появят тези последици хипотрофичен цикатрикс, като преди кожата трябва да се зашие подкожието, 6 за да се приберат ръбовете един до друг и най-вероятно хипотрофичният цикатрикс се дължи на отпускането на конците или на непоставяне на подкожни резорбируеми конци, които се разграждат в рамките на 6 до 8 месеца. Според заключението на допуснатата повторна тройна комплексна експертиза, в пластичната хирургия при операция „долна блефаропластика“, оперативният достъп е наи-често през кожата на долния клепач, близо до мигления ръб, но може и вътрешен - през конюктивата. Избраният метод от др Михаилова не е желателен и не отговаря на стандарта на пластичната хирургия. От посочените два достъпа може да се достигнат и репозиционират мастните херниаци, без това да наруши целостта на кожата в зоната, видима за окото, която впоследствие е с незадоволителен естетичен резултат. Всяко нарушаване целостта на кожата води до образуване на цикатрикс и фиброзна тъкан (сраствания). Когато това нарушаване целостта на кожата е правилно прецизирано и извършено правилно, то остава скрито и не води до нежелан естетичен резултат. Ако разрезът бе осъществен милиметри под долния миглен ръб, то тои не би довел до тези последствия, с които пациентка да живее днес и с които ще продължи да живее. Неблагоприятно развитие след оперативна намеса по правило може да се наблюдава, но не и с такива мащаби. Самият достъп е неправилен, откъдето идва и постоперативният неблагоприятен резултат. Вещото лице П. е посочил, че избраният метод на директната ексцизия на оточни торбички е подходящ за пациенти над 70 години, които имат изконсумирана кожа и имат гънки, където да се скрие белегът, а към датата на операцията ищцата е била на 55 г.