Решение № 3365 от 23.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3365 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20231100506841 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №56013/13.06.2023 г. , подадена от „К.К.М.“ ЕАД срещу отказ от 19.04.2023 г., постановен по изп. дело №20238380401384 по описа на ЧСИ М.Б., рег. №838, р-н на действие – Софийски градски съд в частта, в която е отказано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК. В жалбата се поддържа, че длъжникът е заплатил сумата, която е осъден да заплати по гр. дело № 16014/2021 г. по описа на РС- Пловдив и за която е издаден изпълнителен лист от 30.03.2023 г. преди образуване на изпълнителното дело.

Представят се доказателства за извършен банков превод в полза на кредитора Н.Х. на 10.02.2023 г. чрез „К.Б.С.Б.“ ЕАД. Предвид изложеното се поддържа, че постановеният отказ е неправилен и необоснован в частта, в която е отказано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като сумата е била заплатена от длъжника преди образуване на изпълнителното дело. На следващо място се посочва, че представеният по делото договор за продажба на вземания от 30.01.2023 г. е нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД. При условията на евентуалност се поддържа, че същият не е породил действие спрямо длъжника, тъй като не е бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Иска се отмяна на обжалваното постановление и се претендират разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.

В законоустановения тридневен срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирано писмено възражение от взискателя „Р.“ ЕООД, в което се поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като вземането е било 1 прехвърлено преди извършеното плащане на Н.Х., за което е бил уведомен и длъжникът. Поддържа се, че плащането в полза на ненадлежен кредитор не е годно да погаси вземането по издадения изпълнителен лист. Излага становище, че твърденията на длъжника за нищожност на договора за цесия са неотносими, тъй като ЧСИ няма право да се произнася по възражения от материалноправен характер. С оглед изложеното моли подадената жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима, евентуално да бъде отхвърлена като неоснователна.

По делото са постъпили мотиви от съдебния изпълнител по реда на чл.

436, ал. 3 ГПК. ЧСИ излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Заявява, че изп. дело е образувано по молба на взискателя „Р.“ ЕООД по чл. 426 ГПК, към която е бил приложен изпълнителен лист и договор за прехвърляне на сумата по ИЛ, сключен между „Р.“ ЕООД и Н.П.Х., за който, съгласно приложените писмени доказателства, длъжникът е бил уведомен на 01.02.2023 г., поради което смята,че не е налице основанието по чл. 433,ал.1, т. 1 ГПК за прекратяване на изп. дело и доколкото плащането от длъжника е извършено в полза на ненадлежен кредитор, следва да намери приложение принципът „който плаща зле, плаща два пъти“. Предвид изложеното моли частната жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок чрез надлежно упълномощено лице срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване. Представен е документ за внесена държавна такса в необходимия размер. При това положение тя е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Изпълнително дело №20238380401384 по описа на ЧСИ М.Б., рег.

№838, р-н на действие – Софийски градски съд е образувано по молба на взискателя „Р.“ ЕООД с депозирана на 05.04.2023 г. молба по реда на чл. 426 ГПК за събиране на сумата от 205,84 лв. по ИЛ №750/30.03.2023 г., издаден по гр. дело №16014/2021 г. по описа на РС- Пловдив. Към молбата е приложен договор за продажба на вземане от 30.01.2023 г., по силата на който кредиторът по ИЛ №750/30.03.2023 г. Н.П.Х. прехвърля на „Р.“ ЕООД изцяло своето вземане срещу длъжника „К.К.М.“ ЕООД в размер на 205,84 лв. Към молбата е приложено и уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, за което са налице данни, че е получено от длъжника.

Длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение на 07.04.2023 г., в отговор на която е депозирал молба от 13.04.2023 г., с твърдението, че е заплатил претендираното вземане на кредитора по ИЛ, а именно Н.П.Х., поради което е налице предпоставка за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.1 ГПК. Към становището си е приложил платежно нареждане за кредитен превод от „К.Б.С.Б.“ ЕАД.

Предвид така изложеното, съдът намира, че в случая се касае за 2 наличието на правен спор относно това кой е носител на правото, предмет на изпълнителното дело, който не би могъл да се реши нито по реда на чл. 435 ГПК, нито в рамките на самото изпълнително производство. Доколкото пред ЧСИ не са представени доказателства за изпълнение на задължението в полза на взискателя, който се легитимира като кредитор по изпълнителното дело въз основа на представен от него оригинал на изпълнителен лист и договор за цесия, то не е налице и основание за прекратяване на делото на основание чл.

433, ал.1, т.1 ГПК. Спорът за това кой е носител на процесното право следва да бъде решен от заинтересуваните страни по исков ред. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че постановеният от ЧСИ отказ от 19.04.2023 г. в обжалвана част е правилен и законосъобразен, поради което подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Неоснователна се явява и претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски за настоящото производство. Съображенията за това са следните:

В производството по реда на чл. 435 ГПК предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №56013/13.06.2023 г., подадена от „К.К.М.“ ЕАД, ЕИК **** срещу отказ от 19.04.2023 г., постановен по изп. дело №20238380401384 по описа на ЧСИ М.Б., рег. №838, р-н на действие – Софийски градски съд в частта, в която е отказано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3