Решение № 400 от 19.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Пловдив, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20245330200207 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 8454286, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Р. А. У. , ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата, в допълнителна молба и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски и прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

От справката за нарушител водач е видно, че обжалваният електронен фиш е връчен на 12.12.2023г. Жалбата е входирана на 13.12.2023г., т.е. същата се явява подадена в преклузивния 14-дневен срок. Жалбата освен това е подадена от процесуално легитимирана страна – лице, срещу което е издаден електронният фиш, поради което подлежи на разглеждане по същество. По отношение на възражението за неспазване на срока по чл. 189, ал. 4в от ЗДвП, 1 съдът съобрази, че същият се явява инструктивен такъв, като по-късното уведомяване по никакъв начин не се отразява на правото на жалбоподателя за обжалване на електронния фиш в 14-дневния срок от връчването му. Нещо повече, видно от справка за нарушител-водач, процесният ЕФ серия К, № 8454286 е издаден всъщност именно на 12.12.2023г., но точната дата на издаване в случая се явява ирелевантна, след като не са изтекли давностните срокове за преследване на нарушителя от момента на извършване на процесното нарушение. Неоснователно е и възражението за липсата на посочване по коя хипотеза на закона е връчен електронният фиш, след като няма изискване за това. С упражняване на правото на жалба и с приемането на съда, че същата е в срок, напълно са охранени правата на жалбоподателя и най-вече правото му съдът да разгледа делото по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 01.12.2023г. в 16,19 ч., в гр.

Пловдив, ул. Кукленско шосе до номер 30, при контрол на приближаващи МПС от север към юг, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, МПС с рег. № ****, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 72 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 22 км.ч. Собственик, на когото е регистриран автомобилът, е Р. А. У..

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложените по делото статични изображения (л. 18 и л. 20 от съдебното производство), които съгласно чл. 16, ал. 3 от

Наредба № 8121з532/12.05.2015г. са годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

В тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно Протокола за проверка № 079-СГИСИС/15.06.2023г., допустимата грешка при отчитане на измерена скорост до 100 км.ч е +/- 3км/ч. при реални условия на измерване на скорост при полеви тест. В приложените статични изображения е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил от 75 км/ч. След 2 приспадане на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан деецът с ЕФ, а именно 72 км/ч. От справката за собственост е видно, че автомобилът е собственост на жалбоподателя У..

По отношение на възражението за наличие на повече автомобили на снимките, на процесните статични изображения, на които е отразена измерената скорост (л. 18 и л. 20 от съдебното производство) е видно, че има заснето само едно МПС, при това идентифицирано от системата именно като МПС Сузуки Суифт с рег. № ****, което съответства и на представения на статичните изображения автомобил.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол.

- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1, представляващо мобилна система за видеоконтрол.

Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от Удостоверението за одобрен тип с № 17.09.5126. В удостоверението е ясно вписан типа на одобреното средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, като такова е и процесното средство с фабричен номер 11743СА (съгласно Протокол за проверка № 079-СГИСИС/15.06.2023г.), с което е било установено настоящото нарушение посоченият в удостоверението номер 17.09.5126 е номерът на удостоверението, а не номерът на техническото средство;

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 5126, видно от удостоверението;

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приложения по делото Протокол за проверка № 079-СГ-ИСИС/15.06.2023г., като същото е със знак за проверка 00102 и е с положени защитни стикери;;

-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява 3 мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Към Протокола по чл. 10 от Наредбата е представена и снимка на разположението на измервателния уред. В протокола изрично е отразено, че АТСС е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, което е удостоверено с подпис на служителя, настроил мобилното средство. В тази насока неоснователно се явява възражението за липса на Протокол по чл. 10 от Наредбата, след като такъв е приложен по административно-наказателната преписка, като проверката е именно от дата 01.12.2023г. за извършения контрол на ул.

Кукленско шосе до номер 30 в гр. Пловдив.

Нарушението е описано по място и време на извършване, което напълно се припокрива от посоченото в протокола по чл. 10 от Наредбата и в статичното изображение. В случая неоснователно се явява възражението за неправилно описване на мястото на нарушението, доколкото същото е напълно конкретизирано – бул. Кукленско шосе до номер 30 в гр. Пловдив.

Съдът намира за неоснователно и възражението за нарушение на правилата на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата, местата за разполагане на АТСС се определят след съвкупен анализ на множество показатели, сред които се открояват не само честотата на настъпване на ПТП-та, но и други показатели, сред които например интензивност на пътното движение и характерни участъци с уязвими участници в движението, оценка на ефективността на контролната дейност, анализ на извършваните нарушения на правилата за движение по вид, време и място и други. Тази преценка на контролните органи обаче не подлежи на проверка в административнонаказателното производство, което изследва субективните и обективните елементи от състава на нарушението, сред които не е изборът на място, на което да се постави АТСС – в този изричен смисъл е и Решение № 2041 от 12.11.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2272/2020 г.

Правилно е записано в ЕФ, че същият е за извършено нарушение за скорост, каквато именно е редакцията на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е описано 4 в пълнота извършеното нарушение и с каква скорост над ограничението се е движел жалбоподателят.

Неоснователно се явява възражението, че е налице невалидност на електронния фиш, при липсата на посочване на дата на издаване и подпис на съставител. Още с ТР 1/2014г. на ВАС е изяснено, че електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш няма изискване да фигурира описание на датата му на издаване или на подпис, какъвто и няма как да бъде положен с оглед характеристика на електронния фиш на електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи – така и § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.

Неосноветлно се сочи и че в електронния фиш не е посочен негов номер, след като такъв е цитиран и от жалбоподателя – номер 8454286.

От фактическа страна се установява, че нарушението е извършено при условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 ДР на ЗДвП - извършено е в едногодишен срок от влизането в сила на друг електронен фиш, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение – ЕФ серия К № 5641386, който е и посочен в обжалвания в настоящото производство ЕФ.

Видно от справката за нарушител-водач, този ЕФ серия К № 5641386, обуславящ повторността, е бил връчен на жалбоподателя на 13.12.2022г., няма данни да е бил обжалван (липсват и такива твърдения), поради което на 29.12.2022г. е бил последният ден за обжалване (27.12.2022г. и 28.12.2022г. са били почивни дни), след което е влязъл в сила. Знанието на жалбоподателя за наличието на този електронен фиш се доказва и от факта на извършеното плащане по същия, отразено в справката за нарушител-водач и от справката от системата АИС-АНД. Едногодишният срок от влизането в сила е следвало да изтече на 29.12.2023г., като преди изтичането му, на 01.12.2023г., е било извършено и процесното нарушение, предмет на разглеждане в настоящото 5 производство. Съдът взе под внимание и посочения от жалбоподателя притежаван „златен талон“, копие на който представя по делото, като видно от справката за нарушител водач, същият действително притежава контролен талон, тип „контролен талон за водач без наказания“. В правен аспект издаването на такъв тип талон е уредено в Наредба № I-157 от 1 октомври 2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина.

Правната същност на талона предпоставя възможността за притежателя, предвидена в чл. 6, ал. 2 от Наредба № Iз-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (с изменението й с ДВ, бр. 27 от 2023 г. ), а именно– д а не му се отнемат контролни точки при налагане на наказание за нарушение, посочено в тази наредба, с изключение на нарушенията, за които в ЗДвП е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.. С това се изчерпва и привилегията, предвидена за притежателите на такива видове талони.

Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал. 4 вр. ал.1, т.3 ЗДвП, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер – 200 лв (глобата от 100 лв. по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП в двоен размер). В ЕФ изрично е посочена както санкционната норма, обуславяща повторността (бланкетният чл. 182, ал. 4 от ЗДвП), така и е сторена съответната привръзка към ал. 1, т. 3 от същия член на ЗДвП, обуславяща санкционирането на водача с глоба от 100 лв. при превишаване на нормативно предвидената скорост в населено място от 21 до 30 км/ч., респективно при повторност санкционирането му с глобата в двоен размер.