Решение № 167 от 14.11.2025, Районен съд - Харманли
- Съд
- Районен съд - Харманли
- Дело
- Гражданско дело 609/2023
- Вид
- Решение № 167
- Подписан
- 14.11.2025
- В сила
- 05.01.2026
- Състав
- Веселин Христов Коларов
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.2 пр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.31 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 167 гр. Харманли, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Е. Д. Г. като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20235630100609 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск за обявяване на недействителност на договор за кредит - поради липса на съгласие, намиращ правно основание чл.26 от Закон за задълженията и договорите .
Ищците А. Ю. А. ЕГН ********** и Г. А. А. ЕГН ********** (съпрузи) от гр.
Маджарово, действащи чрез пълномощника се адв. Е. М. от АК – Разград, твърдят , че не 15.V.2018г. в гр. Хасково сключили на с ответника – „Банка ДСК“ АД, ЕИК ***, Договор за кредит за текущо потребление, който бил обезпечен с Договор за поръчителство от 15.V.2018г. с поръчител Т*П*Н* ЕГН **********.
Твърди се, че желанието на ищците било да получат сума в размер на 2000.00 лв.
Двамата ищци заедно с поръчителя Т*Н* посетили клон на банка „ДСК“ в гр. Хасково, където тримата се срещнА. и провели разговори с банков служител г-жа Л*.
Сочи се, че първоначално били изготвени и подписани документи от името на Г.
А. - като кредитополучател, а А. А. като неин поръчител. Служителката в банката - г-жа Л* изготвила други документи в които двамата съпрузи били посочени като кредитополучатели, а Т*Н* – като поръчител, но за сумата само от 2 000.00лв. Желанието на съпрузите било да получат сумата от 2 000лв., тъй като Т. Н* се била съгласила да бъде техен поръчител, за тази сума. Твърди се, че именно такъв договор за кредит подписА..
Твърди се, че в действителност ищците подписвА. много документи, които им били поднасяни от банковия служител Л*, но с голяма бързина за подписване и разлиствани от банковият служител, без да им бъдат прочетени. На тримата (кредитополучатели и поръчител), им било обяснено, че сумата която им се отпуска по договорът е в размер на 2 000.00лв. Те не знаели, че им е отпусната сума в размер на 11 000.00лв. и не се били задължавА. за този размер. Всички необходими документи били подписани от съпрузите А., заедно с поръчителят Н*, но за сумата от 2000.00 лева. На касата на „Банка ДСК“, им била предадена сумата от 2 000.00лв. Тримата били свидетели на предадената парична сума в размер на 2 000.00лв., която те били преброили при получаването на сумата.
Твърди се, че ищците никога не били получавА. сума в размер на 11 000лв. от банката.
Твърди се, че за разликата в посочената сума в Договорът за кредит за текущо 1 потребление от 15.ІV.2018г., ищците разбрА., след като изплатили цялата сума в размер на 2 000.00лв., след като от служители на банката, се свързА. с тях и били попитани защо не заплащА. дължимите суми. Тогава, заедно с поръчителя ищците посетили клон на банката в гр. Хасково и установили, че подписаният от тях двамата договор е за 11 000.00 лв. и се притеснили, тъй като те никога не били усвоявА. кредит в този размер - връчена им в брой.
Поръчителя също бил много изненадан, защото тя била през цялото време с тях и е видяла, че им се връчва сума в размер на 2 000.00лв, а не в размер на 11 000.00лв.
Твърди се, че едва тогава А. А. преглеждайки договорът установил, че положения на подпис в графа кредитополучател не бил положен от него т.е. бил неистински, подправен.
Твърди се, че кредитополучателите били в изпълнение на поетите от тях задължения по Договор за кредит за текущо потребление от 15.V.2018г. и сумата била изплатена цялата сума в размер на 2 000.00лв., ведно с лихвите.
В исковата молба са изложени съображения за нищожност на процесния договор за кредит за текущо потребление на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД- поради липса на съгласие изразяващо се в полагането на неистински подправен подпис и подмяна на някои листи от договорът - измама. Последното се изразявало в скандА.зиращия обществото и морала начин на сключването му, чрез използване неопитността и въвеждане в заблуждение на двамата пенсионери -кредитополучатели. По недопустим начин съответният банков служител на банката се възползвал от неопитността на ищците, включително и от неопитността на поръчителят по кредита.
Сочи се, че повече от очевидно било, че от „сключването“ на процесния договор за кредит за текущо потребление само ответникът е извлякъл изгода за себе си по един неморален начин. Ищците считат че договора е нищожен на основание чл.26 ал.2 предл.2-ро от ЗЗД - поради липса на съгласие от страна кредитополучателя/те, поради подмяна на волята им. Волята на двамата била опорочена, тъй като тяхното желание било да получат 2000.00лв., а не 11 000.00лв, които не са били получавани. Никога двамата кредитополучатели не били запознавани със съдържанието на процесния договор, не им били предоставени екземпляри от погасителен план от сключеният договор - двамата ищци заедно с поръчителят по договорът били въведени в заблуждение от служител на ответника.
Оспорва се подписът положен от името на А. А.- кредитополучател, поради въвеждането им в заблуждение, че подписват други документи свързани с предишни техни кредити, които следвало да се приложат към документите да процесният кредит.
Молят съда да постанови съдебен акт, с който да изцяло да уважите претенцията им, като признае за установено на основание чл.124 ал.1 от ГПК, че А. Ю. А. и Г. А. А. не дължат на „Банка ДСК“ АД , ЕИК ***, сумата в размер на 9 000.00лв. тъй като те двамата никога не са се задължавА. по нея.
С молба вх. №6929 / 31.VІІІ.2023г. ищците, чрез процесуалния си представител заявяват, че в исковата молба са изложени твърдения за нищожност на процесния договор за кредит за текущо потребление на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД - тъй като липсвало съгласие от двамата ищци, изразяващо се в полагането на неистински подправен подпис и подмяна на някои листи от договорът, т.е. те са били подведени, защото те в действителност са сключили процесният договор в размер на 2 000.00лв., а не за 11 000.00лв. Ищците никога не били получавА. сумата в размер на 9 000.00лв. Те получили по договор само сумата от 2 000.00лв. Договора бил сключен в присъствието на и на поръчителят Н* и тя също е знаела, че става поръчител на двамата ищци само за сумата от 2000.00лв.
В молбата са посочени съображения относно правния интерес у ищците от предявяване на исковата претенция.
С отговора е конкретизиран петитуама на предявения иск както следва: да се постанови съдебен акт, с който да изцяло да уважи претенцията и на двамата ищци, като признае за установено на основание чл.124 ал.1 ГПК, че А. Ю. А. и Г. А. А., не дължат на „Банка ДСК“ АД ЕИК ***, остатъчната сума в размер на 9 000.00лв., поради нищожност на процесният договор, тъй като те двамата никога не са се задължавА. по договорът, поради липса на съгласие и от двамата.
Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответника „Банка ДСК“ АД, чрез пълномощника С. Д. 2 юрисконсулт е депозирал отговор на исковата молба, в който е изложено становището, че предявения иск е допустим, но по същество се явява неоснователен, необоснован и недоказан и като такъв да бъде отхвърлен.
В отговора се твърди, че Банката винаги е предоставяла всички свои правила за делова дейност, писмени сведения и всякаква информация на своите клиенти и те винаги са имА. възможност да се запознаят с нея. Ищците сключили Договор за кредит, съгласно Искане за кредит вх. № 2443/10.V.2018г., с който да рефинансират други свои задължения към Банката и са били запознати с всички важни условия за подписването на тези документи, включително и начините на формирането на лихвения процент, с правилата за гратисните периоди за плащане само на лихва, с общите условия за отпускането и събирането на отпуснатите кредити и т.н. Клиентите сами са изразили своето желание да сключат договор за кредит с Банката и да получат опредЕ. сума, като гарантирА. доброволно и добросъвестно, че ще изплащат редовно сумата, която са получили, заедно със съответните лихви и такси, включени в Договора за кредит.
Сочи се, че на 15.V.2018г. бил сключен Договор за кредит за текущо потребление между „Банка ДСК" АД ЕИК ***, със седА.ще и адрес на управление гр. София - кредитор и А. Ю. А. ЕГН ********** и Г. А. А. ЕГН ********** - кредитополучатели. Кредитът бил обезпечен с поръчителството на Т*П*Н* ЕГН ********** с Договор за поръчителство от 15.V.2018г.
Съгласно Договора за кредит, Банката предоставила на кредитополучателите, кредит в размер на 11 000лв., който кредит се издължава по Погасителен план на 82 месечни вноски с падеж 7-мо число на месеца. Крайният срок за погасяване бил 15.ІІІ.2025 г., при променлив лихвен процент в размер на 8.10% на година. Съгласно чл.9 от договора, Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита бил в размер на 9.62 %. ГПР можело да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия -неразделна част от договора за кредит. Сочи се, че кредитът се усвоил по разплащателната сметка IBAN *** с титуляр А. Ю. А..
Неразделна част от Договора представлявА.: Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, Погасителен план, Такси по кредити за текущо потребление и Промоционални условия, които кредитополучателят бил получил и приел с подписването на Договора.
В отговора на исковата молба подробно са изложени съображения относно твърденията на ищците за неравностойно положение между страните и неравноправност на клаузите на Договора за кредит от 15.V.2018г. и Общите условия. Твърди се, че условията по кредита напълно кореспондират на императивната законова регламентация, която била публично известна. Проц.представител на ответника счита, че изложените от ищците твърдения за нА.чието на неравноправни клаузи, не намират подкрепа в ЗЗП, поради което са изцяло неоснователни и недоказани.
Моли се съда да постанови съдебен акт, с които да отхвърли предявения от А. Ю.
А. ЕГН ********** и Г. А. А. ЕГН ********** иск, като неоснователен и недоказан.
Претендира се присъждане на сторените в настоящото производство разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено:
По делото е представен и приобщен като доказателство – заверено като препис ксерокопие на Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 15.V.2018г. в гр.
Хасково, сключен между ответника – като кредитор и ответниците А. А. и Г* А. кредитополучатели. От съдържанието на договора се установява, че кредиторът отпуска на кредитополучателите кредит за текущо потребление в размер на 11 000лв. Уговорен е срок за връщане, както и че кредита се усвоява еднократно – в срок до 30дни – по разплащателна сметка на ищеца А..
За обезпечение изпълнението на процесния договор е сключен
Договор за поръчителство от 15.V.2018г. с поръчител Т*П*Н* ЕГН **********.
По делото от ответната страна е представена и приобщена по делото документация свързана с процесния договор: Общи условия, Погасителен план, Такси по кредите, Промоционални условия, Искане за потребителски кредит и Декларации за 3 предоставяне на преддоговорна информация.
За изясняване на делото от фактическа страна, по искане на страните е назначена и изготвена от в. лице Д.К. съдебно счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и кредитирано изцяло от съда се установява, че 17.V.2018г. сметката на ищеца А., е заверена със сумата от е 11 000лв. След извършване на няколко счетоводни операции - по рефинансиране на кредити в общ размер на 9 294.68лв., от разрешения размер са останА. 1 705.32лв.
Вещото лице е установило, че на 17.V.2018г. от сметката на ищеца е изтеглена касово сумата от 1 970лв.,както и че към 31.V.2018г. салдото на сметката е в размер на 396.42лв.
Във връзка с оспорване от ищцовата страна на подписите положен на процесния договор на кредит, в хода на производството е назначена и изготвена съдебно почеркова експертиза. От заключението на вещото лице Х. К., което съда възприема изцяло като обективно и компетентно изготвено, по категоричен начин се установя, че подписите положени на всяка една от страниците на Договора за кредит за текущо потребление от 15.V.2018г. са изпълнени от ищеца А. А.. изводи: