Решение № 56 от 11.08.2026, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Административно наказателно дело 133/2026
- Вид
- Решение № 56
- Подписан
- 11.08.2026
- В сила
- 01.09.2026
- Състав
- ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 181, т. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 56 гр. гр.Велинград, 11.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ДИЯНА АЛ. КОШЕРИЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Административно наказателно дело № 20265210200133 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и административните нарушения и наказания (ЗАНН). сл. от
Закона за
Образувано е по жалба на Д. Т. М., ЕГН **********, с адрес гр.
Велинград, ул. „Никола Вапцаров“ № 56а, против Наказателно постановление (НП) № 26-0367-000060/28.04.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград. С обжалваното НП на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: за нарушение на чл. 181, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 181, т. 1, пр. 3 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 51.13 евро/100 лева, и за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 15.34 евро/30 лева.
В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност и необоснованост на НП. Твърди се, че същото е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Излагат се съображения, че описанието на нарушенията е неясно и непълно, което е ограничило правото на защита. Моли се за отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Р. В., която 1 поддържа жалбата на изложените в нея основания. Моли НП да бъде отменено. Претендира разноски. Представя писмени бележки.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
На 04.01.2026 г. около 17:15 часа, в гр. Велинград, на ул. „Никола Вапцаров“ до дом № 10, свидетелите М. Б. и А. М. – и двамата полицейски служители при РУ Велинград, спрели за проверка лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ************** МА, управляван от жалбоподателя Д. М..
При проверката водачът заявил, че не носи в себе си свидетелство за управление на МПС (СУМПС). Служителите извършили справка в автоматизираната информационна система на МВР, при която установили, че управляваното МПС е със служебно прекратена регистрация, няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и не е преминало задължителен годишен технически преглед (ГТП).
За констатираните нарушения св. Б., в присъствието на св. М., съставил на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 4800753/04.01.2026 г. В акта като нарушения са описани:
„1. Не представя СУМПС“ и „2. МПС не е представено на ГТП“, квалифицирани съответно по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 181, т. 1, пр. 3 от ЗДвП. В акта е посочено, че автомобилът е собственост на Тодор Димитров М.. Жалбоподателят е подписал акта без възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП № 26-0367-000060/28.04.2026 г., с което административнонаказващият орган (АНО) е възприел изцяло констатациите от акта и е наложил процесните наказания.
От приложеното по делото Постановление от 19.02.2026 г. на Районна прокуратура – Пазарджик, ТО – Велинград, се установява, че е отказано образуване на досъдебно производство срещу Д. М. за престъпление по чл.
345, ал. 2 от НК, тъй като е прието, че деецът не е знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради липса на надлежно уведомяване на собственика.
2
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на приобщените по делото писмени доказателства (АУАН, прокурорско постановление, справка за нарушител, заповед), както и от показанията на свидетелите М. Б. и А. М.. Показанията на двамата свидетели съдът кредитира изцяло. Същите са логични, последователни и еднопосочни, като кореспондират напълно с писмените доказателства по преписката. Липсват данни тези свидетели да са заинтересовани от изхода на делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Като инстанция по същество, съдът извърши цялостна проверка на законосъобразността на обжалваното НП, независимо от основанията, посочени в жалбата. При тази проверка се констатира, че НП е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му, но при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които налагат неговата отмяна.
По отношение на нарушението по чл. 181, т. 1 от ЗДвП:
На жалбоподателя е ангажирана отговорност за това, че управлява МПС, което не е представено на ГТП. Съдът намира, че в тази част НП е издадено при неправилно приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 181, т. 1 от ЗДвП санкционира „собственик, а когато в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - ползвател, чието пътно превозно средство... участва в движението без извършен преглед, както и водач, който управлява такова пътно превозно средство“. Макар новата редакция на нормата (в сила от 07.09.2025 г.) да включва и водача като субект, отговорността му е обусловена от противоправното бездействие на собственика. В конкретния случай, от събраните доказателства, включително показанията на св. Б. и постановлението на прокуратурата, се установява, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена, за което собственикът на автомобила не е бил уведомен. При служебно прекратена регистрация е налице обективна невъзможност автомобилът да бъде 3 представен и да премине ГТП. Следователно, не може да се вмени вина нито на собственика, нито на управлявалия го водач за това, че МПС не е преминало преглед.
На следващо място, дори да се приеме, че нарушение има, АНО е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В НП липсва пълно и точно описание на нарушението, като не е посочена конкретната дата, до която е следвало МПС да бъде представено на ГТП. От изложеното в АУАН и НП не става ясно нито кога е следвало даизвърши прегледа, нито кога е изтекъл предходния. Тази непълнота съществено е ограничила правото на защита на жалбоподателя, тъй като го е поставила в невъзможност да разбере в пълнота обвинението и да организира адекватна защита.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Формално, от обективна страна, нарушението е осъществено, тъй като при проверката жалбоподателят не е носил и не е представил СУМПС. Съдът обаче намира, че в конкретния казус са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН и случаят следва да се квалифицира като маловажен.
Обществената опасност на деянието е значително по-ниска от типичната.
Както бе посочено, основната причина за проверката и последвалите санкции е служебно прекратената регистрация на автомобила – обстоятелство, за което водачът не е знаел и не е могъл да знае, поради липса на уведомяване от страна на администрацията. Това се потвърждава и от отказа на прокуратурата да образува наказателно производство. Макар справката за нарушения да сочи обременен статус на водача, конкретните обстоятелства по настоящия случай, свързани с обективната невъзможност за изпълнение на други задължения (ГТП) и липсата на вина за основното обстоятелство (дерегистрацията), сочат на явно по-ниска степен на обществена опасност на съпътстващото нарушение – липса на СУМПС у водача.
С оглед на изложеното, съдът намира, че обжалваното НП се явява изцяло незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В настоящия случай, с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН своевременно и основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски – 500 евро, заплатени съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие.
4
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, вр, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0367-000060/28.04.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, с което на Д. Т. М., ЕГН **********, са наложени административни наказания за нарушение на чл. 181, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 181, т. 1, пр. 3 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 51.13 евро/100 лева, и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 15.34 евро/30 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пазарджик да заплати на Д. Т. М., ЕГН **********, разноски в размер на 500 евро - заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС - Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 5