Решение № 1212 от 16.09.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1212 гр. Русе, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А. П. Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20244520102935 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.

Постъпила е молба от непълнолетната Й. В. Х., действаща лично и със съгласието на своя баща и законен представител В. К. Х. срещу непълнолетния М. Г. Д., представляван от своя баща и законен представител Г.

И. Д., в която се твърди, че страните са били в интимна връзка през периода от месец ноември 2021г. до месец август 2022г. Няколко месеца след преустановяване на връзката им, от началото на 2023г., ответникът започнал ежедневно да следи молителката, да я чака пред дома й, пред училището, в което учи, да я дърпа за дрехите когато я види, да й звъни по телефон от различни телефонни номера и да я заплашва, включително и с нож. Въпреки многократните й молби да я остави на мира и да не я търси повече за нищо, по никакъв повод той продължавал по яростно да я напада и притеснява през цялата 2023г. От обиди и закани действията му се прехвърлили и във физическа саморазправа.

Твърди се, че на 27.10.2023г. в близост до дома на молителката ответникът я пресрещнал, ударил й шамар през лицето и я ритнал в тялото и бедрата. На следващият ден отново в близост до дома й я дърпал за дрехите, ритал и удрял с юмрук в корема. Стигнало се до там, че тя се страхувала да 1 излиза сама. Наложило се родителите и други близки да я придружават до училище. Имало и множество подадени сигнали на тел. 112, но въпреки това ответникът не се съобразявал с никого и с нищо.

Твърди се, че на 30.04.2024г. около 16.00 ч. молителката напуснала дома си, за да отиде на зъболекар, който се намирал в близост. Тъй като се страхувала да се движи сама помолила приятелката си Г. да я придружи.

Малко след като двете момичета се отправили към блок „Теодора“ се появил М., който тръгнал след тях. Започнал да обижда Й. с думите „боклук“, „отрепка“, „наркоманка“, да я плюе, да се заканва, че ще я пребие, че ще става все по-лошо и няма да види бял ден. Дори посегнал с крак да ритне и приятелката й Г., а молителката се опитала да я защити заставайки пред нея. В този момент ответникът грабнал телефонът й „Самсумнг S8+“, който държала в ръце и я блъснал силно. Поради тази причина тя страшно се изплашила и позвънила на майка си от телефона на своята приятелка. Майка й веднага пристигнала на място пред зъболекарския кабинет, но М. вече бил избягал.

По случая били сигнализирани правоохранителните органи.

Също така на 02.05.2024г. около 21.30ч. Й. се прибирала в дома си с тротинетка. Позвънила по телефона на баща си да й отвори гаража където да вкара превозното средство. В този момент отново се появил М., който я блъснал от тротинетката, при което тя паднала на земята и натъртила тялото си. Двама свидетели очевидци й помогнали да се изправи. След това ответникът избягал в неизвестна посока. За случая отново били сигнализирани органите на полицията.

По изложените съображения се моли да бъде издадена заповед за защита, с която ответникът М. Д. бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Й. В. Х. и да му се наложи забрана да приближава жилището й на посочения в молбата адрес, учебното заведение, в което учи, както и местата й за социални контакти и отдих за М.ално предвидения от закона 18-месечен срок. Моли се и да му бъде наложена забрана да осъществява контакти с нея под каквато и да е форма. Претендират се и направените по делото разноски.

В проведеното по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва изцяло изложените в молбата факти и обстоятелства, на които се основава тя. Отрича ответникът да е имал твърдяното агресивно поведение спрямо нея. Изразява становище, че 2 производството следва да бъде прекратено, тъй като дори и доверителят му да е проявил някаква форма на агресивно поведение срещу молителката, възрастта на страните и отношенията в които се намирали не можели да квалифицират поведението му като „домашно насилие“.

Въпреки дадените от съда указания, намиращи правното си основание в чл. 15, ал.1 ЗЗДт, ответникът не се явява за изслушване в проведените общо три открити съдебни заседания по делото, без да се сочат и представят доказателства за наличието на уважителни причини за неявяването му.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени и гласни доказателства по делото, че страните се познават, поддържали са „интимна връзка“ по смисъла на § 1 ЗЗДН – в продължение на повече от 60 дни са имали трайни лични, интимни и сексуални отношения, без да споделят общо домакинство.

За последните два акта на домашно насилие по молбата, молителката е представила декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, в която е посочила отправените от ответника към нея обидни и заплашителни думи, както и блъскане, включително и довело до падането й от тротинетка.

Молителката е представила и СМУ, в което са описани телесни увреждания, кръвонасядания по горните крайници, които според съдебния медик биха могли да бъдат получени от описан инцидент на 28.10.2023г. , при който е била блъскана и дърпана от бившия си приятел (ответника).

В изготвения по случая социален доклад от ДСП – Русе се съдържат данни за противообществени прояви и на двете страни, за които са им налагани мерки от МКБППМН, както и за наличието на близки интимни отношения които са имали и последвалото влошаване на отношенията им и „раздялата им“, последвана от множество конфликтни ситуации, за които са подавани сигнали от молителката до полицейските органи.

Според приложена по делото справка от ОД МВР – Русе, има регистрирани четири сигнала за осъществени от М. Д. актове на насилие по отношение на Й. Х., по които е извършена проверка и събраните материали са предадени на РП – Русе. В една от докладните записки на полицейските служители се съдържат данни за това, че при един от инцидентите, за който е 3 извършено посещение на място (от 07.07.2024г. и след образуване на настоящото производство), ответникът е отправял обиди по отношение на молителката и неин приятел, след което е счупил стъкло на входна врата на жилищен блок, където са се срещнали.

Свидетелката Г. К. А. установява, че е била свидетел очевидец на много случки, при които след като страните прекратили интимната си връзка („били гаджета“), ответникът преследвал Й., причаквал я, отправял към нея обиди и заплахи. На 30.04.2024г. свидетелката била заедно с Й., като я придружавала до зъболекарския кабинет. М. изскочил от ъгъла на отсрещния блок и започнал да отправя обиди към молителката „наркоманка, боклук“, заплашил я, че „ще съжалява“. Агресията му прераснала във физическа, започнал да „налита на бой“, ритнал свидетелката и измъкнал телефона на молителката, която застанала пред приятелката си. Също така свидетелката знаела от приятелката си за инцидента при който М. я блъснал и паднала от тротинетката, както и за множество други случаи при които я следил, дебнел, обиждал, дори и удрял, част от които лично видяла.

Свидетелят Е. В. В. установява, че се познавал с молителката, познавал и бившият й приятел М.. Знаел от нея, че той постоянно я следи и заплашва.

Имало случаи в които В. ставал свидетел на такова поведение на ответника, при което следи Й., включително и докато били заедно с нея. В един от случаите през месец ноември миналата година ответникът казал на свидетеля „няма да се занимаваш с нея“. Той ревнувал бившата си приятелка и проявявал агресия, когато била с други момчета.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство, които обитават едно жилище или в интимна връзка. Според легалната дефиниция на § 1. т.6, „интимна връзка" представлява съвкупност от доброволни и трайни лични, интимни и сексуални отношения между две физически лица от мъжки и женски пол, независимо от това дали споделят едно домакинство и чието възникване, 4 съдържание и прекратяване не са обект на правно регулиране от друг закон.

Трайни по смисъла на предходното изречение са отношения с продължителност поне от 60 дни. В случая няма спор по делото, че страните са били в „интимна връзка“, с оглед на което и предвид сочените актове на насилие в рамките на преклузивния срок по чл. 10, ал.1 ЗЗДН, молбата се явява процесуално допустима и съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

В молбата, по която е образувано настоящото производство са описани конкретни актове на насилие, които се изразяват в следене, дебнене, отправяне на обидни думи и заплахи, последвани и от физическа агресия - блъскане и удряне. В подкрепа на твърденията на молителката са ангажирани както писмени така и гласни доказателства. Съвкупната преценка на същите дава основание да се приеме, че изложените твърдения са доказани, че ответникът е проявил поведение спрямо нея, което би могло да се квалифицира като домашно насилие с оглед отношенията които са имали преди инцидентите и които отношения би могло да се приеме, че са повод за това негово поведение.

За целите на настоящото производство детайлното доказване на всеки един акт на насилие не е необходимо. В случая са събрани достатъчно доказателства, които сочат поведение на ответника, което следва да се квалифицира като домашно насилие, още повече, че тези доказателства не са оспорени или опровергани с други доказателства, дори и с личните изявления на ответника, каквато възможност съдът му е дал, но същият не се е възползвал от нея.

Неоснователни се явяват и възраженията на процесуалния представител на ответника за недопустимост на производството. Възрастта на страните по делото (не са навършили пълнолетие) не е пречка за провеждане на настоящото производство и квалифициране на поведението на ответника като домашно насилие, независимо дали то може да бъде подведено и под някой от фактическите състави на Наказателния кодекс. Наказателната отговорност не е пречка за налагане на ограничителните мерки и по ЗЗДН, след като са налице предпоставките на закона за такива.

Настоящият съдебен състав, отчитайки липсата на критично отношение на ответника към поведението му, влошените отношения между страните и доказаната проява на психическо насилие (дебнене, следене, заплахи, обиди), както и физическа агресия от негова страна, включително и 5 за случай преди срока по чл. 10, ал.1 ЗЗДН, намира, че молбата за защита следва да бъде уважена, като се наложат мерки за защита по чл. 5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 ЗЗДН за М.ално предвидения срок от 18 месеца.

Ответникът следва на основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН да заплати по сметка на РС-Русе държавна такса в размер на 25лв, както и да бъде осъден да заплати на молителката направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено, че по отношение на Й. В. Х. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ******** е осъществено домашно насилие по смисъла на чл.

2 ЗЗДН от М. Г. Д. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ********.

ЗАДЪЛЖАВА М. Г. Д. ЕГН**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Й. В. Х. ЕГН**********.

ЗАБРАНЯВА на М. Г. Д. ЕГН********** да приближава на по-малко от 50 метра Й. В. Х. ЕГН**********, жилището в което живее на посочения погоре адрес, учебно заведение което посещава и местата й за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца.

ЗАБРАНЯВА на М. Г. Д. ЕГН********** да осъществява контакт с Й.