Решение № 4159 от 24.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4159 гр. Пловдив, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330104842 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата С. Г. П. от с. Ц. моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че клаузата за заплащане на неустойка по чл.8 от сключения между страните в гр. П. Договор за потребителски кредит № ***********/*********г. към Искане № ************* като противоречаща на принципа на добрите нрави, както и да осъди ответника да й заплати сумата 404, 22 лева, представляваща платената от ищцата на ответника без основание неустойка по Договора за потребителски кредит, заедно със законната лихва, по изложените в исковата молба съображения.

Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът “Сити Кеш” ООД – гр. София оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски. Прави възражение за липсата на предпоставки за присъждането на пълномощника на ищеца на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. и за прекомерност на претендирания размер на същото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се 1 установява, че действително между тях в гр. П. е бил сключен Договор за паричен Договор за потребителски кредит № ***********/*********г. към Искане № *********, с който ответното дружество е отпуснало на ищцата кредит в размер на 700 лева, платими на 16 двуседмични вноски, считано от ********г. – като в чл.8 от Договора страните са уговорили, че ако ищцата не предостави на ответника уговореното между тях в чл.6 от Договора обезпечение в тридневен срок от сключването на Договора, или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.23 от Общите условия към Договора, той дължи на ответника неустойка в размер на 564, 60 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към Договора. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че посочената разпоредба на Договора за заплащане на неустойка оскъпява кредита с много над 50 % годишно – поради което и същата се явява нищожна като противоречаща на принципа на добрите нрави, както и, че ищецът е заплатил на ответника неустойка в размер на 404, 22 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че исковете се явяват доказани по основание (а искът с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД – и по размер – съобразно допуснатото от съда изменение на същия в съдебното заседание по делото на 30.09.2024 г.) и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху уважения иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД от 14.03.2024 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да заплати на пълномощника на ищцата – ЕАД Е. И. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 100 лева ДТ за двата уважени иска – като с оглед фактическата и правна сложност на спора, обстоятелството, че ищцата е предявила два обективно съединени иска и общата цена на исковете, както и предвид обстоятелството, че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз както и предвид представения Договор за правна защита и съдействие, съдът намира, че направените от ответника възражения за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение и за недължимост на същото, са неоснователни и следва да се оставят без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА НА клаузата за заплащане на неустойка по чл.8 от сключения в гр. П. Договор за потребителски кредит № **************/**********г. към Искане № ************* МЕЖДУ „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, ет.5, представлявано от ************** Н. П. П., със съдебен адрес: гр. С., ул. „******************“ № **, офис **, Адвокатско дружество „Н., У., М.“, адв. Х. М., И С. Г. П., ЕГН **********, от с Ц., П.

2 обл., ул. „**************“ № **, ет.**, ап.**, със съдебен адрес: гр. П., ул.

„************” № **, ап.***, Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК 180978004, представлявано от адвокат Е. Г. И. - М., Договор за потребителски кредит № ***************/*************г. към Искане № ***********.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК 180978004, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „******” №**, ап.**, ЕИК 180978004, представлявано от адвокат Е. Г. И. - М., адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 480 лева с ДДС на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв., А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – гр. Пловдив – 100 лева ДТ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ответника възражение за прекомерност на присъденото в полза на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. И ЗА недължимост на същото.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3