Решение № 623 от 15.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. Стара Загора, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело № 20255530104341 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, гр.София, чрез упълномощения си представител, твърди в исковата си молба, че е образувало ч. гр. д. № 2838/2025 г., по описа на Районен съд - гр. В., по реда на чл. 417 от ГПК, срещу С. З. З., с ЕГН **********. Със свое разпореждане, получено от ищеца на 03.11.2025 г., съдът им предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за установяване вземането си. Във връзка с предоставената ни възможност, моли да се приеме за разглеждане настоящия иск.

На 28.06.2024г. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ищецът сключил Договор за потребителски кредит № ************* (Приложение 2) с ответника С. З. З..

Кредитодателят, съгласно сключеният Договор, бил изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 7 от Закона за потребителския кредит, посочвайки общия размер на кредита и условията за усвояването му. Видно от чл. 7 от Договора (общ размер на кредита и условията за усвояването му), във връзка е т. 1 от същата разпоредба, бил определен общ размер на потребителския кредит от 1840,93 лв. Съгласно чл. 7, т.2.1 от процесния договор, Кредиторът превежда средствата по кредита по сметка на кредитополучателя, открита в „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, като по изрично нареждане и съгласие на потребителя, сумата се превежда на продавача на стоката, избрана от Потребителя. Кредиторът превел конкретната част от средствата по кредита, в размер на 1688 лв. на Продавача на стоката. Видно от декларацията на страница 10, кредитополучателят декларирал, че е получил стоката / в случай, че не е била получена стоката, декларацията не се подписва/. В случаите, когато Потребителят е искал сключване на застраховки или да се присъедини към 1 застрахователните програми, средствата се превеждали от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.

В настоящия случай потребителят пожелал да сключи застраховка „Bank пакет 1 уред“ в размер на 5,06 лв. и “Bank пакет 1 кредит“ в размер на 147,87 лв. (Приложение 5). Видно от чл. 13 на заявлението - декларация, кредитополучателят пожелал да сключи горецитираните застраховки.

Съгласно чл. 19, при сключването на процесния договор Потребителят не бил длъжен да сключва застраховка. По свое желание и по собствено усмотрение Потребителят можел да сключи някоя от предлаганите застраховки или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, без това да е задължително условие за сключване на договора. Общото крайно задължение по Договора (чл. 10 от Договора) възлизало на 2150,22 лв., която сума била разсрочена, съгласно погасителния план. Така предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща главница и договорна лихва.

Уговореното между страните възнаграждение се състояло от договорна лихва (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора) в размер на 29,68 % от остатъчния размер на главницата по кредита. Твърди, че длъжникът преустановил плащанията по договора, а на 15.07.2025 г. настъпил крайния падеж на договора.

Към датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ТПК (01.09.2025 г.), задължението на С. З. З. към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, по процесния Договор, било в размер на 1075,14 лв. (987,85 лв. главница, и 87,29 лв. договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът им дължал и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 12.08.2025 г. било в размер на 167,54 лв.

Моли съда да допусне настоящия иск и след като се увери в основателността му да постанови решение, с което да признае за установено, че лицето С. З. З., в качеството си на Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит № ************* от *************, дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, а именно: сума в общ размер 1242,68 лв., от които: 987,85 лв. главница, 87,29 лв. договорна лихва за периода от 05.2.2025 г. до 05.07.2025 г. и 167,54 лв. - обезщетение за забава за периода от 05.02.2025 г. до 12.08.2025 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (01.09.2025 г.) до окончателното изплащане на задължението.

Претендира разноските в заповедното производство по ч. гр. д. № 2838/2025 г., в общ размер на 171,25 лв. (21,25 лв,- държавна такса и 150.00 лв.

- юрисконсултско възнаграждение) и разноските в настоящия исков процес, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът С. З. З. от гр. Стара Загора, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор на исковата молба, в законоопределения срок, с който взема становище за неоснователност на иска.

2

Оспорва изцяло изложеното относно дължимите суми.

Посочва, че въз основа на изпълнителен лист № 1492/02.09.2025 г., издаден на основание заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2838/2025г. по описа на РС - В., било образувано изп. дело № 20257650402522 по описа на ЧСИ Гергана Илчева, с рег. № 765 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд Стара Загора, като на 16.10.2025г. получил Покана за доброволно изпълнение.

По изпълнителното дело му бил наложен запор, както на банковата му сметка, така и на трудовото му възнаграждение. В този смисъл, на дата 28.09.2025 г. извършил плащане към „Ти Би Ай Банк“ АД в размер на 100лв.; на 24.10.2025г със запор по изп. дело 20257650402522 ЧСИ Гергана Илчева от банковата му сметка била наредена сума в размер на 559,65 лв.; през месец ноември 2025 г. чрез запор на трудовото му възнаграждение била удържана сума в размер на 323,27 лв.; на 25.11.2025 г. със запор по изп. дело № 20257650402522 на ЧСИ Гергана Илчева от банковата му сметка била наредена сума в размер на 92,31 лв.; през месец декември 2025г. чрез запор на трудовото му възнаграждение била удържана сума в размер на 548,24лв. С оглед направените плащания счита, че вземането е погасено, тъй като е изплатено изцяло.

Освен това, на 02.10.2025г. и 04.12.2025г. получил покана за доброволно плащане по Договор ************* от „АПС България“ ЕООД, с което бил уведомен, че задължението му по горепосочения договор с кредитодател „Ти Би Ай Банк“ ЕАД било възложено за събиране на „АПС България“ ЕООД.

Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира за разноски по делото.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно и своевременно призовани, не изпращат представител.

В съдебно заседание ответникът С. З. З. не се явява, за него се явява процесуалния му представител адв. А.. Заявява, че поддържа отговора на исковата молба и моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:

Видно от служебно присъединеното електронно ч.гр.дело № 2838/2025г., по описа на Районен съд - В., се установява, че по подадено от „Ти Би Ай Банк" ЕАД заявление по чл. 417 от ГПК, е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1734/02.09.2025г. и изпълнителен лист № 1492 / 02.09.2025 г. срещу длъжника С. З. З., за сумите: 987,85 лева, представляваща главница по Договор за кредит от *************, ведно със законна лихва за период от 01.09.2025 г. до изплащане на вземането; 87,29 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.02.2025 г. до 05.07.2025 г., 167,54 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.02.2025 г. до 12.08.2025 г.., както и разноските по делото - държавна такса в размер на 21,25 лева, и юрисконсултско възнаграждение в размер на 75,00 лева.

Срещу издадената заповед за изпълнение е депозирано възражение по 3 чл. 414 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания да предяви установителен иск за вземанията си. Последният, в срок предявява настоящия установителен иск.

Във връзка с Изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. №2838/2025 г., на Районен съд – В., е било образувано изпълнително дело № 20257650402522, по описа на ЧСИ Гергана Илчева. С покана за доброволно изпълнение изх. № 135883/03.10.2025 г. длъжникът С. З. З. е уведомен, че са му наложени забори върху следните вземания: трудово възнаграждение и банковите сметки в „ОББ“ АД, „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и „ИЗИПЕЙ“ АД.

В случая, претендираното вземане се основава на Договор за потребителски кредит № ************* от *************, по силата на който, ищцовото дружество е предоставило на ответника, кредит в общ размер на 1840,93 лева., със срок на издължаване по кредита 05.07.2025г. В чл.9.1 от договора е посочен лихвеният процент по кредита - 29,68%.

По делото е безспорно, че сумата по кредита е предоставена на ответника.

Съгласно чл. 7.2.2 от договора в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към застрахователните програми, дължимата за конкретната застраховка сума се превежда от кредитора, за сметка на потребителя, по банкова сметка на съответния застраховател, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Видно от чл. 13 на заявлениедекларация за установяване на договорни отношения, ответникът е пожелал да сключи такава застраховка. За застраховката е издаден сертификат № 1*************2024, като от представеното извлечение от сметка е видно, че общата еднократна дължима премия е в размер на 152,39 лева.

Видно от погасителния план към договора, погасяването на задължението е разсрочено на 12 погасителни месечни вноски, всяка от които на 5-то число от месеца, при договорена лихва в общ размер на 309,29 лева.

Задължението по кредита, след оскъпяването възлиза на общата сума от 2150,22 лева.

Всички документи, касаещи кредита, са подписани по електронен път, поради което съдът приема за установено по безспорен начин възникването на облигационни отношения по силата на процесния договор за потребителски кредит.

Видно от представеното от ищеца извлечение от счетоводни книги към дата 12.08.2025г. общото задължение по кредита е в размер на 1242,68 лева, от които 987,85 лева – главница, 87,29 лева - договорна лихва за периода от 05.02.2025 г. до 05.07.2025 г., 167,54 лева мораторна лихва за периода от 05.02.2025 г. до 12.08.2025 г.

По делото са представени от страна на ответника следните документи, удостоверяващи плащания: разписка за паричен превод на сумата от 100 лева от 28.09.2025г.; преводно нареждане №737В1О02529700HG за сумата от 559,65 лева; преводно нареждане № 737В1О02532900JH за сумата от 92,31 лева; документ, удостоверяващ направени удръжки от наложени запори – 2бр., 4 за сумите 323,27 лева и 458,24 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:

„Ти Би Ай Банк" ЕАД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

В случая, доколкото липсва оспорване по факта на сключване на процесния договор за кредит и реалното предоставяне на заемната сума, то е налице валидно правоотношение по договор за потребителски кредит под формата на заем по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК. Процесният договор попада в обхвата на Закона за потребителския кредит, който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит, както и Закона за защита на потребителя, който урежда защита на особена категория длъжници, поради което и всички техни предписания го обвързват. По делото е безспорно, че по силата на сключения на ************* между страните договор за потребителски кредит, ищецът е предоставил на ответника сумата 1840,93 лева, със задължение за връщането й. Следователно налице са основните елементи на потребителския заем, установени в чл.240 от ЗЗД.