Решение № 56 от 23.02.2023, Районен съд - Петрич
- Съд
- Районен съд - Петрич
- Дело
- Административно наказателно дело 805/2022
- Вид
- Решение № 56
- Подписан
- 23.02.2023
- В сила
- 19.05.2023
- Състав
- Божана Манасиева
Цитирани разпоредби
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.45 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.1,ал.2 · Кодекс на труда
- чл.414,ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл.62,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.63, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.66,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.68,ал.1,т.2 · Кодекс на труда
- §1,т.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 56 гр. П., 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Божана Манасиева при участието на секретаря Силвия Кирова като разгледа докладваното от Божана Манасиева Административно наказателно дело № 20221230200805 по описа за 2022 година Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН,във вр. с чл.62,ал.1 КТ и е образувано по жалба на "А" ЕООД, ЕИК: *** , със седалище и адрес на управление: град П., ул.Б № *, представлявано от Е.Б.Т., чрез адв. А. Д. Ц. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 01 – 2200175/16.08.2022г. на Директора на Дирекция Инспекция по труда -Б. .
В жалбата се изразява становище за несъставомерност на деянието като се прави коментар на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. Изразява се становище, че констатираното нарушение следва да се квалифицира като такова по чл.62, ал.1 от КТ, а не по чл.63, ал.2 от КТ/тук следва да се обърне внимание,че нарушената разпоредба е тази по чл.62,ал.1 от КТ/. Сочи се, че за лицето А.
М. М. е представен граждански договор,предвид съществуването на гражданско правоотношение, а не на трудово такова. Твърди се, че "А."ЕООД няма качеството на работодател, тъй като към процесната дата не е бил наел работници и служители по трудово правоотношение.Излагат се доводи и за незаконосъобразност на наказателното постановление-нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН- не са посочени обстоятелствата,при които е извършено нарушението.Развиват се съображения за маловажност на случая с искане за приложение на чл.28 ЗАНН.
1
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателното постановление НП №01– 2200175/16.08.2022г. на Директора на Дирекция Инспекция по труда -Б..
В съдебно заседание за дружеството–жалбоподател не се явява законен или процесуален представител.Представя се молба от адв.Ц.,с която иска наказателното постановление да бъде отменено.Претендира заплащане на сторените разноски, съгласно приложен по делото списък за разноски и договор за правна помощ.
За ответника по жалбата –ДИТ-Б. се явява юрисконсулт. Оспорва жалбата.
Иска НП да бъде потвърдено. Представя писмени бележки, в които изразява становище относно правилността и законосъобразността на НП.Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства. Разпитани са свидетелите Т. Г.
К. и Б. В. И..
Въз основа на събраните доказателства и след тяхната преценка,съдът установи от фактическа страна следното :
Н а 04.06.2022г., около 22:50ч. била извършена проверка по работни места относно спазване на трудовото законодателство на обект – Комплекс "А.", находящ се в гр.П., УЛ."П.Д." № *, стопанисван от "А."ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул."Б" № *, ЕИК 101144887, управлявано и представлявано от Е.Б.Т..
При тази проверка свидетелите Т. Г. К. и Б. В. И. /инспектори при ДИТ Б./ констатирали, че лицето А. М. М. извършва трудова дейност-готвач топла кухня като в момента на проверката работи на скарата“. Тази констатация е направена и на база попълнена декларация от А. М. пред проверяващите лица /приложена по делото/,в която изрично е посочил и потвърдил,че извършва трудова дейност за дружеството-жалбоподател като негов работодател,с определено работно място, длъжност,работно време,почивки в работния ден и трудовото възнаграждение. В същата декларация А. М. е отбелязал, че работи в ресторант "А." от 04.06.2022г.
След приключване проверката по работни места дружеството е призовано по реда на чл.45 от АПК за извършване на проверка по документи в Д"ИТ" 2 гр.Б. с Призовка от 04.06.2022г.
При проверката по документи в Д"ИТ" - гр.Б. се е явил упълномощен представител на търговеца, който е представил изисканата с горепосочената призовка вътрешно-фирмена документация на предприятието. Представен е граждански договор от 03.06.2022г., сключен между "А."ЕООД и А. М. М..
От извършена служебна справка от инспекторите на Д“ИТ“ Б. на 24.06.2022г. в регистъра на трудовите договори на ИС на ИА „ГИТ“ е видно, че дружеството-работодател не е подало уведомление по реда на чл.62, ал.3 от КТ за регистриране на сключен писмен договор с А. М. М.. В тази връзка за предоставяната от М. работна сила в нарушение на разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ е обявено трудово правоотношение между "А."ЕООД и А. М. М. с Постановление изх.№ 22056736/24.06.2022г. Същевременно е дадено предписание от същата дата на "А."ЕООД да предложи на работника А. М. сключване на трудов договор със срок за изпълнение–до 04.07.2022г.
Предвид на констатираното нарушение, а именно работодателят- "А."ЕООД е извършил нарушение на трудовото законодателство като на 04.06.2022г. не е сключил писмен трудов договор с А. М. М. за предоставяната от него работна сила в експлоатирания от търговеца обект-комплекс
„"А.",находящ се в гр.П.,ул."П.Д" № *, главен инспектор Т. Г. К. съставила акт за установяване на административно нарушение № 01-2200175 от 05.07.2022г. за нарушение на чл.62,ал.1 КТ в присъствие на упълномощен представител на дружеството, препис от който е връчен. Срещу съставения акт е подадено възражение.
Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното НП №01-2200175 от 16.08.2022г.,в което е възпроизведена същата фактическа обстановка, каквато е отразена и в акта за установяване на административно нарушение като е прието от АНО извършване на същото нарушение, а именно на чл.62, ал.1 КТ,във вр. с чл.1,ал.2 от КТ,за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на работодателя по реда на чл.414,ал.3 КТ като му е наложена имуществена санкция в размер на 2 500/две хиляди и петстотин/ лева.Наказателното постановление е връчено на 28.09.2022г./видно от разписката/,а жалба е изпратена по пощата на 05.10.2022г.
3
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така установеното, съдът приема от правна страна следното :
Жалбата е подадена от надлежно лице (спрямо което е издадено Наказателното постановление).Жалбата е подадена и в законоустановения срок.Ето защо същата е допустима.
Относно основателността на жалбата.
В конкретния казус съдът счита, че се доказа по безспорен начин извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение по следните съображения:
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени на жалбоподателя "А."ЕООД за това,че в качеството си на работодател по смисъла на §1,т.1 от ДР на КТ на 04.06.2022г не е сключил писмен трудов договор с лицето А. М. М. за предоставяната от него работна сила в експлоатирания от търговеца обект-комплекс
„"А.",находящ се в гр.П.,ул."П.Д" № * . Наказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.62, ал.1 КТ,във вр. с чл.1,ал.2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.1,ал.2 от КТ –отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, като с чл.61,ал.1 от КТ законодателят е предвидил трудовият договор да се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването му на работа,а разпоредбата на чл.62,ал.1 КТ гласи, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Предвидената писмена форма е такава за действителност, като трудовият договор обективира изявленията на двете страни в писмен акт, който трябва да съдържа минимално необходимото съдържание на трудовия договор по чл.66,ал.1 от КТ.
От събраните в хода на производството доказателства се установява по несъмнен начин, че към датата на извършената от служителите на ДИТ- Б. проверка по работни места в кухнята на ресторанта на комплекс "А." –04.06.2022г, А. М. М. е работил, предоставяйки работната си сила като е извършвал дейност по приготвяне на храна-работил е на скарата, поради 4 което правоотношенията му с дружеството е следвало да бъдат уредени като трудови,съгласно изричната разпоредба на чл.1,ал.2 КТ.
За посоченото лице А. М. при проверката по документи е бил представен сключен граждански договор от 04.06.2022г.,който правилно не е възприет от АНО.И това е така,тъй като трудовият договор има за предмет престирането на работна сила– жив труд от работника за продължителен срок, който в повечето случаи е за неопределено време или срочен такъв за извършване на определена работа по чл.68,ал.1,т.2 от КТ, т. е. на определена длъжност, в рамките на определено работно време, на работно място, със средства и материали на работодателя. Работникът има задължение да спазва определен ред и трудова дисциплина, да получи правно регламентирано трудово възнаграждение и др., докато при гражданския договор се дължи конкретен трудов резултат за определен срок, при което изпълнителят е оперативно самостоятелен да определи времето, през което ще реализира "изработването на нещо", без да е ограничен от работно време, работно място, непременно лично постигане на резултат,който може да бъде приет от възложителя или при некачествено изпълнение да не бъде приет, и съответно заплащане на договорено възнаграждение, както и спазване на други правила. Следващото се възнаграждение се договаря свободно и се изплаща окончателно след приемане на изработката, което има еднократен характер. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на облигационно отношение, при автономия на договарянето, ограничена от повелителните разпоредби на закона. Ако между съответното дружество и физическото лице се уговори престиране не на работна сила, а на определен трудов резултат, сключеният договор не е трудов, а граждански, чиято правна регламентация е по ЗЗД (Тълкувателно решение № 86 от 27.02.1986 г. по гр. д. № 86/1985 г. на ОСГК).
В случая са налице отношения по пред оставяне на работна сила по смисъла на КТ.В изпълнение на служебните си задължения, извършилите проверката длъжностни лица при Д“ИТ“-Б. лично и непосредствено са възприели, че А.
М. е бил част от организиран работен процес, реализиран от "А."ЕООД.
Последният е работел като „готвач“ топла кухня, на скарата. От изложеното следва категоричния извод, че в случая са налице задължителните елементи на едно трудово правоотношение-престация на работна сила при упражняване на конкретна трудова функция и при определено работно време и при уговорено възнаграждение от 5лв. на час,и като такова е следвало да бъде 5 уредено в съответствие с изискванията на чл.62,ал.1 от КТ.
От доказателствената съвкупност по делото се установява, че работникът е приет н а работа без да е сключен с него писмен трудов договор, с което е осъществено от обективна страна нарушението на чл.62,ал.1,във вр. с чл.1,ал.2 от КТ. С оглед това, че нарушението е извършено от юридическо лице, отговорността е обективна и безвиновна, поради което и съдът не дължи обсъждане на субективната страна на нарушението и въпроса за вината.
Съгласно санкционната разпоредба на чл.414,ал. 3 КТ, работодател,който наруши разпоредбата на чл.62,ал.1 КТ се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лева.Тъй като в настоящия казус се установи по един безспорен начин нарушаване на разпоредбите на трудовото законодателство и по-конкретно нарушаване на задължението по чл.62,ал.1 КТ,то работодателят следва да понесе административно-наказателна отговорност за визираното нарушение. Съдът е на мнение, че така определената имуществена санкция от 2 500 лева следва да бъде намалена на 1 500лева.Изхождайки от факта, че обсъжданото нарушение е първо такова, съдът намира,че санкцията следва да бъде намалена до минимално предвидения в разпоредбата на чл.414,ал.3 КТ размер от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.Този размер съдът намира за съответен на извършеното нарушение и обстоятелствата ,при които е било извършено.Действително,при коментираната проверка са установени още три лица без трудови договори като за всяко от констатираните лица е съставен акт и издаденото наказателно постановление.Съдът намира, поради тази причина определеният размер на имуществената санкция за прекомерен. Следва да се отчете факта,че А. М. е постъпил на работа в деня на проверката.Ето защо, санкция в размер на минимално предвидената от законодателя –в размер на 1 500 лева ще бъде достатъчна за постигане на превантивен ефект-като дружеството работодател за в бъдеще да преустанови извършването на нарушения от този вид. В този смисъл обжалваното НП следва да бъде изменено.