Решение № 66 от 07.04.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Варна, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000448 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от И. Л. Ч., ЕГН **********, от гр.Шумен, представлявана от процесуалния представител адв.Д. (за когото от първоинстанционния съд е надлежно извършена проверка по см. на чл.27, ал.3 от Наредба за удостоверенията за електронен подпис в администрациите), срещу решение № 260011/15.12.2024г., постановено по т.д.№84/2019г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което съдът е отхвърлил изцяло предявените от И. Л. Ч. против чуждестранно застрахователно дружество ЗАО„МАКС“, ОГРН 1027739099629, със седалище и адрес на управление гр.Москва, Руска федерация, искове за присъждане на: 1) сумата от 5 022 лв. – обезщетение за имуществени вреди и 2) сумата от 135 208 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 13.08.2016г. в Русия, в гр.Санкт- Петербург, по вина на водача на л.а.

„Фолксваген“, модел „Джета“, рег. №ХХХХХХХХХ – В А М, който в нарушение на правилата за двиЖ.е по пътищата, при управление на л.а. с несъобразена скорост, блъснал спрелия пред него на светофар мотоциклет „Сузуки“ с рег.№ХХХХХХХ, собственост на И.

Л. Ч., управляван от Р П Ч, който в резултат на силния удар се ударил в предно стоящ л.а.

„Шкода“, рег. №ХХХХХХХХ, собственост на И Я И от гр.Шумен, от което ищцата И. Л. Ч.

/пътник на мотоциклета/ претърпяла следните травматични увреждания: съчетана травма на глава, корем, гръбначен стълб и таз, закрита черепно-мозъчна травма, сътресение на главния мозък, вътрешна травма на корема с увреждания, разкъсан корен на мезентериума в тънкото и дебелото черво, закрита травма на гръбначния мозък с фрактури на напречните израстъци в поле L-1-L-3 с изместване на костните фрагменти, кръвоизлив в коремната кухина, закрита травма на таза, затворена фрактура на срамна кост вляво, ведно с мораторната лихва върху сумите, считано от датата на ПТП 13.08.2016г. до окончателното изплащане на задълЖ.ето.

Въззивникът излага оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното 1 решение като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, при несъобразяване на съдебната практиката на ВКС и на съдилищата в РБ по сходни казуси.

Оплакването на въззивника се свежда до неправилно определено от съда приложимо материално право, като същият счита за приложимо в настоящия случай правото не на Руската федерация, а националното право на РБългария, по силата на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задълЖ.я ( Рим II). Въззивникът се позовава на приложимост на дерогиращата клауза на чл.4, §3 от Регламент Рим II (отклоняваща формула на привързване), съгласно която, когато от всички факти и обстоятелствата (относно личните и териториални връзки на спорното деликтно правоотношение с различни държави съобраЖ.е 18 от встъпителната част на Регламента) следва, че непозволеното увреждане е явно по-тясно свързано с държава, различна от посочената в пар.1 или 2, то се прилага именно правото на тази друга държава. В случая, държавата по мястото на настъпване на увреждането е Руската федерация, но явно по - тясно свързана с деликта е България –тъй като от гледна точка на страните увреденото лице има лична връзка – гражданство, и териториална връзка - обичайно местопребиваване, с България. С оглед характера на спора, въззивникът счита, че връзката с увреденото лице е определяща, излагайки подробни съобраЖ.я за това. Излага съобраЖ.я за допълнително засилване връзката на деликта с България с оглед продължилото на територията на България лечение на пострадалата поради настъпили усложнения. Сочените неимуществени вреди – болки и страдания, ищцата е продължила да търпи и на територията на РБ, където се е установила непосредствено след произшествието и където живее до предявяване на иска. Според съдържанието на деликтното правоотношение, ищецът се е намирал на мястото на деликта инцидентно (гр.Санкт Петербург) като част от траекторията на двиЖ.е по време на международно пътуване. Ищцата не е пребивавала в Русия- държавата на увреждането, като непосредствено след напускане на лечебното заведение в гр.Санкт Петербург, където е била приета по спешност след ПТП, се е върнала в България – на 08.09.2016г. Позовава се на съдебната практика по прилоЖ.е на Регламент 864/2007г. (Регламент Рим II). Счита, че липсва основание за приложимост на правото на РФ, а вместо това спорът по делото следва да се разреши при прилагане на относимото национално материално право към настъпилото непозволено увреждане.

На следващо място, считайки исковете за доказани по основание и размер, излага съобраЖ.я за степента на вредите във физически и психо-емоционален аспект.

По отношение на претенциите за имуществени вреди и тяхното отхвърляне, намира изводите на съда за необосновани, доколкото на съда са били представени доказателства за извършените разходи (глоби, превоз и др.), които са в тясна връзка с процесното ПТП.

Въз основа на изложеното въззивникът претендира отмяна на първоинстанционното решение и вместо това осъждане на ответното застрахователно дружество да заплати претендираните суми за обезвреда на пострадалата, както следва: за имуществени вреди в размер на 135 208 лв., ведно със законна лихва, считано от изтичане на срока по чл.497, ал.1, т,1 КЗ – 25.05.2018г., до окончателното й изплащане; за имуществени вреди в размер на 5 022 лв., ведно със законна лихва, считано от 07.08.2018г. до окончателното й изплащане.

В срока за писмен отговор от насрещната страна не е постъпило становище на ЗАО Макс, Москва. Такова е постъпило по-късно, като с него се оспорва поддържат въведените вече / с отговора на исковата молба/ оспорвания компетентността на българския съд, приложимото право и основателността на исковете. Едновременно с това се претендира и възстановяване на срока за отговор на исковата молба.

Депозираният отговор изх.№А-63-05/169 от 11.07.2024г. е постъпил във ВнАС след изтичане на указания срок, но от прилоЖ.те книжа във връзка с извършената съдебна 2 поръчка, от които се удостоверява, че препис от въззивната жалба е бил връчен на ЗАО МАКС на 03.07.2024г. /вж. писмо за изпълнение на поръчката и разписка на районен съд гр.Москва, разписка на л.54/, отговор на въззивна жалба изх.№ А-63-05/169 от 11.07.2024г. се явява своевременно изготвен. Времето за връщане на изпълнената съдебна поръчка не може да бъде вменено в тежест на страната. Поради изложеното, настоящият състав намира, че не следва да се произнася по евентуално направеното искане за възстановяване/продължаване/ на срока по чл.263 ГПК. Този извод следва с пълна сила и при отчитане на процедурата по връчване на съдебни книжа по Хагската конвенция и упражняване правото на отговор, вкл. извършване на легализиран превод и заверка „Апостил“ съгл. Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (1961г.). Поради изложеното, постъпилото становище от застрахователя следва да бъде връчено на въззивника ведно със съобщението за насрочване на делото.

Пред въззивния съд въззивникът поддържа жалбата си чрез упълномощения от него адв.Н.Д. от АК-Шумен. Въпреки своевременното уведомяване за въззивното производство и наличието на упълномощен процесуален представител по спора, ответното дружество ЗАО МАКС не изпраща представител в открито съдебно заседание и не депозира допълнително становище по жалбата. Съобщение до дружеството е било изпратено освен по реда на съдебната поръчка и чрез

Спорът е образуван по искова молба на И. Л. Ч. от гр.Шумен, чрез адв.Н.Д.,с която са били предявени срещу ЗАО МАКС, ОГРН 1027739099629, гр.Москва, Руска федерация, обективно кумулативно предявени искове за осъждане на застрахователя да заплати на ищцата, пострадала при ПТП на 13.08.2016г. в гр.Санкт Петербург, Московски район, РФ, обезщетения за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, в размер както следва: 135 208 лева – неимуществени вреди /равняващи се към момента на 69 130.75 евро/ и 5 022 лева /равняващи се на 2 567.71 евро/ – разходи за съхраняване и пренасяне на превозното средство, с което е настъпило ПТП – мотоциклет Сузуки рег.№Х ХХХХ Х, ведно със законните лихви върху сумата от 135 208 лева, считано от 25.05.2018г. до окончателното изплащане на задълЖ.ето, а върху имуществените вреди, считано от 07.08.2018г. до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че на 13.08.2016г. л.а.Фолксваген Джета с рег.№ХХХХХХХХХ, управляван от В А М, не спазва правилата за двиЖ.е и се блъска в стоящия на червен сигнал на светофарната уредба мотоциклет Сузуки, собственост на Ч., управляван от съпруга й Р П Ч, а последният от своя страна се удря в стоящия пред него л.а.Шкода рег.№ХХХХХХХХ, собственост на И И от гр.Шумен. При произшествието за ищцата И. Л. Ч. /на 43 години/, пътник на мотоциклета, настъпват следните увреждания: съчетана травма глава – корем – гръбначен стълб и таз; закрита черепно-мозъчна травма; сътресение на главния мозък; вътрешна травма на корема с разкъсан корен на мезентериума в тънкото и дебелото черво; стабилна закрита травма на гръбначния мозък с фрактури на напречните израстъци и изместване на костни фрагменти L1-L3; кръвоизлив в коремна кухина; закрита травма на таза и затворена фрактура на срамна кост вляво. Пострадалата е откарана в Спешна помощ в Университетска болница И.И.Джанелидзе, Клиника за съчетани травми в гр.Санкт Петербург, където е била хоспитализирана за лечение и операция, изписана на 08.09.2016г., с препоръки за наблюдение от травматолог, невролог, придвижване с патерици с умерено натоварване на ляв долен крайник за около месец. След завръщането си в РБ, на 09.09.16г. ищцата постъпила в МБАЛ Шумен ЕАД поради болки при двиЖ.е и покой, където се потвърждава закрито счупване на пубиса. Проведено било отново оперативно лечение, последвано от петдневен престой, допълнителни рехабилитационни процедури. Окончателно ищцата била изписана на 20.09.16г., с последващо назначено долекуване чрез физиотерапия. Твърди се, че след незабавното хоспитализиране на ищцата в Университетска болница „И.И.Джанелидзе“, гр.Санкт Петербург, на ищцата е било проведено оперативно лечение, вливания и антибиотично лечение, като същата е пролежала в клиниката до 08.09.2016г. На 09.09.16г.

3 същата е постъпила в МБАЛ Шумен във връзка с болките в таза, където отново е било проведена операция, последвана от леглови режим и продължителна рехабилитация в същото болнично заведение. В този период И. изпитвала силни болки в кръста и дясната ингвинална област и се придвижвала с патерици. Изписана била на 20.09.16г. в задоволително състояние, но с назначени допълнителни рехабилитации.

В исковата молба е посочен следният механизъм на настъпилото произшествие: на 13.08.2016г. водачът В М, движейки се по Московски проспект в посока ул.Фрунзе в гр.С.Петербург е връхлетял върху преждедвижещия се мотоциклет Сузуки, управляван от водача Р Ч, който бил спрял на червен светофар. Ударът изхвърлил мотоциклета към предходен също спрял автомобил Шкода, управляван от И И като в резултат на удара пострадала значително пътничката на мотоциклета И. Ч.. Твърди се, че произшествието е предизвикано по вина на водача на л.а. Фолксваген Джета – В М поради двиЖ.ето му с превишена скорост и при отклоняване на вниманието. Твърди се, че последният имал към този момент валидно сключена застраховка на гражданската му отговорност при ответното дружество ЗАО Макс, гр.Москва по застрахователна полица №ЕЕЕ ***. Твърди се, че по образуваното наказателно производство срещу М е била предоставена възможност на Ч. да предяви граждански иск за понесените имуществени и неимуществени вреди. Твърди се признаване на вината от страна на деликвента и образуване на дело №1-75/2017г. пред Санкт-Петербургския военен гарнизонен съд, прекратено на основание чл.208 от НК на РФ поради командироване на деликвента М за военни действия по море. Поради това се твърди, че последният не може да участва реално в наказателното производство. Твърди се подадена застрахователна претенция пред ЗАО Макс и образувана щета, по която на пострадалата са изплатени две суми: 225 200 рубли, равняващи се на 6 351 лева за имуществени вреди и 170 000 рубли, равняващи се на 4 792 лева – за неимуществените вреди. Твърди се, че тези суми са напълно неадекватни на действително претърпените от ищцата вреди – имуществени и неимуществени, резултат от произшествието на 13.08.2016г. Твърди се, че ищцата продължава и към датата на завеждане на иска /през 2019г./ да търпи болки в травмираните области, особено в мястото на счупване на таза, световъртеж, умора, загуба на сън, безпокойство, а невъзможността за двиЖ.е и необходимостта от ползване на помощни средства е била в продълЖ.е на повече от три месеца. Тези последици са довели до негативно отраЖ.е върху целия живот на ищцата, тъй като ежедневието й е придружено от болка в гръбнака и таза, виене на свят, нарушение на съня и чувство на непълноценност, тъй като била понижена и на работното си място като детска учителка. Психиката й също пазела спомен за преживения шок и страдание.