Решение № 21697 от 29.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21697 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110168785 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „***************“ ЕАД срещу В. Н. Ц., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2 177,64 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***********, с аб. номер *******, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.05.2023 г., до изплащане на вземането; сумата о т 297,25 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г.; сумата от 74,51 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.05.2023 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 14,24 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 02.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 25325/2023 г. по описа на СРС, 69 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника В. Н. Ц. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до 1 топлоснабдения имот, собственост на ответника, топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че ответникът е в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца. Счита, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена в нарушение на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 25325/2023 г. по описа на СРС, 69 състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото исково производство, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Ответникът поддържа довод, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена в нарушение на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК - хипотеза, относима към подлежащите на изследване предпоставки в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Съдът намира, че посочените оплаквания касаят преценката на заповедния съд за наличие на положителни процесуални предпоставки, респ. за липса на отрицателни такива, за издаване заповед за изпълнение, която преценка не подлежи на последващ съдебен контрол, видно от разпоредбата на чл. 413, ал. 1 ГПК, съгласно която заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските, т.е., нито настоящият съд, нито друг съд може да ревизира произнасянето на заповедния съд в случай на уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С оглед изложеното, не са налице основания, които да водят до недопустимост на настоящото производство, образувано по предявени искове за установяване на вземания на ищеца след оспорването им в заповедното производство, по което е издадена процесната заповед за изпълнение.

По основателността:

2

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От приложения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 41, том I, рег. № 774, дело № 043/03.05.2000 г. се установява, че на 03.05.2000 г. А. Г. Ц. и Б. Н. Ц. са дарили на ответника по настоящото дело В.

Н. Ц. съсобствените си 5/6 идеални части от процесния имот. Представени по делото са и Заявление-декларация от ответника за откриване на партида при „***************“ ЕАД, както и Декларация от 08.07.2005 г. от ответника, че ще използва имота за жилищни нужди. От гореизложеното следва, че за процесния период правото на собственост върху 5/6 идеални части от имота принадлежи на ответника В. Н. Ц.. При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в горецитираното ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, ответникът като собственик на 5/6 идеални части от процесния имот се явява клиент /потребител/ на топлинна енергия за имота и като такъв се намира в облигационно правоотношение с ищцовото 3 дружество и дължи заплащане на цената на доставените услуги съобразно неговата квота в съсобствеността.

Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно доказване се установява, че за процесния период е налице твърдяното облигационно правоотношение между „***************“ ЕАД и ответника В. Н. Ц., възникнало по силата на договор за покупко-продажба на топлинна енергия в процесния период, като в отношенията между страните за исковия период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***************“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

В настоящия случай, видно от представените по делото писмени доказателства - Протокол от проведено на 18.01.2005 г. ОС на ЕС с адрес гр.

********** Декларация по чл. 54, ал. 2, т. 3 от Наредбата за топлоснабдяването, Договор № 5078/23.02.2005 г. между „**********“ ЕООД и процесната ЕС и документи за извършено дялово разпределение и за годишни отчети, за исковия период дяловото разпределение в сградата етажна собственост се е извършвало именно от конституираното по делото трето лице помагач „**********“ ЕООД. Видно от Приложение № 1 към протокола от проведеното общо събрание, същият е подписан от етажния собственик В. Н.

Ц. – ответник по делото.

4

Топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. а консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.