Определение № 1232 от 25.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1232 гр. София, 25.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Ралица Ал. Райчева

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно частно наказателно дело № 20261100601891 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и втора от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

Образувано е по частна жалба на Г. Й. В., подадена чрез служебния му защитник адв. С.П., срещу протоколно определение от 09.03.2026 г., постановено по н. о. х. д. № 11448/2025 г. на Софийски районен съд, 136-и състав, с което на основание чл. 66, ал. 1 НПК спрямо подсъдимия В. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. На първо място в жалбата са изложени съображения относно липсата на обосновано предположение за извършено престъпление от страна на В., тъй като от доказателствата по делото не се установявало същият да е осъществил състава на кражба с взлом в каквото престъпление е бил обвинен.

На следващо място в жалбата се обсъждат опасностите от укриване и извършване на престъпление от страна на В.. Сочи се, че липсва опасност от укриване, доколкото след съдебното заседание, проведено на 09.03.2026 г. В. се свързал с адв. П. и обяснил, че до 17 или 19 февруари, 2026 г. е бил в чужбина, поради което не е бил намерен на адреса му в кв. „Ботунец“, като не знаел, че срещу него има образувано съдебно производство. Заявил още, че в момента е в България и живее на адреса си в кв. „Ботунец“, където може да бъде намерен за връчване на книжата по делото. Според жалбоподателя липсва опасност и от извършване на престъпление от страна на В., доколкото последният бил осъждан последно за престъпление, извършено през 2010 г., по отношение на което е настъпило реабилитация и няма основание да се счита за личност с обременено съдебно минало.

В заключение е обоснован извод, че липсват предпоставките по чл. 63, ал. 1 НПК, с оглед на което е отправена молба до настоящата инстанция за отмяна на мярката за неотклонение или в условията на евентуалност – за 1 изменение на същата в по-лека.

Прокуратурата не е взела становище по жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Подсъдимият В. е предаден на съд с обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд на 06.08.2025 г., с повдигнато обвинение за извършено престъпление с правна квалификация чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК.

След постановяване на разпореждането, с което делото е внесено в разпоредително заседание, е направен опит за призоваване на подсъдимия, като последният не е установен на известния му по делото адрес. В протокол за проведен телефонен разговор съдебният деловодител на 136-и състав, СРС, е посочил, че на 24.09.2025 г. се е свързал с В. по мобилен телефон, като последният е заявил, че се намира в Германия и не е сигурен дали ще успее да се прибере в България до датата, за която е било насрочено съдебното заседание – 20.10.2025 г.

На въпросната дата не е даден ход на делото, тъй като В. е бил нередовно призован и не се е явил в съдебното заседание. Ето защо районният съд е отложил делото за 04.12.2025 г., като е постановил да бъде изискана информация за актуален адрес на подсъдимия В. на територията на Федерална Република Германия, както и е разпоредил същият да бъде призован чрез своя вуйчо, чиито имена и телефон В. е посочил по време на проведения разговор със съдебния деловодител.

В протокол за призоваване по телефона от 20.10.2025 г. съдебният деловодител е отразил, че се е свързал с вуйчото на подсъдимия, който обаче е заявил, че от 6-7 месеца не се е чувал с племенника си не може да му предаде за датата и часа на съдебното заседание, както и че същият е в Германия и не може да си дойде за делото.

На 04.12.2025 г. отново не е даден ход на разпоредителното заседание, тъй като В. е бил нередовно призован, с оглед на което делото отново е отложено за 09.03.2026 г. Междувременно, въпреки усилията на съда по издирването на В., същият не е установен, за да му бъдат връчени книжата по делото, респ. за да бъде призован за следващото съдебно заседание. Ето защо в проведеното на 09.03.2026 г. съдебно заседание, на основание чл. 66, ал. 1 НПК районният съд е взел спрямо подсъдимия В. мярка за неотклонение „задържане под стража“, за да обезпечи присъствието му в хода на съдебното производство, като включително е обявил В. за общодържавно издирване, доколкото към момента на проведеното съдебно заседание същият все още не е бил установен.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата, с която е сезиран, е подадена от процесуално легитимирана страна в надлежна форма и в законоустановения срок, поради което е допустима. Същата обаче е неоснователна поради следните съображения:

2

Подсъдимият В. е предаден на съд за извършено престъпление по чл.

195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, което представлява тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като за него е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от една до десет години. Същото обуславя задължителното присъствие на подсъдимия в съдебните заседания съгласно чл. 269, ал. 1 НПК, съответно неявяването му без наличието на уважителна причина или напускането на адреса, без да уведоми съдебните органи за това, би могло да стане причина за санкционирането му от съда чрез вземане на мярка за неотклонение по чл. 66, ал. 1 НПК. Впрочем още тук е мястото да се посочи, че в производството по реда на чл. 66, ал. 1 НПК не следва да бъде обсъждано наличието на обосновано предположение за съпричастност на подсъдимото лице в престъплението, за което му е повдигнато обвинение. За да бъде приложена тази разпоредба, е достатъчно подсъдимият да не се яви пред съответния орган без уважителни причини или да промени местоживеенето си, без да го е уведомил за това. Тоест с тази разпоредба се цели обезпечаване безпрепятственото протичане на наказателното производство, с оглед на което не следва да бъдат обсъждани предпоставките по чл. 63, ал. 1 НПК. Ето защо оплакванията на адв. П. в този смисъл са неоснователни.

Разпоредбата на чл. 57 НПК изброява целите на мерките за неотклонение и първата от тази цели е да се попречи на подсъдимия да се укрие. Идеята на тази законово гарантирана пречка пред укриване е да се осигури възможността наказателното производство да протече в един разумен порядък, и като срок, и като спазване на законова процедура. Проследявайки поведението на подсъдимия в досъдебното и особено в съдебното производство, за въззивния съд не остава ни най-малко съмнение, че В. се е укривал. Въпреки че е бил уведомен за задълженията си да участва в наказателното производство при призоваване, той не е откриван на известния адрес по делото, за да бъде призован. Напротив – по делото са събрани данни, че В. се намира извън територията на страната – във Федерална Република Германия, като същият и сам е заявил това в проведен телефонен разговор със съдебния деловодител. Следователно, няма как да се приеме, че не е бил наясно, че срещу него се води наказателно производство, като за него е съществувала и възможност да уведоми съда за актуалния си адрес на територията на Федерална Република Германия, за да бъде обезпечена възможността да получава съобщения и призовки по делото. В. обаче не е сторил това, с оглед на което настоящият съдебен състав намира, че същият се е укривал.

Прецизно и обосновано районният съд е приложил разпоредбата на чл.

66, ал. 1 НПК и е наложил най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, доколкото подсъдимият с неявяването си в три поред съдебни заседания е станал причина за отлагането им. Усилията на районния съд за установяването на някакъв контакт с В., за да бъде призован за съдебните заседания, не са давали резултат и понастоящем няма данни същият да е издирен и фактически задържан.

Неоснователни са твърденията, релевирани с частната жалба, че адв. П. е провела разговор с В., в който същият заявил, че вече е в България и ще се явява в съдебните заседания, доколкото както бе посочено, по делото все още 3 няма данни, от които да може да се установи, че В. е издирен и задържан. С поведението си (описано и обсъдено подробно по-горе) подсъдимият е поставил първоинстанционния съд пред правната и процесуална невъзможност да вземе каквато и да било по-лека мярка за неотклонение от „задържане под стража“, като според настоящия съдебен състав единствено вземането на най-тежката мярка за неотклонение би било процесуалната гаранция за осуетяване на възможността В. да се укрие, в изпълнение целите по чл. 57 НПК.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира подадената частна жалба за неоснователна, а определението на районния съд, с което на основание чл. 66, ал. 1 НПК спрямо подсъдимия В. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ – за правилно и законосъобразно. Ето защо същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал.

4 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от

09.03.2026 г., постановено по НОХД № 11448/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 136-и състав, с което спрямо подсъдимия Г. Й. В. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4