Определение № 7277 от 20.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7277 гр. София, 20.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110148024 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 28.10.2025 г., подадена от Ц. М. К., Г. В. К. и Д. В. К., чрез адв. С., срещу Т С Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че с влязло в сила Решение № 9622/24.05.2024 г. по гр.д. № 33484/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, всеки от тях бил осъден да заплати на Т Ссумата в общ размер на 56,78 лв., формирана като сбор от следните вземания: 7,78 лв. – главница за потребена топлинна енергия през 2020 г.; 0,98 лв. – цена на услуга за дялово разпределение; 3,02 лв. – лихва за забава, начислена върху главницата, както и 45 лв. за разноски по делото, като за горницата над сумата в общ размер на 174,11 лв. предявените от дружеството искове били отхвърлени като неоснователни. По силата на посоченото решение, при съобразяване на отхвърлената част от предявените от Т Сискове, дружество било осъдено да им заплати разноски в общ размер на 281,47 лв. В тази връзка, след приключване на делото ищците депозирали в централния офис на дружеството покана за доброволно изпълнение с вх. № Г21813/22.11.2024 г., ведно с изпълнителен лист за сумата от 281,47 лв., с искане част от посоченото вземане да бъде погасено чрез прихващане до размера на задължението им за плащане на сумата от 174,11 лв. Въпреки отправеното изявление за прихващане на насрещните вземания, близо година по-късно, по искане на Т С срещу ищците било образувано изпълнително дело № ********** по описа на ЧСИ А Д за събиране на вземанията на дружеството по изпълнителен лист № 6692/12.08.2025 г., издаден по гр.д. № 33484/2023 г. по описа на СРС, 79 състав. В тази връзка считат, че по вина на ответника били неоправдано натоварени с плащането на разноски по изпълнителното производство в 1 общ размер на 652,59 лв. Сочат, че преди да подаде молба за образуване на изпълнително дело, ответникът им заплатил присъдените разноски по посочената в поканата банкова сметка, но без да извърши прихващане с дължимото от тях вземане. Излагат доводи, че действията на ответника представлявали злоупотреба с право, доколкото били налице предпоставките за извършване на прихващане на насрещните вземания, при липсата от необходимост за ангажиране на ЧСИ. Твърдят, че вследствие от противоправното поведение на ответника са претърпели имуществени вреди, изразяващи се в неоснователно платени разноски за ЧСИ, свързани с проучване на имущественото им състояние чрез проверки на банковите им сметки, доходите им от трудови правоотношения, притежаваните от тях движими имущества и наети сейфове в банки, за които действия платили такси, както следва: Г. В. К. – 155,45 лв.; Ц. М. К. – 253,69 лв.; Д. В. К. – 197,45 лв., като последната следвало да заплати и сумата от 30 лв. за обработка на запорно съобщение, както и банкови комисионни в размер на 16,00 лв. за повторно дебитиране на сметката й с вече платените на каса при ЧСИ суми. Излагат доводи, че в деня, в който бил наложен запор на банковата сметка на ищцата Д. В. К. – 26.09.2025 г., същата следвало да изпълни свое задължение по сключен договор за покупко-продажба на МПС, на стойност от 4000 лв. Сочат, че неочакваното възпрепятстване на ищцата Д. К. да се ползва от средствата по банковата й сметка имало за последица невъзможност да изпълни задължението си по договора за покупко-продажба, като с цел да избегне неблагоприятните последици от посоченото обстоятелство, същата била принудена да потърси и получи заем от своята майка. Твърдят, че възникналата ситуация й причинила силен стрес и напрежение, както и хипертонична криза, за овладяването на която потърсила медицинска помощ и приела лекарствени продукти, представляващи силни успокоителни. В тази връзка, поддържат, че вследствие от противоправното ангажиране на ЧСИ от страна на ответника, ищцата Д. К. претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в емоционално напрежение, силен стрес и физическо неразположение. Отбелязват, че след узнаването за наложените запори, незабавно погасили както дължимите към ответника суми, така и начислените такси в изпълнителното производство, чрез плащане на каса в кантората на ЧСИ Александър Дачев. Въпреки посоченото, сумите били повторно събрани чрез принудителното им удържане от банковите им сметки, като впоследствие вземанията били възстановени, но без сумите представляващи недължимо събраните банкови такси за повторно удържаните суми във връзка с изпълнителното дело. Посоченото обстоятелство засилило преживения стрес от страна на ищцата Д. К.. С оглед изложеното, молят съда да осъди ответника да им заплати обезщетения за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в неоснователно платените от тях такси по изпълнително дело № ********** по описа на ЧСИ А Д както следва: Г. В.

К. – 79,38 евро (155,45 лв.); Ц. М. К. – 129,71 евро (253,69 лв.); Д. В. К. – 124,47 евро (243,45 лв.), от които 100,95 евро (197,45 лв.) – разноски по изпълнително производство, 15,34 евро (30 лв.) за обработка на запорно съобщение, както и банкови комисионни в размер на 8,18 евро (16,00 лв.) за повторно дебитиране на сметката й с вече платените на каса към ЧСИ суми, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане. Ищцата Д. В. К. претендира осъждането на ответника и за сумата от 511,29 евро (1000 лв.), представляваща дължимото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в периода 26.09.2025 г. – 03.10.2025 г., в резултат от неоснователно запорираните й банкови сметки по искане на ответника, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Каратотева, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва твърденията на ищците относно постъпила при дружеството покана, в която да е заявено изрично искане за прихващане. Сочи, че в дружеството било входирано заявление с вх. № Г-21813/22.11.2024 г., към което единствено бил приложен изпълнителен лист № 6851/03.10.2024 г., издаден въз основа на Решение № 9622/24.05.2024 г. по гр.д. № 33484/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, съгласно което дружеството било осъдено да 2 заплати на ищците сумата от 281,47 лв. за извършените в производството разноски. Към заявлението било приложено удостоверение за банкова сметка на Ц. М. К., а впоследствие и пълномощни от останалите ищци, с които упълномощават същата да получи сумата по изпълнителния лист. В тази връзка, на 09.12.2024 г. дружеството платило в цялост сумата по изпълнителния лист. Счита, че изпълнителното дело било образувано законосъобразно, доколкото липсвала покана за прихващане от страна на ищците. Твърди, че представеният от ищците писмен документ – покана с вх. № Г-21813/22.11.2024 г. е подправен, тъй като входящият номер бил изрязан и прикрепен върху поканата. Оспорва наличието на основания за ангажиране на отговорността му, доколкото отговорност за деликт се носила единствено от физически лица. Оспорва размера на твърдените имуществени вреди, като намира същите за недоказани. Моли съда да остави без разглеждане предявените искове като недопустими, евентуално да ги отхвърли като неоснователни и недоказани. Претендира разноски и прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Със становище от 23.01.2026 г. ищците, чрез процесуалния им представител, оспорват релевираните в отговора на исковата молба доводи на ответника с подробно изложени съображения.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са активно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. 45 ЗЗД, както следва:

1/ за осъждане на Т Сда заплати на Ц. М. К. сумата в размер на 129,71 евро (253,69 лв.), ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 03.10.2025 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неоснователно платени разноски по изпълнително дело № ********** по описа на ЧСИ А Д образувано от ответника за принудителното събиране на вземанията му по изпълнителен лист № 6692/12.08.2025 г., издаден въз основа на влязло в сила Решение № 9622/24.05.2024 г. по гр.д. № 33484/2023 г. по описа на СРС, 79 състав;

2/ за осъждане на Т Сда заплати на Г. В. К. сумата в размер на 79,38 евро (155,45 лв.), ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 03.10.2025 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неоснователно платени разноски по изпълнително дело № ********** по описа на ЧСИ А Д образувано от ответника за принудителното събиране на вземанията му по изпълнителен лист № 6692/12.08.2025 г., издаден въз основа на влязло в сила Решение № 9622/24.05.2024 г. по гр.д. № 33484/2023 г. по описа на СРС, 79 състав;

3/ за осъждане на Т Сда заплати на Д. В. К. сумата в общ размер на 124,47 евро (243,45 лв.), ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 03.10.2025 г. до окончателното й изплащане, представляваща дължимото обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неоснователно платени разноски по изпълнително дело № ********** по описа на ЧСИ А Д в размер на 100,95 евро (197,45 лв.), образувано от ответника за принудителното събиране на вземанията му по изпълнителен лист № 6692/12.08.2025 г., издаден въз основа на влязло в сила Решение № 9622/24.05.2024 г. по гр.д. № 33484/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и начислените банкови такси за сумата от 15,34 евро (30 лв.) за обработка на запорно съобщение и банкови комисионни, в размер на 8,18 евро (16,00 лв.), за повторно дебитиране на сметката й с вече платените на каса към ЧСИ суми;

4/ за осъждане на Т Сда заплати на Д. В. К. сумата в общ размер на 511,29 евро (1000 лв.), ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 03.10.2025 г. до окончателното й изплащане, представляваща дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 26.09.2025 г. до 03.10.2025 г., изразяващи се в 3 емоционално напрежение, стрес, безпокойство и физическо неразположение, вследствие от неоснователно наложен запор върху банковата сметка на ищцата по изпълнително дело № ********** по описа на ЧСИ Александър Дачев.

III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че по искане на Т Ссрещу ищците е било образувано изпълнително дело № ********** по описа на ЧСИ А Д за принудителното събиране на вземанията на дружеството по изпълнителен лист № 6692/12.08.2025 г., издаден въз основа на Решение № 9622/21.05.2024 г. по гр.д. № 33484/2023 г. по описа на СРС, 79 състав.

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ деяние (действие или бездействие), 2/ вреда, 3/ противоправност на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.

За да се ангажира отговорността на ответника по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, следва да се установят освен посочените по – горе общи предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, така и допълнителният факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.