Решение № 149 от 01.02.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 4492/2021
- Вид
- Решение № 149
- Подписан
- 01.02.2022
- В сила
- 16.06.2022
- Състав
- Стояна Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 136 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл.152 · Кодекс на труда
- чл.402 · Кодекс на труда
- чл.414,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.415в · Кодекс на труда
- чл.416,ал.5 · Кодекс на труда
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 149 гр. Варна, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20213110204492 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ЕМ ПЕК” ЕООД, ЕИК 205 139 970, със седалище и адрес на управление с.Кокаляне,ощ.Столична, обл.София, ул.” Васил Левски” № 32, представлявано от ЕВГ. М. Б. с ЕГН ********** срещу НП № 03-014110/28.07.2021 год. на директора на Дирекция „ Инспекция по труда” Варна.
В жалбата се иска отмяна на НП, като се оспорва размера на наложената санкция, като се твърди и, че М.Л.И., по отношение на която е установено нарушението сама е поискала да работи на 09.07.2021 год. първа смяна от 08.00 часа, което мотивирала с лични причини.
В съдебно заседание, дружеството-нарушител, редовно призовано не се представлява.
Въззиваемата страна – Дирекция ИТ Варна, редовно призована се представлява от юк Николов, който моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.Претендира разноски.
Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН № 03-014110/19.07.2021 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че при извършена проверка по спазване трудовото законодателство на 1
„ЕМ ПЕК” ЕООД, ЕИК 205 139 970 в обект – снек-бар „ Романтика” гр.Бяла,обл.Варна, ул.” Черноморка” № 36 в качеството му на работодател не е осигурило междудневна почивка в размер не по-малко от 12 часа на лицето М.Л.И. с ЕГН ********** на длъжност „ помощник кухня”, в стопанисвания обект, тъй като 08.07.2021 год. лицето е работило втора смяна от 13.00 часа до 22.00 часа, а на 09.07.2021 год. е започнало изпълнението на трудовите си задължения първа смяна от 08.00 часа, видно от представената отчетна форма за отчитане явяването / неявяването на работа за месец юли 2021 год., видно от която на лицето не е осигурена междудневна почивка от 12 часа между 08.07.2021 год. и 09.07.2021 год.. Видно от правилника за вътрешния ред първа смяна е от 08.00 часа до 17 часа, а втора смяна – от 13.00 часа до 22.00 часа.
Нарушението е извършено на 09.07.2021 год., в гр.Бяла, обл.Варна, ул.” Черноморка” № 36 – снек-бар „ Романтика”, към който момент на лицето е следвало да бъде осигурена междудневна почивка не по-малко от дванадесет часа, прието за нарушение на чл.152 от КТ.
Акта бил съставен и предявен на управителя на дружеството, който в графата бележки и възражения не отразило да има такива.
В срока по чл.44 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка издал обжалваното НП, с което за извършено нарушение на чл.152 от КТ, на осн.чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.1 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1600 лв..
В хода на съдебното производство като свидетел е разпитан актосъставителя Н.З., която потвърждава изложеното в акта за административно нарушение.
С показанията си св.Д. потвърждава казаното от З.. Посочва, че нарушението било установено при анализ на предоставените заверени от работодателя документи-отчетни форми, графици.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите З. и Д. като последователни, логични, кореспондиращи си помежду си,съответстващи на писмените доказателства по делото, неоспорени от страните.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства: показания на свидетелите З. и Д., Протокол за извършена проверка № ПР 2122554/19.07.2021 год., трудов договор № 14/19.06.2021 год., декларации по чл.402 от КТ, месечен график за месец юли 2021 год. , справка за явяване/неявяване за месец юли 2021 год., правилник за вътрешния трудов ред на „ ЕМ ПЕК” ЕООД,, идентификационна карта, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е 2 допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – директора на Дирекция Инспекция по труда Варна, съгласно приложената Заповед № 0280/03.08.2010 год. на изпълнителен директор на „ Главна дирекция Инспекция по труда „. АУАН също е съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението.
При служебно извършена проверка съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството и до отмяна на издаденото НП.
Съгласно разпоредбата на чл.152 от КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.
Съгласно разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Процесното нарушение се изразява в бездействие на работодателя да осигури непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малка от 12 часа на Мариана Иванова, наета на длъжност „помощник кухня” в снек-бар „ Романтика” гр.Бяла, ул.” Черноморка” № 36 , стопанисван от „ ЕМ ПЕК” ЕООД, като не и е била осигурената междудневна почивка е в периода между 08.07.2021 год. – 09.07.2021 год..
Видно от приложените по делото график за работа и копие на отчетна форма , е че Иванова е работила на 08.07.2021 год. от 08.00 часа до 22.00 часа , а на 09.07.2021 год. е започнала работа в 08.00 часа – разликата, представляваща междудневна почивка е 10 часа, вместо изискуемите от закона минимум 12 часа. Графикът за разпределение на работното време е документ, с който се установява разпределението на работното време, писмени доказателства установяващи противното, като например заповед на работодателя или длъжностно лице, с която за определен период работното време се разпределя по друг начин от посочения в графика за съответния месец не са представени, поради което състава на съда намира, че нарушението е доказано по безспорен начин.
В случая да се касае за обективна, безвиновна отговорност на юридическо лице, което е длъжно да спазва в случая изискванията на чл.152 от КТ за междудневна почивка на работниците му.
3
Съгласно разпоредбата на чл.83 от ЗАНН, в предвидените от закона случаи на юридическите лица се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност. Такова неизпълнение е констатирано в случая, като в компетенциите на АНО е да прецени коя отговорност да ангажира – на дружеството или на виновното длъжностно лице.
По наказанието
На дружеството „ ЕМ ПЕК ”ЕООД на осн. чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.152 от КТ с обжалваното НП е била наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв., над минималния предвиден в закона размер.
Настоящият съдебен състав счита, че определеният размер на наказанието е незаконосъобразен, тъй като е необоснован, доколкото в наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното – нито във връзка с обществената опасност на деянието, нито във връзка с други нарушения на КТ от дружеството-жалбоподател, не се твърди поредност на нарушението, определени неблагоприятни последици от деянието, разкриващи по-висока степен на обществена опасност от типичната и т.н.
Подобни отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира и в хода на съдебното следствие.
Ето защо съдът счете, че така определеното наказание следва да бъде коригирано към определения от закона минимум от 1500 лева, като намери същото в този му размер за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
Съдът счита, че случаят не е маловажен, тъй като от една страна не са налице предпоставките по чл.415в от КТ, а от друга - нарушението не е било отстранено. Не са налице и предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.152 от Кодекса на труда.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
По разноските:
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, 4 респективно отхвърлената част от искането.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от жалбата.
С оглед изхода на делото на Д ИТ Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.
Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, процесуалния представител на въззиваемата страна не се е явил, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева. Съобразно уважената част на Д ИТ Варна следва да се присъдят разноски в размер на 5.00 лв..
От страна на дружеството-жалбоподател не е направено искане за присъждане на разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-014110/28.07.2021 год. на директора на Дирекция „ Инспекция по труда” Варна, с което „ЕМ ПЕК” ЕООД, ЕИК 205 139 970, със седалище и адрес на управление с.Кокаляне,ощ.Столична, обл.София, ул.” Васил Левски” № 32, представлявано от ЕВГ. М. Б. с ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.152 от КТ, на осн.чл.416,ал.5, вр.чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв., като НАМАЛЯВА размера на санкцията на 1500 лв..