Определение № 14213 от 01.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14213 гр. София, 01.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно частно гражданско дело № 20261100505716 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частнa жалбa на М. Ж. Ч. срещу определение № 29041 от 07.07.2025 г., постановено по гр. д. № 50664/2025 г. на СРС, ГО, 162 състав, с което е прекратено първоинстанционното производство на основание чл. 130 ГПК поради недопустимост на предявените искове. Жалбоподателят счита, че определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството като недопустимо, е неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателката излага, че предявените срещу „Уникредит Булбанк“ АД и „ОББ“ АД искове не са за събиране на доказателства по друго производство, а представляват осъдителни искове за реално изпълнение на задължение на банките да предоставят на наследник на починал титуляр пълни извлечения по банковите сметки и документи от банковите досиета. Твърди, че като единствен наследник е встъпила в имуществените права по банковите правоотношения и има право да получи същата информация, която би могла да получи наследодателката приживе, поради което отказът на банките обосновава правен интерес от искова защита. Поддържа още, че производството по чл. 207 ГПК и това по чл. 62 ЗКИ не са приложими и не могат да заместят исковата защита, а прекратяването на делото фактически я лишава от ефективен съдебен способ за защита на наследствените й права.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, а при условията на евентуалност – за даване на указания за отстраняване на евентуални нередовности по исковата молба.

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и с материалите по делото, намира, че частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Първоинстанционното производство по гр. д. № 50664/2025 г. на СРС, ГО, 162 състав, е образувано по искова молба на М. Ж. Ч., в качеството й на единствен наследник по закон на Ц.Х.Н., с която молба се предявяват срещу „Уникредит Булбанк“ АД и „Обединена българска банка“ АД искове за признаване на правото й да получи пълна информация за движението по банковите сметки на наследодателката преди смъртта й, както и преписи от всички документи по банковите досиета, и за осъждане на банките да предоставят тази информация. Излага, че след смъртта на наследодателката е установила чрез справка от БНБ 1 наличието на банкови сметки в три банки, като само „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила пълните извлечения, докато банките-ответници са отказали достъп до информацията за периода преди смъртта с мотива, че тя представлява банкова тайна. Ищцата поддържа, че като универсален наследник е встъпила в имуществените права на наследодателката и има право да получи същата информация, която би могла да бъде предоставена на титуляра приживе. В исковата молба се навеждат и твърдения, че наследодателката на ищцата Ц.Н. е завещала имуществото си на А.М., но направеното саморъчно завещание е оспорено.

Според нея наследникът не е „трето лице“ по смисъла на ЗКИ, поради което не е необходимо съдебно разрешение за разкриване на банкова тайна. Твърди още, че отказите на банките противоречат на закона, тъй като договорите за платежни сметки не се прекратяват със смъртта на титуляра, а съответните права преминават върху наследниците. Посочва, че е изчерпала всички други възможности за защита – отправила е искания и жалби до банките, поискала е разкриване на банкова тайна по съдебен ред, както и е сезирала административния съд, но без успех. Излага, че информацията е необходима за установяване на наследствената маса и за проверка на евентуални разпореждания със средствата по сметките преди смъртта на наследодателката, включително във връзка с оспорвани завещателни разпореждания. По изложените съображения отправя искане до съда да признае правото й на достъп до исканата банкова информация и да осъди ответните банки да предоставят пълните извлечения и документите по банковите досиета.

С определение № 48002/19.11.2025 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, като е приел, че същата е нередовна. На ищцата са дадени указания да конкретизира правоотношението, чиято съдебна защита търси, да изложи факти, обосноваващи правния й интерес от получаване на информация за движението по банковите сметки на наследодателката за период, по-дълъг от пет години преди откриване на наследството, както и да представи доказателства за качеството си на наследник, включително данни относно завещанието, неговия характер, оспорването му и евентуалното произнасяне по този спор. На ищцата е предоставен едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите с указание, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната, а производството – прекратено.

В изпълнение на дадените указания ищцата е подала уточняваща молба, с която е конкретизирала предмета на спора и е изменила петитума на исковата молба. Посочила е конкретните договори за банкови сметки, сключени между наследодателката и всяка от ответните банки, както и че извежда правата си от наследственото правоприемство като единствен наследник по закон. Поддържа, че като универсален правоприемник е встъпила в правата и задълженията по банковите правоотношения, включително в правото да получава извлечения, справки и документи по банковите сметки, поради което неизпълнението на това задължение от страна на банките обосновава предявяването на осъдителни искове за реално изпълнение с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 421 ТЗ. Ищцата е изложила и допълнителни твърдения относно правния си интерес, като е посочила, че исканата информация е необходима за установяване на действителния обем на наследствената маса, за проверка на евентуални неправомерни разпореждания със средства по банковите сметки, извършени чрез пълномощници или трети лица, както и за преценка относно необходимостта от предявяване на граждански и наказателноправни претенции за защита на наследствените права. В тази връзка е конкретизирала и периода, за който претендира извлеченията – от 23.02.2020 г. до 23.02.2025 г. В изпълнение на указанията на съда ищцата е представила и доказателства относно качеството си на наследник, както и данни за образуваните производства по оспорване на няколко саморъчни завещания, като е поддържала, че висящите спорове относно тяхната действителност не препятстват разглеждането на настоящите искове, доколкото правото на достъп до банковата информация е необходимо за своевременната защита на наследствената маса и за предотвратяване на евентуално погасяване по давност на бъдещи претенции.

2

Първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са недопустими, тъй като ищцата не търси защита на самостоятелно материално право, а цели да се снабди с писмени доказателства и информация, необходими за друго висящо производство по оспорване на завещание. Според съда искането за предоставяне на банкови извлечения и информация относно банковите сметки на наследодателката представлява искане за установяване на факти и събиране на доказателства, което не може да бъде предмет на исков процес. Прието е още, че след като ищцата вече е използвала други предвидени в закона способи за получаване на тази информация, защитата й следва да се реализира по реда на обезпечаване на доказателства по чл. 207 ГПК, а не чрез предявяване на иск, поради което производството е прекратено като недопустимо.

Правен интерес от съдебно разрешаване на правен спор e налице винаги, когато този спор рефлектира неблагоприятно върху субективно материално право, елемент от правната сфера на ищеца. В случая ищецът е заявила осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 421, ал. 1 ТЗ за реално изпълнение на твърдяно задължение на банките да предоставят информация и документи по правоотношенията с наследодателката.

Конкретизирала е, че претендира пълни извлечения за периода от 23.02.2020 г. до 23.02.2025 г. и преписи от документите по досието на всяка сметка: депозитната сметка в „Уникредит Булбанк“ АД № BG********, както и петте сметки в „ОББ“ АД – № BG********, № BG********, № BG********, № LD******** и № BG********. Въпреки направеното уточнение първоинстанционният съд е прекратил производството, приемайки, че ищцата цели единствено снабдяване с писмени доказателства за нуждите на други производства, поради което следва да използва реда на чл. 207 ГПК. Този извод не се споделя от въззивния съд.

Предметът на делото се определя от твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и от петитума. С тях ищецът индивидуализира спорното материално право, неговите субекти, правопораждащите факти, съдържанието на претендираното задължение и вида на исканата защита. След дадените указания ищецът е заявил, че притежава конкретно притезателно право спрямо всяка от ответните банки, произтичащо от договорите, сключени от наследодателката й, и от твърдяното наследствено правоприемство, като иска осъждане на ответниците да извършат определено действие – да предоставят индивидуализирани банкови извлечения и документи.

При осъдителния иск правният интерес от съдебна защита произтича от твърдението на ищеца, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не изпълнява доброволно. На този етап от производството съдът не проверява дали твърдяното материално право действително съществува, нито дали ответникът действително е носител на заявеното задължение. Тези въпроси са относими към основателността на иска и подлежат на разрешаване с крайния съдебен акт след събиране и обсъждане на доказателствата.

Следователно, дали наследникът притежава право да получи информация относно движението по банковите сметки на наследодателя за период преди смъртта му, дали такова право следва от договорите за банков влог или платежна сметка, както и дали банковата тайна е противопоставима на наследника, са въпроси по съществото на материалноправния спор. Те не могат да обосноват извод за недопустимост на иска, щом ищцата твърди, че е наследник на титуляра, че е встъпила в правата му по договорите с банките и че те отказват да изпълнят свое задължение, след като са поканени от ищеца.

Неоснователно е и становището, че претенцията е недопустима, защото исканите документи могат да послужат като доказателства в други производства. Обстоятелството, че изпълнението на едно твърдяно задължение би позволило на кредитора да ползва получените документи при защита на други свои права, не променя характера на предявения иск. Всяко изпълнение на задължение за предаване на документ, предоставяне на справка 3 или отчетност би могло впоследствие да има доказателствено значение в друг спор, без това да превръща иска за реално изпълнение в искане за събиране на доказателства.

Производството по чл. 207 ГПК има различен предмет и предпоставки. То е предназначено за предварително събиране на доказателства при опасност те да бъдат изгубени или събирането им впоследствие да се затрудни. Същото не разрешава със сила на пресъдено нещо спор относно съществуването на твърдяно материално право на наследника спрямо банката, нито замества осъдителното решение, с което ответникът би бил признат за длъжен да изпълни конкретна престация. Ето защо възможността ищцата да поиска представяне или обезпечаване на документи в друго производство не е отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на предявените осъдителни искове.

Изложените от ищцата обстоятелства относно необходимостта от проверка на движението по сметките, евентуални разпореждания от пълномощници, постъпването на продажна цена по конкретна банкова сметка и възможни действия, увреждащи наследствената маса, нямат значение за обосноваване на интереса й от претендираното изпълнение. Значение за интереса й от предявяване на процесните искове е наличието на твърдяно материално притезателно право, което ответниците са отказали да удовлетворят.