Определение № 86 от 14.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 86 гр. Пазарджик, 14.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20245200500033 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от "А1 България" ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ №1, чрез адв. Л. М., срещу Определение № 581 от 28.09.2023 г., поправено с Определение № 697 от 20.10.2023г., и двете постановени по ч. гр. д. № 684/2023 г. по описа на РС – Велинград, с които е прието възражението по чл. 414а от ГПК на длъжника К. Т. П., ЕГН: ********** срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 371 от 04.08.2023 г. по ч. гр. д. № 684/2023 г. по описа на РС – Велинград и заповедта е частично обезсилена.

В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното определение е неправилно и постановено в противоречие с процесуалните норми. Твърди се, че като е приел, че плащането, извършено от длъжника, не е достатъчно, за да покрие изцяло задълженията му по издадената заповед за изпълнение, заповедният съд неправилно е приложил реда за погасяването им, регламентиран в чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Сочи се, че това плащане е следвало да бъде отнесено първо за погасяване задължението на длъжника за заплащане съдебните разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по частното дело, вместо което заповедният съд неправилно приел, че с плащането първо са погасени задълженията на длъжника за мораторна лихва и частично задълженията за претендираната главница. С тези доводи се иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да бъде прието, че с направеното от длъжника плащане са погасени изцяло разноските по делото за държавна такса и частично тези за адвокатски хонорар, а останалата част от задълженията остават дължими. Претендират се разноски за въззивното производство.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна, с който е оспорена частната жалба като неоснователна и необоснована. Изложени са подробни съображения относно 1 извършеното плащане. Моли се да бъде оставена без уважение подадената частна жалба, а обжалваното определение, поправено с последващо постановеното определение, да бъдат потвърдени като обосновани и законосъобразни.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и тези, изложени в отговора на жалбата и като взе предвид доказателствата по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по ч. гр. д. № 684/2023 г. по описа на РС – Велинград е образувано по подадено заявление вх. №3758 от 18.07.2023г. от "А1 България" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника К. Т. П. за следните суми:

- 962,66 BGN (деветстотин шестдесет и два лева и 66 стотинки) - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 18.07.2023г. до изплащане на вземането (от които - 3.07 лева - неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги за периода 16.04.2021 г. - 15.05.2021 г., съгласно Приложение 1 от 11.08.2021 г. към Договор с партиден номер М4610806 за услуга 359889186321 с план А1 Unlimited 2 y 34,99 May 2021; неустойка в размер на 959,59 лева за периода 01.06.2021г. - 01.06.2023 г. формирана като сбора от три стандартни месечни такси без ДДС в размер на 166.98 лв., отстъпка от цената на месечни абонаментни такси в размер на 635,65 лв. и отстъпка от цената на устройство Samsung Galaxy А12 в размер на 156.96 лв.);

- 0.59 BGN (нула лева и 59 стотинки) - мораторна лихва върху сумата от 3.07 лева за периода 09.06.2021 г. - 01.06.2023 г;

- 33.44 BGN (тридесет и три лева и 44 стотинки) - мораторна лихва върху сумата от 166.98 лева за периода 10.06.2021 г. - 01.06.2023 г.;

- 127,31 BGN (сто двадесет и седем лева и 31 стотинки) - мораторна лихва върху сумата от 635,65 лева за периода 10.06.2021 г. - 01.06.2023 г.;

- 31,44 BGN (тридесет и един лева и 44 стотинки) - мораторна лихва върху сумата 156.96 лева за периода 10.06.2021 г.-01.06.2023 г.;

- държавна такса в размер на 30,31 BGN(тридесет лева и 31 стотинки);

- адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 BGN (четиристотин и осемдесет лева).

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 371 от 04.08.2023 г., по ч. гр. д. № 684/2023 г. по описа на Районен съд - Велинград, с която заявлението е уважено изцяло, като са присъдени и разноски в заповедното производство в общ размер на 510.31 лева, включващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Препис от заповедта е изпратен на длъжника, която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е депозирала две поредни възражения – едно по чл. 414 ГПК и едно по чл. 414а, ал. 1 от ГПК, 2 със сходно съдържание на възраженията, че се признават посочените в заповедта задължения, но е извършено плащане по тях, както и с приложени към възражението по чл.

414а, ал. 1 ГПК доказателства за извършени парични преводи в полза на заявителя на сумата в общ размер 428 лв.

Съдът е уведомил заявителя за постъпилото възражение по чл. 414а, ал. 1 от ГПК, като му е изпратил препис от него, заедно с приложенията и му е дал тридневен срок за становище, като му е указал последствията от неспазването му.

В дадения му срок заявителят е депозирал молба, с която е заявил, че признава направено от длъжника плащане в размер на 440 лева, като е посочил и кои и в каква част задължения по издадената заповед за изпълнение според него са погасени с така направеното плащане.

След като е разгледал становището на заявителя, с обжалваното Определение № 581 от 28.09.2023 г., заповедният съд е приел, че е извършено плащане от длъжника в признатия от заявителя размер на 440 лева, че то не е достатъчно да покрие изцяло задълженията по издадената заповед, че същите следва да се погасят в поредността съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като се приемат за изцяло погасени задълженията за мораторна лихва и частично задължението за главница, както и че длъжникът дължи разноски в производството, тъй като с поведението си е дал повод за предявяване на вземането. Така мотивиран, заповедният съд е приел, че са налице основания за частично обезсилване на издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 371 от 04.08.2023 г., поради което и я е обезсилил в частта за сумите - 0,59 лв. мораторна лихва върху сумата от 3,07 лв. за периода 09.06.2021г.-01.06.2023г.; 33,44 лв. мораторна лихва върху сумата от 166,98 лв. за периода 10.06.2021г.-01.06.2023г.; 127,31 лв. мораторна лихва върху сумата от 635,65 лв. за периода 10.06.2021г.- 01.06.2023г.; 31,44 лв. мораторна лихва върху сумата от 156,96 лв. за периода 10.06.2021г.-01.06.2023г. и главницата в размер на 247,22 лв., и е постановил да се издаде изпълнителен лист за сумата от общо 715,44 лв. главница, от които 3,07 лв. /три лева и 7 ст./ за неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги за периода 16.04.2021г. -15.05.2021г., съгласно Приложение 1 от 11.08.2021г. по Договор с партиден номер М4610806 за услуга 359889186321 с план А1 Unlimited 2 y 34,99 May 2021 и 712,37 лв. /седемстотин и дванадесет лева и 37 ст./ неустойка за периода 01.06.2021г.-01.06.2023г.

С последващото Определение № 697 от 20.10.2023г., постановено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК, заповедният съд, като е приел, че е налице очевидна фактическа грешка в издаденото Определение № 581 от 28.09.2023 г., изразяваща се във формирано и изразено становище на съда относно дължимостта на разноските от страна на длъжника в производството по чл. 410 ГПК, но неотразяването на същото в диспозитива на акта, е допуснал поправка на акта си, като е приел, че диспозитивът му следва да се чете в смисъл, че е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 371 от 04.08.2023 г. по ч.гр.д. № 684/2023г. на РС- Велинград, в частта за сумите - 0,59 лв. мораторна лихва върху сумата от 3,07 лв. за периода 09.06.2021г.-01.06.2023г.; 33,44 лв.

3 мораторна лихва върху сумата от 166,98 лв. за периода 10.06.2021г.-01.06.2023г.; 127,31 лв. мораторна лихва върху сумата от 635,65 лв. за периода 10.06.2021г.- 01.06.2023г.; 31,44 лв. мораторна лихва върху сумата от 156,96 лв. за периода 10.06.2021г.-01.06.2023г. и главницата в размер на 247,22 лв., и е постановено да се издаде изпълнителен лист за сумата от общо 715,44 лв. главница, от които 3,07 лв. /три лева и 7 ст./ за неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги за периода 16.04.2021г. -15.05.2021г., съгласно Приложение 1 от 11.08.2021г. по Договор с партиден номер М4610806 за услуга 359889186321 с план А1 Unlimited 2 y 34,99 May 2021 и 712,37 лв. /седемстотин и дванадесет лева и 37 ст./ неустойка за периода 01.06.2021г.-01.06.2023г., както и държавна такса в размер на 30,31 BGN(тридесет лева и 31 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 BGN (четиристотин и осемдесет лева).

При така установеното от фактическа страна, настоящият въззивен състав намира за правилен извода на заповедния съд, че с извършените преводи на суми, признати от заявителя да са в размер на 440 лева, длъжникът К. П. е заплатила изцяло задълженията си за мораторни лихви (формирани както следва: 0,59 лв. - мораторна лихва върху сумата от 3,07 лв. за периода 09.06.2021г.-01.06.2023г.; 33,44 лв. мораторна лихва върху сумата от 166,98 лв. за периода 10.06.2021г.-01.06.2023г.; 127,31 лв. мораторна лихва върху сумата от 635,65 лв. за периода 10.06.2021г.- 01.06.2023г.; 31,44 лв. мораторна лихва върху сумата от 156,96 лв. за периода 10.06.2021г.-01.06.2023г.) и частично задължението си за главница до размера от 247,22 лева по издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на "А1 България" ЕАД, при прилагане правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД - така Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г., постановено по Тълкувателно дело № 3/2017 г.

ОСГТК. Следва да се отбележи изрично, че с подадените възражения, макар и длъжникът да е депозирал двата различни формуляра по образец (по чл. 414 и по чл. 414а ГПК), от сходното съдържание изложено в тях, се установява, че волята му е била да възрази срещу издадената заповед за изпълнение с твърдение, че частично е изпълнил задължението си, поради което правилно заповедният съд е предприел процедурата по чл. 414а, ал. 4 ГПК, а не тази по чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК.

Неправилно заявителят отнася заплатената сума първо за погасяване на съдебните разноски за държавна такса и адвокатското възнаграждение и едва след това за погасяване на задълженията за лихви и главница, като в този смисъл съдът намира за неоснователно възражението му, че заповедният съд не е спазил реда за погасяване на задълженията, регламентиран в чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Това е така, тъй като съдебните разноски не са част от предявеното със заповедта вземане и следователно погасяването им не се извършва по реда, предвиден в чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Към датата на извършеното плащане (направено в срока по чл.

412, ал. 1, т. 8 ГПК), вземането за тези разноски не е било изискуемо, поради което заплатената доброволно от длъжника сума правилно е била отнесена за погасяване на задълженията му за мораторни лихви и частично на задължението му за главница по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл е и установената и трайна съдебна практика на съдилища, равни по степен с настоящия (Определение № 488 от 4.08.2023 г. на 4

ОС - Габрово по в. ч. гр. д. № 289/2023 г.; Решение № 179 от 1.03.2022 г. на ОС - Бургас по гр. д. № 884/2021 г. и др.)

По гореизложените съображения съдът намира, че подадената частна жалба е неоснователна и че правилно е частично обезсилена, в посочените по-горе нейни части, издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 371 от 04.08.2023 г., поради плащане от страна на длъжника, с оглед на което следва да се потвърди обжалваното определение № 581 от 28.09.2023 г., поправено по реда на чл. 247, ал.