Определение № 1161 от 28.04.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1161 гр. София, 28.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20221000501137 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 3.09.2021 г. на длъжника „Рила Комерс“ ООД срещу определение № 272044/21.07.2021 г. по ч.гр. дело № 5107/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-11 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата му с вх. № 22/19.03.2021 г. срещу изпълнителни действия по изп. дело № 20137780400481 на ЧСИ В. И., с рег. № ***.

В жалбата се твърди се, че СГС неправилно е приел, че жалбата е недопустима, ограничавайки се само с формалните предпоставки на чл. 435 ГПК. Сочи се, че предметът на жалбата бил по чл.

435, ал. 1, т. 6 ГПК – срещу отказ за прекратяване изпълнение. Твърди се, че изпълнителното производство не е следвало да бъде образувано, тъй като изпълнителният лист от 26.03.2013 г. и заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК били нищожни актове, тъй като не били предявени пред съдебния изпълнител в 1-седмичният срок по чл. 418, ал. 4 ГПК, а едва 8 месеца след издаването им.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба и отговорите на въззиваемия намира за установено следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Настоящият въззивен състав споделя мотивите на обжалваното определение, поради което и на осн. чл. 272 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към мотивите на СГС. Независимо от това следва да се добави и следното:

Действащият ГПК въвежда принципа за предметна и субектна ограниченост на възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител. Това означава, че на обжалване подлежат изрично посочени действия от ограничен кръг лица. От съдържанието на процесната жалба с вх.

№ 22/19.03.2021 г. следва, че с нея се оспорва насрочената публична продан от 12.03.2021 г.

1 поради липса на изпълнително основание. Това изпълнително действие /публична продан/ не попада сред подлежащите на обжалване действия на чл. 435 ГПК – нито от длъжника, нито от взискателя, нито от трето лице.

Сред допустимите за обжалване действия не попада и самото образуване на изпълнителното производство. Действително, допустимо е обжалването на изричния отказ на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение – чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Жалбата обаче не е насочена срещу такъв отказ, а и не се твърди такъв да съществува. Отказ може да съществува, ако длъжникът е подал писмено искане до ЧСИ да прекрати изпълнението, по което искане ЧСИ да се е произнесъл писмено, което не се твърди и установява. Само за пълнота следва да се посочи и, че изложените в жалбата доводи за нищожност за изпълнителния лист и заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, поради това, че взискателят бил образувал изпълнително дело въз основа на тях едва 8 месеца след издаването им, а не в 1-седмичният срок по чл. 418, ал. 4 ГПК, са правно несъстоятелни – посоченият срок е относим към обжалването на отказа да се издаде изпълнителен лист и няма нищо общо с валидността на вече издадения изпълнителен лист.

Ето защо жалбата по чл. 435 ГПК е недопустима.

С оглед на изложеното обжалваният съдебен акт в оспорената част следва да се потвърди, като правилен и законосъобразен.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 272044/21.07.2021 г. по ч.гр. дело № 5107/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-11 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2