Определение № 835 от 25.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 835 гр. Пловдив, 25.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500648 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, представлявано от управителя адвокат Д. М. М., против Определение № 749 от 16.01.2025 г., постановено по гр.д. № 4473/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр.с., в частта, с която е отменено Решение № 4579 от 19.11.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, с която е осъден ответникът „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 да плати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ сумата от 200 лева с ДДС разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. за процесуално представителство на ищеца по в.ч.гр.д. № 1584/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението в обжалваната част. Намира се за неправилен изводът на съда, че не следва да се ангажира отговорността на ответника за производството пред Окръжен съд – Пловдив, тъй като не е дал повод за образуването му. Поддържа се, че разноските по частните производства се присъждат от първоинстанционния съд, а право на разноски има страната, в чиято ползва е решението по материалния спор. Иска се отмяна на определението в обжалваната част и оставяне без уважение на искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника по жалбата „Фератум България“ ЕООД чрез пълномощника му адвокат Е. Ц., с който се намира частната жалба за неоснователна. Изтъква се, че ответникът не е страна по спора, предмет на частното производство, съответно няма основание за възлагане на разноските в негова тежест по аналогия с чл. 78, ал.

2 от ГПК. Иска се частната жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното 1 определение – потвърдено.

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.

Производството по делото е образувано по искова молба на Х. А. Н. против „Фератум България“ ЕООД за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит, а при условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клауза от същия договор, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство в полза на ответника, както и за заплащане на платена суми при начална липса на основание по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник с уговорена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е изложил съображения за неоснователност на исковете.

С Определение № 6148 от 21.05.2024 г. съдът е оставил без разглеждане предявения иск за недействителност на договора за потребителски кредит и предявения под евентуалност иск за нищожност на клауза от същия договор, като недопустими и е прекратил производството по делото в тази част.

С Определение № 1944 от 12.07.2024 г. по в.ч.гр.д. № 1584/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, IX гр.с. това определение е отменено и делото е върнато на първоинстанционния съд за извършване на следващите се процесуални действия.

С Решение № 4579 от 19.11.2024 г. съдът е уважил изцяло предявените искове, като е осъдил ответника да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. за осъщественото безплатно процесуално представителство по частната жалба пред Окръжен съд – Пловдив в размер на 200 лева с ДДС.

По искане на ответника за изменение на решението в частта за разноските, съдът е постановил Определение № 749 от 16.01.2025 г., с което е отменил решението в частта за разноските, с която ответникът е осъден да заплати на пълномощника адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца пред въззивната инстанция.

Обжалваното определение е валидно и допустимо, но по същество неправилно.

Съгласно трайната практика на ВКС – например Определение № 529 от 29.09.2015 г. по ч.гр.д. № 4300/2015 г., III г.о., когато делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него, т.е. не е приключено във въззивната инстанция по начин, изключващ ново разглеждане от нея, процесът продължава и разноските ще се присъдят при приключването му с решаването на спора по същество или прекратяването му, когато и ще се направи преценка за основателност на исканията на страните. Когато няма 2 разрешение по същество, разноските по развилите се частни производства се вземат предвид и се възлагат в съответствие с това в чия полза е решението по материалния спор.

В случая от пълномощника на ищеца са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. за осъществената безплатна правна помощ на ищеца-жалбоподател пред Окръжен съд – Пловдив във връзка с подадената частна жалба, които с оглед пълното уважаване на предявените искови претенции следва да бъдат присъдени в негова полза с крайния съдебен акт на първоинстанционния съд, с който се приключва производството по делото. Ирелевантно е обстоятелството дали ответникът е дал повод за образуване на частното производство, тъй като отговорността за съдебни разноски по чл. 78 от ГПК е обективна и зависи единствено от това в чия полза е решен правният спор. Несъстоятелна е аналогията с чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като същата изисква едновременно ответникът да е признал иска и да не е дал повод за завеждане на делото. В случая, дори и да се приеме, че ответникът не е възразил за допустимостта на исковете, а частичното прекратяване на съдебното производство е резултат от служебната проверка на съда, то не е налице втората предпоставка – ответникът да е признал искането на ищеца, доколкото в подадения от него отговор на частната жалба изрично е поддържал неоснователност на частната жалба и е искал отхвърлянето й. Следователно разноските за частното производство следва да бъдат възложени в тежест на ответника, против когото са уважени предявените от ищеца искове, в какъвто смисъл е и постановеното по делото решение в частта за разноските.

Като е достигнал до различни правни изводи и е отменил решението в частта за разноските, с която ответникът е осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. за въззивната инстанция, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него да бъде постановен нов, с който искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 749 от 16.01.2025 г., постановено по гр.д. № 4473/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр.с., в частта, с която е отменено Решение № 4579 от 19.11.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, с която е осъден ответникът „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 да плати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ сумата от 200 лева с ДДС разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. за процесуално представителство на ищеца по в.ч.гр.д. № 1584/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 128401/12.12.2024 г., подадена от „Фератум България“ ЕООД, за изменение на постановеното по делото Решение № 4579 от 19.11.2024 г. в частта за разноските, присъдени в полза на пълномощника на ищеца за осъщественото процесуално представителство по в.ч.гр.д. № 1584/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4