Решение № 45 от 09.05.2024, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Елена, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело № 20234130100240 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК – иск за съществуване на вземането.

Постъпила е искова молба от „АСВ“ ЕАД гр. С., представлявано от Ю. Х. Ю, чрез юрисконсулт И. Н., против Ц. И. Т. от гр. З.. В същата се твърди, че на основание Приложение № 1/25.11.2021 г. във връзка с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.08.2018 г. е прехвърлено в полза на ищеца „АСВ“ ЕАД от „Т. Б. А. Б.“ ЕАД вземането на ответника Ц. И. Т., произтичащо от Договор за потребителски кредит № **********. Съгласно рамковия договор за цесия ищецът се задължил от името на цедента и за своя сметка да изпрати уведомление за извършената цесия, за което бил изрично упълномощен. С оглед на това, на ответника Ц.

И. Т. по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД било изпратено уведомление, което не било получено от него. По тази причина ищецът моли съда да връчи същото на ответника, ведно с депозираната искова молба и приложенията към нея, като се позовава на утвърдената практика на ВКС на осн. чл. 290 от ГПК, съгласно която, ако към исковата молба по иск на цесионер е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, пр.

1 от ЗЗД, а прехвърлянето на вземанията поражда действие за длъжника на 1 осн. чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт и значение за спорното право. Ищецът счита, че има правна възможност да предяви иск против ответника, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, като се позова на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Ищецът заявява, че процесното вземане произтича по Договор за потребителски кредит № **********/**.**.**** г., сключен между „Т. Б. А.

Б.“ ЕАД и ответника Ц. И. Т., съгласно който му бил предоставен кредит в размер на 3055.30 лв. за общо ползване, която сума ответникът се задължил да върне заедно с уговорените лихви до 25.09.2021 г. на равни месечни вноски, всяка една от тях в размер на 124.88 лв., без последната вноска, която е изравнителна и е в размер на 124.92 лв. Общата дължима сума била в размер на 4495.72 лв. Ответникът дължал и еднократна такса за оценка на риска в размер на 327.35 лв., описана в чл. 7 от договора, а съгласно чл. 9 от същия за отпуснатата сума се дължала възнаградителна лихва в размер 27.09 %. В случай на просрочие съгласно чл. 9, т. 4 от договора се дължала и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената сума за периода на просрочието. Погасителният план бил инкорпориран в чл. 11, т.

2 от договора и бил с начална падежна дата - 25.10.2018 г. и последна 25.09.2021 г.

Ищецът „АСВ“ ЕАД гр. С., представлявано от Ю. Х. Ю, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника Ц. И. Т., че последният му дължи сумата 2504.22 лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № **********/**.**.**** г., сумата 866.32 лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 25.07.2019 г. до 25.09.2021 г., сумата 923.37 лв., представляваща обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 25.07.2019 г. до 07.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата 2504.22 лв., считано от 22.10.2021 г. до окончателното й изплащане. Претендира направените разноски по заповедното производство. Претендира направените разноски и в настоящето исково производство.

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника Ц. И. Т., чрез назначеният особен представител адв. С. Н.. В същия се взема становище, че предявеният иск е допустим, но 2 неоснователен. Особеният представител на ответника счита, че от писмените доказателства се установява, че между страните е сключен договор за кредитна карта, но не става ясно каква сума е усвоена по кредита, както и каква част е погасена. Намира, че е неоснователна и претенцията в частта за сумата 327.35 лв., представляваща такса за оценка на риска, която се явява неравноправна клауза. Намира за основателно искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да изясни какви суми са предоставени на ответника и какви са заплатени от него с оглед сключения договор.

В съдебно заседание ищецът „АСВ“ ЕАД гр. С. не се представлява.

Същият депозира писмено становище, чрез юрисконсулт И. Н., който заявява, че поддържа депозираната искова молба и оспорва представения отговор на исковата молба. Излага подробни съображения по същество на спора.

Представя списък с разноските.

В съдебно заседание ответникът Ц. И. Т. се представлява от назчания особен представител адв. С. Н.. Последният поддържа депозирания отговор на исковата молба.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от извършената справка в Търговския регистър с дата 21.07.2023 г., ищецът „АСВ“ ЕАД е вписан в Търговския регистър и се представлява от Ю. Х. Ю.

От Договор за потребителски кредит № **********/**.**.**** г. се установява, че същият е сключен между „Т. Б. А. Б.“ ЕАД и ответника Ц. И.

Т.. Кредиторът е предоставил на последния кредит в размер на 2200.00 лв. за срок от три години, а именно до 25.09.2021 г. Предвидена е застраховка „Живот“ в размер на 261.36 лв. и застраховка „Безработица“ в размер на 266.59 лв., като общият размер на кредита е 3055.30 лв. Между страните е договорена еднократна такса за оценка на риска в размер на 327.35 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит и финансирана от кредитора, като следва да бъде възстановена от кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Лихвеният процент, с който се олихвява предоставеният кредит, е в размер на 27.09 %. В чл. 9, т. 4 от договора е заложено, че при просрочие ответникът дължи лихва в размер 3 на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието.

Годишният процент на разходите по кредита е в размер на 41.67 %, а общата сума, дължима от ответника, е в размер на 4495.72 лв. В договора е инкорпориран погасителният план, от който се установява, че месечната погасителна вноска е в размер на 124.88 лв., а последната такава на 25.09.2021 г. е в размер на 124.92 лв. Договорът е подписан от страните – кредитора и кредитополучателя.

По делото са приложени Преддоговорна информация за програма „Защита живот безработица/хоспитализация по чл. 324, чл. 325, чл. 326 и чл.

327 от Кодекса за застраховането с дата **.**.**** г., Застрахователна програма „Защита Живот Безработица/Хоспитализация“ по Застрахователна полица № 8100INLB2011 с дата **.**.**** г., Потвърждение за приемане и съгласие по Застрахователен договор № 8100INLB2011 за застраховка Живот, Нежелана безработица/Хоспитализация с дата 12.09.2018 г.

От Рамков договор за продажба на вземания (цесия) № Д-18-002471/31.08.2018 г., сключен между „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, действащ в качеството на цедент, и „АСВ“ ЕАД, действащ в качеството на цесионер, се констатира, че първият регулярно ще прехвърля на втория на всеки три – шест месеца своите вземания по договори за потребителски кредит, сключени с физически лица – потребители по смисъла на Закона за потребителския кредит. Към договора са подписани Анекс от 28.08.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Т. Б. А. Б.“ ЕАД и „АСВ“ ЕАД от 31.08.2018 г., Анекс от 2.11.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Т. Б. А. Б.“ ЕАД и „АСВ“ ЕАД от 31.08.2018 г., Анекс от 31.08.2021 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Т. Б. А. Б.“ ЕАД и „АСВ“ ЕАД от 31.08.2018 г.

По делото е приложено Приложение № 2 към Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от 31.08.2018 г., сключен между „Т. Б. А. Б.“ ЕАД и „АСВ“ ЕАД, изменен и допълнен с Анекс от 25.11.2021 г., съгласно което „Т. Б. А. Б.“ ЕАД потвърждава извършената цесия на всички вземания, цедирани от него на ищеца „АСВ“ ЕАД, като същите са индивидуализирани в Приложение № 1/25.11.2021 г. От последното се констатира, че вземането на ответника Ц. И. Т. фигурира под № 4235.

4

Ищецът „АСВ“ ЕАД изпратил уведомително писмо с изх. № УПЦС-ТБИ/********** до ответника Ц. И. Т. за извършеното прехвърляне на вземането му, произтичащо Договор за потребителски кредит № **********/**.**.**** г., както и че общата сума на задължението била в размер на 4386.95 лв., включително с начислена законна лихва, неустойки, такси и други. Ответникът бил поканен да погаси задължението си в срок до 7 дни от получаване на настоящата покана.

По делото е изслушано заключение изготвено от вещото лице Т. Г.

Б. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. Видно от последното е, че процесният договор за кредит е сключен при следните параметри: размер – 2200.00 лв., вид – потребителски кредит за общо ползване, застраховка „Живот“ – 261.36 лв., застраховка „Безработица“ – 266.59 лв., общ размер на кредита - 3055.30 лв., еднократна такса за оценка на риска – 327.35 лв., погасителни вноски – 36 бр., всяка една по 124.88 лв. и последна - 124.92 лв. Ответникът усвоил кредит в размер на 3055.30 лв. на **.**.**** г. Общо платените суми по процесното задължение от същия са в размер на 1129.56 лв. и с тях са погасени обезщетение за просрочено плащане – 4.38 лв., договорна лихва – 574.10 лв. и главница – 551.08 лв. Общо непогасените погасителни вноски са 27 бр., като първата непогасена вноска е с падеж 25.07.2019 г. Има частично плащане на договорна лихва в размер на 126.00 лв. Размерът на дължимата главница по процесния договор е 2504.22 лв. Размерът на дължимата договорна лихва по процесния договор, начислена за периода от 25.07.2019 г. до 25.09.2021 г. е 866.32 лв. Размерът на обезщетението за забава по процесния договор за периода от 25.07.2019 г. до 097.10.2021 г. е в размер на 923.35 лв.

По делото е приложено ЧГД № 360/2021 г. по описа на Районен съд – Елена. Видно от същото е, че въз основа на Разпореждане № 764/26.10.2021 г. е издадена Заповед за изпълнение № 182/26.10.2021 г., съгласно която длъжникът Ц. И. Т. от гр. З. е осъден да заплати на кредитора „АСВ” ЕАД сумата 2504.22 лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № **********/**.**.**** г., сумата 866.32 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 25.07.2019 г. до 25.09.2021 г., сумата 923.37 лв., представляваща обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 25.07.2019 г. до 07.10.2021 г., 5 ведно със законната лихва върху главницата от 2504.22 лв., считано от 22.10.2021 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 85.88 лв. – ДТ и 150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По заповедното производство заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Ц. И. Т. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата ДТ. Същият е предявил иск по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за съществуване на вземането във визирания едномесечен срок.

От правна страна:

Съдът счита, че в конкретния случай са предявени по реда на чл.

422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искови претенции за съществуване и дължимост на вземания, възникнали поради неизпълнение на договор за заем, признати в заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и индивидуализирани в заповед за изпълнение. По отношение на претендираните вземания приложими са материалноправните разпоредби на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД, както и на чл. 86 от ЗЗД.