Решение № 468 от 26.11.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Велико Търново, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Йордан Воденичаров

Владимир Страхилов при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20214100500681 по описа за 2021 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на Подадена от Р.П. , Н.П. и И.П. въззивна жалба против Решение № 289/09.07.2021г., постановено по гр.д. № 1792/2020г. на Районен съд- Г. О., с което са осъдени Р. И. П. с ЕГН ********** като причинител по чл.45 ЗЗД, И. Л. П. с ЕГН **********,Н. И. П. с ЕГН ********** и в качеството на родители- по чл.48 ЗЗД , при условията на солидарност помежду им, да заплатят на И. Г. К. с ЕГН ********** сумата от 5 000 лв.( пет хиляди лева) в обезщетение за неимуществени вреди, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, изпитван страх, унижение, психически дискомфорт и други негативни преживявания в резултат на извършеното на 11.05.2020г. в град Г.

О. деяние от Р. И. П., а именно: в резултат на нанесен удар в носа, причинил на И. Г. К. телесна повреда и разстройство на здравето - фрактура на носа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта 11.05.2020г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 1595,40/ хиляда петстотин деветдесет и пет лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и възстановяване.

Решението се обжалва в частта му , с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер над 2500 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер над 94,50 лв. Развиват се доводи за неправилна преценка от 1 страна на първоинстанционния съд на доказателствата по делото и оттам неправилно приложение на критерия за справедливост по отношение на обезщетението за неимуществени вреди. По отношение на обезщетението за имуществени вреди се навеждат доводи, че разходите на ищеца за лечение в болница в П. не са били необходими за неговото лечение, защото и без избор на екип за оперативна интервенция, самостоятелен сестрински екип и целодневни грижи и допълнителен помощен персонал то е можело да се проведе успешно.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата я оспорва, като твърди, че показанията на свидетелите, дадени пред съда и в производството пред МКБППМН се разминават. Моли съда да потвърди решението.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението в обжалваната му част отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

С исковата си молба ищецът навежда твърдение, че двамата ответници И. Л. П. с ЕГН ********** и Н. И. П. с ЕГН ********** са родители на непълнолетния Р. И. П. с ЕГН **********. Твърдис, че на 11.05.2020г., около 20,00 ч. , в град Г. О., без да е бил предизвикан с нищо синът на ответниците, Ростислав ударил ищеца с юмрук в носа. Ищецът с такси отишъл до СМП при МБАЛ „Св. И. Р." в гр. Г. О.. В болницата констатирали фрактура на носа му. Ищецът бил настанен в отделение УНГ. След направени допълнителни изследвания и информиране за състоянието му на майка му П. И. М., ищецът 2 претърпял хирургическа интервенция. На 14.05.2020 г. същият бил изписан с посттравматичен оток и хематом на носа, оток на дясната скула и извършена оперативна интервенция - кръвна експозиция. Съставени били и съответните медицински документи. Твърди се, че след изписването от болничното заведение, лечението на ищеца продължило в домашни условия. Дишането му през носа било силно затруднено, изпитвал силни болки, което наложило прием на различни лекарства и аналгетици. Ищецът не можел да диша и спи нормално, изпитвал слабост и безсилие при най- елементарни физически усилия поради липсата на нормален прилив на кислород чрез дишане. При извършен контролен преглед се установило, че е налице девиация на носната преграда. Това наложило повторна хоспитализация и на 18.05.2020 г. същият претърпял втора хирургична операция на носа - субмукозна резекция на назалния септум в дясно. В носа на И. била поставена стабилизираща плака, която да спомогне за правилното зарастване на носа след фрактурата. Сочи се, че ищецът бил изписан на 20.05.2020 г. След повторната операция и продължилото лечение с медикаменти в домашни условия дишането на ищеца се подобрило частично. Съобразно дадените предписания на ищеца били извършени контролни прегледи и седмици след дехоспитализацията му, била свалена от носа му поставената стабилизираща плака. След свалянето и била констатирано, че носът му е зараснал в неправилно и несиметрично положение, наблюдавало се изкривяване на външния нос вдясно. Твърди се, че ищецът приел тежко състоянието си, не желаел да излиза от вкъщи, избягвал социални контакти с връстниците си, страхувайки се от възможни подигравки или друга физическа агресия. Ищецът се затворил в себе и трудно общувал дори с най-близките си хора. Сочи се, че освен видимото обезобразяване, състоянието на носа продължило да затруднява и дишането му. Твърди се, че се наложило ищецът и неговите родители да потърсят последваща медицинска помощ в специализирано заведение. На 20.08.2020 г.

И.К. постъпил на лечение в Клиника по ушно-носни и гърлени болести „К." към Университетска болница за активно лечение гр. П.. Същият бил хоспитализиран до 24.08.2020 г., където претърпял трета операция субмукозна резекция на назалния септум, с която се наложило да бъде извършена корекция на носа в нормално положение и да се възстанови нормалното му дишане. След дехоспитализацията, лечението и възстановяването на ищеца продължило при домашни условия още няколко седмици до пълното възстановяване от оперативната интервенция. Сочи се, че за извършеното деяние от страна на ответника Р. И. П., била образувана пр. пр. № 1043/2020 г. по описа на ГОРС. В хода на извършената проверка, механизма на реализиране на престъпление от страна на ответника и вината на извършителя била безспорно установена. С постановление от 26.05.2020г. за отказ да се образува досъдебно производство е прието, че се касае за деяние по чл. 131, т. 12 във вр. с чл. 130, ал.1 от НК. На основание чл. 61 от НК, наблюдаващия прокурор е прекратил преписката и е изпратил материалите по нея на МК по ЗБППМН при Община Г.О.. По случая било образувано възпитателно дело № 13/2020 г., като след проведено заседание на 25.08.2020 г. състав по чл. 11, ал. 2 от ЗБППМН е наложил на Р. И. П.

3 възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 5 от ЗБППМН „Поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател" за срок от една година. Сочи се, че извършеното от първият ответник деяние, в резултат на нанесен удар с юмрук в носа, причинил на ищеца И.К. телесна повреда и разстройство на здравето, е довело и до претърпяване от страна на ищеца на имуществени вреди, изразяващи се в направените от него разходи за лечение и възстановяване, както и неимуществени такива, изразяващи се в претъпените от него болки, страдания, страх, унижение, психически дискомфорт и други негативни преживявания в следствие на деянието. Били извършени от ищеца разходи, във връзка с лечението и възстановяването, на обща стойност 1595,40 лева. Ищецът моли да бъде определено от решаващия състав по справедливост обезщетение за вредата в душевната сфера на пострадалия, Като да бъдат осъдени Р. И. П., лично и със съгласието на своите родители и законни представители И. Л. П. и Н.И.,И. Л. П. и Н. И. П., в качеството им на упражняващи родителски права и живеещи съвместно с Р. И. П., да заплатят солидарно на И. Г. К., лично и със съгласието на неговата майка и законен представител П. И.а М., както следва: сума в размер от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца И.К. неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, изпитван страх, унижение, психически дискомфорт и други негативни преживявания в резултат на извършеното на 11.05.2020г. в град Г. О. деяние от Р. И. П., описано по- горе, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта - 11.05.2020г. до окончателното и изплащане; сумата от 1595,40 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и възстановяване. Претендират се направените разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от първия ответник Р. И. П. чрез пълномощника адв. И.И. от ВТАК, с който се счита предявения иск за допустим, но се оспорва като частично неоснователен и по размер. Подробно описва фактическата обстановка по случилия се на 11.05.2020 г инцидент, като твърди, че е помислил, че ищецът иска да се саморазправя с негов приятел и заради това инстинктивно му се притекъл на помощ, като ударил ищеца по лицето един път, с дланта на дясната си ръка.

След удара ищецът не реагирал, нито по лицето му имало кръв. След инцидента ответникът се интересувал за състоянието на ищеца от общи познати, като от тях разбрал, че още след първия престой в болницата ищецът се чувствал добре и нямал никакви проблеми.

Счита се, че необходимото лечение на травмата, причинена от ответника Р.П. е проведено в МБАЛ „Св. И. Р." гр. Г. О.. След констатирана фрактура на носа са извършени необходимите хирургични интервенции и ищецът е изписан от болничното заведение без настъпили усложнения и оплаквания. Счита се, че проведеното лечение в УМБАЛ „К." гр. П. не е във връзка с лечение на травмата, като пряк и непосредствен резултат от действието на ответника Р.П.. Посочва се, че видно от епикризата на ищеца чрез операция на 21.08.2020 г. е извършена корекция на носния връх три месеца след последната оперативна интервенция и че няма доказателства, от 4 които безспорно да се приеме, че изкривяването на носния връх е в резултат от лечението проведено в МБАЛ „Св. И. Р." гр. Г. О.. Заявява се, че дори да се установи, че това изкривяване е в резултат от оперативното лечение, проведено в болницата в град Г. О., то отговорността на ответница П. не може да бъде ангажирана за действия, които не е извършил. Счита се, че претендираният от ищеца размер на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на нанесен му на 11.05.2020 г. в град Г. О. удар в носа от Р.П. е прекомерно завишен, с оглед характера на телесното увреждане и оздравителният период необходим за възстановяването му. Сочи се, че при определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и поведението на ищеца преди настъпване на инцидента, както и това, че след настъпване на инцидента, ответникът не е останал безучастен към състоянието на ищеца. Претенцията за присъждане на обезщетение за сумата от 1594,40 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди за направени разходи за лечение и възстановяване, се счита за неоснователна. Посочва с, че не се установява от приложените доказателства, че тези разходи са направени за лечение на травмата, причинена от ответника за това се оспорва претенцията изцяло.