Определение № 2143 от 29.04.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2143 гр. София, 29.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20248002104602 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез пълномощника й по делото ст. инспектор Емил Стойчев, и Г. Г. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. Х. Т., против Решение №656 от 31.05.2024г. по в. гр. д. №136/2023г. по описа на Апелативен съдСофия, с което е било потвърдено Решение №262807 от 25.08.2022 г. на СГС, ГО, I-11- ти състав, по гр.д.№ 17261/2013г.

С касационната жалба на КОНПИ решението се обжалва в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от комисията срещу Г. Г. Г., ЕГН **********, иск с правно основание чл.28, ал.1, вр. чл.4, ал.1 и ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), за отнемане в полза на държавата на следното имущество: мотопед марка „Симсон 50“ с ДК № М 0191 Н; лек автомобил ,марка „Пежо“, модел „405“ с ДК № М 8945 АХ; лек автомобил марка „Фолксваген“ с ДК №М0020Н; сумите от 60 400 левастойност на направени от ответника в периода 25.10.2005г.- 20.11.2009г. вноски по разплащателна сметка в „Обединена българска банка“ №BG 14UBBS72241010063820, изтеглени изцяло на 22.08.2011г.; 5594 лева- стойност на направени от ответника в периода 2002-2003г. вноски в изплащане на отпуснат на 14.08.2002г. потребителски кредит в размер от 4836 лв.; 9474 лв.- стойност на направени от ответника в периода 2004-2009г. вноски в изплащане на отпуснат на 13.10.2004 година потребителски кредит в размер на 7000 лв.; сумата в размер на 3020 лв.- продажна цена на л.а. „Опел Вектра“с ДК№ М8255АФ; сумата в размер на 6240 лв.- продажна цена на л.а. „Форд Транзит“ с ДК № М1708АК; сумата в размер на 25880 лв.- пазарната стойност на възмездното отчуждаване на 27.11.2009г. на правото на закупуване на лек автомобил „ Ауди А6 “ с ДК № СА8666АА, придобито от ответника по договор за финансов лизинг №СА- GEGGE1-001/19.12.2005г., сключен с „Ейч Ви Би Ауто Лизинг“ ЕООД, както и за разликата над 97,89 лв. до 5000 лв.получена продажна цена от продажба на дружествени дялове на „Пластикер- Г“ ЕООД. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в посочената му част, като се иска отмяната му и уважаване на предявените искове. Към жалбата е 1 представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.

Постъпил е отговор на касационната жалба от ответната страна по нея Г. Г. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. Х. Т., с който същата, както и искането за допускане на касационно обжалване на решението, се оспорват.

С касационната жалба на Г. Г. Г. решението се обжалва в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от комисията срещу Г. Г. Г., ЕГН **********, иск с правно основание чл.28, ал.1, вр. чл.4, ал.1 и ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), за отнемане в полза на държавата на следното имущество: недвижим имот- апартамент №4, с идентификатор № ***. по КК на гр. София със застроена площ от 58,98 кв.м., разположен в сграда в район „Люлин“ ,ул. „Търново“; 3,682 % идеални части от застроения със същата сграда УПИ VI- 332, 331 в кв. 87 по плана на град София с площ от 522 кв.м.; търговски обект- магазин №12 с идентификатор № *** по КК на гр. Лом със застроена площ от 23 кв.м., състоящ се от търговска част, складово помещение със санитарен възел, ведно със 7,51 % идеални части от общите части на сградата „Търговски комплекс“ и 93/1250 идеални части от УПИ VII, отреден за КОО в кв.20 по плана на гр. Лом; сума в размер от 15,96 лв. по разплащателната сметка на ответника в „УниКредит Булбанк“ BG 70 UNCR 96604040108202, открита на 28.04.2006г.; сумата в размер на 97,89 лв.- получена продажна цена от продажба на дружествени дялове на „Пластикер- Г“ ЕООД. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост, евентуално- неправилност, на решението в посочената му част, като се иска обезсилването, респ. отмяната, му и прекратяване на производството по делото или отхвърляне на предявения иск. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК.

Постъпил е отговор на касационната жалба от ответната страна по неяКомисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез пълномощника й по делото Емил Стойчев, с които се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Прокуратурата не е взела становище по касационните жалби.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявен от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /с ново наименование Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ// иск за отнемане в полза на държавата от ответника Г. Г. Г. на имущество на обща стойност 198 754,96 лв., включващо: недвижим имот- апартамент №4, с идентификатор № ***. по КК на гр. София със застроена площ от 58,98 кв.м., разположен в сграда в район „ Люлин“ ,ул. „Търново“; 3,682 % идеални части от застроения със същата сграда УПИ VI- 332, 331 в кв. 87 по плана на град София с площ от 522 кв.м.; търговски обект- магазин № 12 с идентификатор № *** по КК на гр. Лом със застроена площ от 23 кв.м., състоящ се от търговска част, складово помещение със санитарен възел, ведно със 7,51 % идеални части от общите части на сградата „Търговски комплекс“ и 93/1250 идеални части от УПИ VII, отреден за КОО в кв.20 по плана на гр. Лом; мотопед 2 марка „Симсон 50“ с ДК № М 0191 Н; лек автомобил ,марка „Пежо“, модел „405“ с ДК № М8945АХ; лек автомобил марка „Фолксваген“ с ДК №М0020Н; наличната към 05.03.2013г. сума в размер от 15,96 лева по разплащателната сметка на ответника в „ УниКредит Булбанк“ BG 70 UNCR 96604040108202, открита на 28.04.2006г.; сумата в общ размер от 75468 лв., включваща: 60400 лева- стойност на направени от ответника в периода 25.10.2005г.- 20.11. 2009г. вноски по разплащателна сметка в „Обединена българска банка“ №BG 14UBBS72241010063820, изтеглена изцяло на 22.08.2011г.; сумата в размер от 5594 лева- стойност на направени от ответника в периода 2002- 2003г. вноски в изплащане на отпуснат на 14.08.2002г. потребителски кредит в размер от 4836 лева; сумата в размер на 9 474 лева- стойност на направени от ответника в периода 2004- 2009г. вноски в изплащане на отпуснат на 13.10.2004 година потребителски кредит в размер на 7 000 лева; сумата в размер на 5 000 лева- стойността по номинал на дружествените дялове от капитала на учреденото на 21.02.2008г. от ответника търговско дружество „Пластикер- Г“ ЕООД- предмет на договор за продажба от 25.09.2012г. при цена от 1 000 лева; суми от възмездното отчуждаване на лек автомобил „Опел Вектра“с ДК № М 8255 АФ на дата 20.12.2001 г. и лек автомобил „Форд Транзит“ с ДК № М 1708 АК на дата 18.12.2004 г. в размери от 3 020 лева и 6 240 лева; сумата в размер от 25 880 лева- пазарната стойност на възмездното отчуждаване на 27.11.2009г. на правото на закупуване на лек автомобил „ Ауди А6 “ , с ДК № СА 8666 АА , придобито от ответника по договор за финансов лизинг № СА- GEGGE1001/19.12.2005г., сключен с „Ейч Ви Би Ауто Лизинг“ ЕООД срещу заплащане в периода 19.12.2005г.- 08.12. 2009г. на лизингови вноски в общ размер от 122 590,11 лв.

Съдът е приел следното:

С влязла в сила на 03.06.2011г. присъда по НОХД № 137/2010г. по описа на Окръжен съд- Монтана ответникът Г. Г. Г. е бил признат за виновен в това, че в периода 01.12.2004г.- 16.01.2006г. като пълномощник на „Енерго- Метал“ ЕООД- гр. Лом и в съучастие с трето лице- управител на същото дружество, при условията на продължавано престъпление, са избегнали заплащането от това дружество на данъчни задължения в големи размери- 12008,99 лв. вследствие невнесен ДДС, като затаили истина в подадени пред ТД на НАП- Монтана 9 броя справки- декларации по ЗДДС, в които не вписали 21 броя данъчни фактури, издадени в периода 27.11.2004г.-05.09.2005г., за извършени от дружеството услуги и продажби на стоки- престъпление по чл. 255, ал.1 от НК, попадащо в обхвата на чл. 3, ал.1, т.17 от ЗОПДИППД /отм./.

Приложимият по делото закон е отмененият Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД (отм.)/, тъй като проверката срещу ответника по ЗОПДИППД (отм.) започнала от 16.11.2012г.- датата на постъпването на уведомлението по чл. 21, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) при съответния териториален орган на бившата КУИППД- директор на ТД- Видин.

По делото е установено от писмените доказателства и изслушаната съдебна компютърно- техническа експертиза, че уведомлението от Окръжен съд- Монтана за наличие на влязла в сила срещу ответника присъда за престъпление по чл. 255, ал.1 от НК е получено в ТД- Видин на 16.11.2022г. и в същия ден е извършен запис за него в програмата АИС „М2009“.

Проверката е заварена неприключена от влезлия в сила на 19.11.2012г. нов закон- Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество ЗОПДНПИ (отм.), поради което и съгласно § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ (отм.) тя се довършва при условията и по реда на ЗОПДИППД (отм.). Към датата на сезирането на комисията разпоредбата на чл.

3, ал.1, т.17 от ЗОПДИППД (в ред от ДВ, бр.16 от 2008 г.) предвижда, че започналото наказателно преследване за престъпление по чл. 255 от НК е основание за провеждане за производство по закона. Съгласно чл.2,ал.1 от НК действалият по време на извършване на 3 престъплението материален закон е приложим само за наказателната отговорност.

Съдът е приел, че съгласно разясненията, дадени в ТР № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС имуществото, което подлежи на отнемане, се определя от закона като облага от установената по чл. 3, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) престъпна дейност, а не от друга установена престъпна дейност, извън съставите, изброени в чл.3, ал.1, т.1-25 от закона.

Необходимо е да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл.3, ал.1 от закона и придобиването на имуществото, като връзката може да е несъмнено установена или обосновано да се предположи. Обоснованото предположение за връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска, се извежда от вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ за имуществото, евентуални последващи трансформации и всички твърдени факти и логически взаимовръзки. Липсата на установен законен източник на доходи за придобиване на имущество сама по себе си не замества предположението за връзка с престъпната дейност, а само го прави достатъчно, за да бъде то отнето по реда на член 28 от ЗОПДИППД (отм.). В случая обоснованото предположение за придобиване на имуществото от доход от престъпна дейност може да се направи с оглед престъплението по чл. 255, ал.1 от НК, за което ответникът е бил осъден и което е предвидено в чл. 3, ал.1 от ЗОПДИППД (отм. в ред от ДВ, бр.16 от 2008 г.) като основание за отнемане на имущество, Престъпната дейност на ответника по чл. 255,ал.1 от НК е предпоставка за извличане на доходи, тъй като той е осъден като съучастник в избягване заплащането от търговско дружество„Енерго- метал“ ЕООД, на ДДС в размер от 12008,99 лв. от недекларирани облагаеми сделки, извършени в периода 27.11.2004г.-05.09.2005г. Доходите са могли да бъдат извлечени в близко към извършване на всяка от сделките време. От извлеченията от банковата сметка на ответника в „Обединена българска банка“ АД №BG 14UBBS72241010063820 (на л.190 и л.191 от делото на СГС) се установява, а е и признато от ответника в отговора на исковата молба, че същото дружество е наредило по нея два превода- на 20.12.2005г. в размер от 22 966 лв. и на 17.03.2006г. в размер от 11270 лв., за които ответникът не е посочил правно основание за получаването им, което е указание за това, че доходи от престъпната дейност са реално получени. Съдът е приел, че при извършване на преценката за наличие на основателно предположение за връзка между престъпната дейност и придобитото от ответника имущество не следва да се взема предвид престъплението по чл. 257, ал.1 във връзка с чл.255, ал.1, пр. първо от НК, за което ответникът също е бил осъден с влязла в сила на 28.05.2011г. присъда- за това, че в периода 13.04.2006г.-14.06.2006г., при условията на продължавано престъпление, като пълномощник на „Кастрой“ ЕООД- гр. Лом, потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП справки-декларации, като отразил, че са извършени търговски сделки по фактури, издадени през този период, с което е избегнал плащане на данъчни задължения с особено големи размери-181 340,97 лв., тъй като същото не е предвидено в чл.3, ал.1 от посочения закон.