Решение № 273 от 12.10.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Добрич, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА МОМЧЕВА при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от МАРИАНА МОМЧЕВА Административно наказателно дело № 20263230200686 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. В. М. ЕГН **********, чрез адвокат Н. В. срещу НП № 26 - 0851 - 000168 от 16.03.2026г., издадено от ВПД Началник Сектор в ОД на МВР Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал.

3 предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената жалба. Претендира се адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно уведомена. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт. Прави се искане Наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна 1 проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

На 02.03.2026г. около 23.25 часа в град Д., по ул. „***“, в посока бул.

„***“ преди кръстовището с ул. „***“, управлява лек автомобил марка „***, като при извършената проверка е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от дата 03.02.2026г. на основание чл. 143 ал. 10 от ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Наказателното постановление е издадено въз основа на Постановление от 11.03.2026г. на Районна прокуратура - Добрич за отказ от образуване на досъдебно производство по прокурорска преписка № 962/2026г. по описа на Районна прокуратура - Добрич.

Жалбоподателят е санкциониран за извършено административно нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. Съобразно посочената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съобразно разпоредбата на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574 ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574 ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

В случая не се спори, а и това се установява от доказателствата по делото, че при извършена проверка по отношение на жалбоподателя на 02.03.2026г. около 23.25 часа в град Д., по ул. „***“, в посока бул. „***“ преди кръстовището с ул. „***“, полицейски служители, изпълнявайки служебните си задължения по пътен контрол, спрели за проверка лек автомобил марка „***, управляван от жалбоподателя.

При направена справка в АИС на МВР било установено, че проверяваното МПС няма валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което било със служебно прекратена регистрация по чл. 143 ал. 10 от ЗДвП, считано от 03.02.2026г.

В тази връзка съдът констатира, че по делото няма доказателства за 2 уведомяването на собственика на МПС, подлежащо на застраховане със Застраховка ГО, че регистрацията на същото е била служебно прекратена.

Няма и доказателства, че жалбоподателят е знаел, че управлява МПС с такава прекратена регистрация.

Липсва умисъл за вмененото в отговорност на жалбоподателя административно нарушение. Липсва деяние от обективна страна.

Жалбоподателят не е знаел, че е водач на автомобил със служебно прекратена регистрация по чл. 143 ал. 10 от ЗДвП. Отговорността му по ЗАНН не може да бъде и не е обективна или безвиновна, или дори презюмптивна. Тя е лична и следва да бъде установен умисъл на дееца - т.е. всякога, което по смисъла на чл. 6 от КЗПЧОС се приравнява на наказателно обвинение срещу физическо лице. Административнонаказателната отговорност е лична и спрямо физическите лица следва да се установи умисъл /или виновно поведение в предвидените форми/. Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на жалбоподателя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата на чл. 143 ал. 15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в Автоматизираната система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен срок от придобиването му. Двете разпоредби включват различни елементи на установяване, което произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143 ал. 10 от закона не е скрепено с точно определен срок.

Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са могли да предполагат /т.е. не може да се приеме и форма на вина по непредпазливост/, че регистрацията е била действително прекратена.

Изложеното обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение.

Административното нарушение се явява и недоказано, с оглед тежестта на доказване, лежаща върху административнонаказващия орган. Липсват писмени доказателства, доказващи субективната страна на деянието. Съдът намира, че административнонаказващият орган не доказва не само обективната страна на твърдяното нарушение, но и субективната страна. Не са приложени писмени доказателства дали самият жалбоподател е бил уведомен, че регистрацията на МПС е била служебно прекратена /само по този начин деецът би могъл да бъде поставен във виновно положение/. Ако е бил 3 уведомен за това обстоятелство от административнонаказващия орган с доказателства и въпреки това, жалбоподателят е управлявал МПС при ясно съзнание за служебно прекратена регистрация на МПС, тогава би имало основание съдът да изследва доказаността на субективната страна на нарушението.

Но за да се пристъпи към това, следва административнонаказващият орган да е доказал обективната страна. В случая това липсва.

В контекста на горните факти следва да се обсъди Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023г. на ВКС и ВАС, според което не се наказва водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС. Според мотивната част на същото, съществува законово задължение по чл. 143 ал. 10 изр. 1 от ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, но е възможно той да е уведомен за този факт при посещение на място в отдел "Пътна полиция", при връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг начин. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175 ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП.

Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага.

Както бе посочено по-горе, в конкретния случай по делото няма доказателства, а и не се твърди, административният орган да е уведомил собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, нито той да е уведомен за този факт при посещение на място в отдел "Пътна полиция", при връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг начин.

Няма и доказателства жалбоподателят, да е знаел, че управлява МПС с такава прекратена регистрация. Горното от своя страна обуславя субективната несъставомерност на деянието, респ. неправилно ангажиране на отговорността на жалбоподателя.

Съобразно разпоредбата на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП в редакцията преди измененията в ЗДвП, ДВ, бр. 64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г. служебно се 4 прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574 ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

По аргумент от чл. 143 ал. 9 от ЗДвП в приложимата редакция, преди 2025г. служебната дерегистрация по чл. 143 ал. 10 от ЗДвП се извършваше с отбелязване в автоматизираната информационна система на КАТ /АИСКАТ/.

За отменената редакция на Наредбата важаха задължителните разрешения на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. по тълк. д. № 3/2022г. на ВКС и ВАС, според които, уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията.

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175 ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка "Гражданска отговорност", а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461 т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането.

Водачът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрация е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрация на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка "Гражданска отговорност", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно 5 средство на основание чл. 143 ал. 10 от ЗДвП, т.е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175 ал. 3 предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143 ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация.