Решение № 228 от 11.07.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 230/2023
- Вид
- Решение № 228
- Подписан
- 11.07.2023
- Състав
- Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова
Други актове по делото
- Протокол № 228 от 23.06.2023 · Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова
- Разпореждане № 1083 от 19.07.2023 · Даниела Илиева Писарова
- Разпореждане № 1090 от 20.07.2023 · Даниела Илиева Писарова
- Разпореждане № 1340 от 14.09.2023 · Георги Йовчев
- Разпореждане № 1433 от 09.10.2023 · Николина Петрова Дамянова
Цитирани разпоредби
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.125, ал.3 · Търговски закон
- чл.127 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 228 гр. Варна, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Георги Йовчев
Членове:
Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20233001000230 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ” АД, ЕИК 203068713, със седалище гр.Варна срещу решение №260078/20.12.2022г.г. по т.д.870/2018 г. по описа на ОС – Варна, с което въззивникът е осъден да заплати на К. Д. Д. от гр.Варна, сумата от 674 000 лева, представляваща парична равностойност на дружествен дял към момента на прекратяване на членственото му правоотношение - 27.12.2013 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 06.06.2018 г. до окончателното заплащане, на основание чл.125, ал.3, вр. чл.127
ТЗ.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон, необосновани изводи и нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че К. Д. Д. има вземане в размер на 3 227.40 лв, което представлява равностойността на дружествения му дял, съгласно баланс, който е съставен към месеца, през който е настъпило прекратяване на дружеството, а именно 31.12.2013 г., от които 500 лева са заплатени преди образуване на делото, а остатъка от 2727.40 лева са заплатени на 28.10.22 г.
В писмен отговор, насрещната страна К. Д. Д. от гр.Варна, оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предмет на производството е осъдителен иск с правно основание чл.125, ал.3 вр. чл.127 ТЗ, предявен от К. Д. Д. от гр.Варна срещу „РУБИКОН ИНЖЕНЕРИНГ” АД, ЕИК 203068713, със седалище гр.Варна, за присъждане на сумата 674 000 лева, претендирана като парична равностойност на дружествен дял към момента на прекратяване на членственото му правоотношение - 27.12.2013 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска 06.06.2018 г. до окончателното заплащане . Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на 1 решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Страните не спорят и от събраните в хода на производството доказателства се установява наличието на правопораждащия фактически състав за правото на К. Д. Д. да получи от ответното дружество равностойността на дружествения си дял, съответстващ на притежаваните от него преди изключването му от дружеството 10% от капитала. Съобразно представения от дружеството счетоводен баланс към 31.12.2013 г., стойността на активите му към тази дата е 7 295 533 лв., а на задълженията му 7 263 259 лв., т.е. чистата стойност на имуществото по баланса е 32 274 лв., с оглед на което равностойността на дружествения дял на въззиваемия е определена на 3 227.40 лв., от които 500 лева са платени преди завеждане на иска, а останалите 2727.40 лева, в хода на първоинстанционното производство.
От заключението на вещото лице по първоначалната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че финансовият резултат на въззивника към края на м.декември 2013 г. е загуба в размер на 4 728 000 лв., която се дължи на отчетен разход за неустойка в размер на 6 943 000 лв., дължима по договор N OBI/RBE-1/2013 от 03.09.2013 г., сключен с „Обалтър Инкорпорейшън”. Съобразно допълнителното заключение към първоначалната ССчЕ, в периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г., въззивникът е отписал цялото си задължение за неустойка към „Обалтър Инкорпорейшън”, въз основа на подписани споразумения по договора и към 31.12.2016 г., задължението за неустойка в размер на 6 943 000 лв., не съществува. Според заключението, стойността на дружествения дял към 31.12.2013 г., без включване на неустойката, е в размер на 697 547.05 лв. без отчитане на данъчен ефект, съответно 674 390.51 лв. с отчитане на данъчен ефект.
Основният спор пред настоящата инстанция е сведен до съществуването на дружествен пасив в посочената по-горе величина.
Договорът послужил като основание за осчетоводяване на неустойката от 6 943 000 лв. е сключен на 03.09.2013 г. между въззивника като купувач и чуждестранното дружество „Обалтър Инкорпорейшън”, със седалище Панама, като продавач и има за предмет покупко-продажба на ново техническо средство - вагон за измерване и оценка на релсов път (коловоз) в реално време, модел ЕМ 160 „Пласер и Тойрер. Съгласно чл.5 от договора, цената на съоръжението е в размер на 7 100 000 евро, FA S Балбоа, Панама, платима на две равни вноски, първата от които в срок от 20 дни след подписването на договора, а втората в пет дневен срок след получаване на уведомление от продавача, че съоръжението е готово за транспортиране до пристанище Балбоа. В чл.14.1 от договора страните са уговорили, че при забава в плащане на първата вноска с повече от 10 дни, купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 3 350 000 евро. В договора е посочено, че същият е подписан за продавача от Х Х - директор и президент на „Обалтър Инкорпорейшън”.
За установяване задължението за плащане на неустойка е представена фактура N19584732-04/10/2013 на „Обалтър Инкопропрейшън”, за неустойка в размер на 3 550 000 евро, в която същшо е посочено, че е подписана от Х Х - директор и президент на „Обалтър Инкорпорейшън”.
Автентичността на договора и всички свързани с него документи (оферта и писма от „Обалтър инкорпорейшън”, фактура N 19584732-04/10/2013, допълнителни споразумения) са своевременно оспорени от въззиваемия, който наред с това е навел и възражение за нищожност на договора, като сключен при условията на абсолютна симулация, с цел не да се извърши покупко-продажба, а да се документира едно привидно задължение на въззивника, което да намали имуществото му по баланса към 31.12.2013 г., съответено да намали стойността на дружествения дял.
От заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното 2 производство съдебно-почеркова експертиза се установява по безспорен начин, че подписът в договора и предхождащата го оферта от „Обалтър Инкорпорейшън” не е положен от Х Х.
От обясненията на експерта дадени в съдебно заседание се установява, че подписът е груба имитация на автентичния подпис на Х Х. От извършения по делегация разпит на Х Х се установява също, че подписът в договора не е положен от нея.
По делото чрез съдебна поръчка до Панама, за събиране на документи относно дружество „Обалтър Инкорпорейшън” е постъпило писмо N DG-154-2021/14.03.2021 г. от Публичния регистър на Панама, според което дружество „Обалтър Инкорпорейшън” е било учредено на 05.08.2013 г. и е било прекратено с решение на общото събрание на акционерите от 6.04.2017 г., вписано в регистъра на 02.05.2017 г.; публичен акт N 11618 от 08.06.2016 г., възпроизвеждащ протокол от заседание на управителния съвет на „Обалтър Инкорпорейшън”, с който е прието оттеглянето на Х Х като директор и президент на дружеството и на нейно мсто е бил избран В К А; публичен акт N 4780 от 06.04.2017 г., възпроизвеждащ протокол от заседание на общото събрание на акционерите на „Обалтър Инкорпорейшън”, на което е бил избран управителен съвет в състав В К А, С А Ц и Р К Г и е било взето решение за прекратяване на дружеството.
Чрез съдебна поръчка по реда на Регламент ЕО № 1206/2001 на Съвета относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела, по делото е постъпило становище от „Пласер и Тойрер” ООД, Австрия, посочено в договора като прозиводител на съоржението, от което се установява, че предприятието „Obalther Incorporation“ не им е известно и че до момента на становището не са продавани или доставяни машини на същото, не е сключван договор, нито са установявани делови отношения. Относно модел „ЕМ 160“, се посочва, че е превозно средство, измерващо геометрията на релсите с предоставяне на подробна информация за профила им, за изхабяването на ръбовете им, за пригодността им и дефектите по тяхната повърхност като средното време за доставка е около 40 месеца.
Съобразно императивната разпоредба на чл.125, ал.3 от ТЗ, при прекратяване участието на съдружник му се изплаща сума, определена по размер съобразно участието му в капитала на дружеството по счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването (така решение № 224/10.09.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, по т. д. № 765/2008 г. и решение № 120 от 10.07.2012 г., по т. д. № 781/2011 г. на ВКС, ІІ ТО). Имуществената последица по чл.125, ал.3 ТЗ е правото на съдружника да иска паричната равностойност на дружествените си дялове, а предпоставка за уважаване на иска е да е прекратено членството на съдружника, обезщетението да не е изплатено от дружеството, като изчислението на равностойността на дружествения дял се извършва, въз основа на т. нар. чист актив (разлика между активи и пасиви без собствен капитал, в т.ч. резерви и финансов резултат) – Решение № 224/10.09.10 г. по т. д. № 765/08 г. на II т. о., решение № 100 от 07.02.2013 г., по т. д. № 665/2011 г. на ВКС, І ТО. По делото се установява, че към 27.12.2013 г., въззиваеият е прекратил участието си във въззивното дружество, поради което имуществените последици от това прекратяване се уреждат съобразно счетоводен баланс към края на месец декември 2013 г.
Трайно наложилата се, включително и задължителна съдебна практика на ВКС, възприема становище за императивен характер на разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ.
Определянето на дружествения дял в стойностно изражение следва да стане след изготвянето на междинен баланс към края на месеца, през който е прекратено членственото правоотношение, като от актива по счетоводния баланс се вземе стойността на дълготрайните материални активи, краткотрайните материални активи и другите нематериална активи, придобити от дружеството към този момент по тяхната историческа стойност, от тази стойност следва да се приспаднат задълженията, без собствения капитал, резервите и финансовия резултат, до получаване на "чист" актив, а полученото да се раздели на броя на дяловете, формиращи капитала на дружество. Паричната равностойност на дяловете на прекратилия участието си съдружник се равнява на произведението от броя на притежаваните дялове и определената стойност на един дружествен дял.
3
При разглеждане на иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ изслушването на съдебно-счетоводна експертиза е наложително и на практика не може да се избегне, тъй като съдът няма специални знания, а следва да приложи императивна правна норма. Ако по делото е представен изготвен от ответното дружество счетоводен баланс към края на месеца, през който е прекратено членственото правоотношение, то предвид характеристиката му на частен удостоверителен документ, той не обвързва ищеца, а може да се кредитира от съда с оглед на неговата редовност и преценката на останалите събрани доказателства. Преценката за редовността на баланса е по отношение на това дали са спазени изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти и дали същият отразява точно и вярно имущественото и икономическото състояние на дружеството. При констатирани нарушения се възлага на вещо лице да изготви алтернативен баланс /решение № 224/2010 г. по т. д. № 765/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. /.
В конкретния казус, ищецът е оспорил верността на съставения от ответното дружество нарочен междинен счетоводен баланс към 31.12.213 г. с твърдения за невярното отразяване на конкретен пасив на дружеството, а именно задължение за неустойка в размер на 6 943 000 лв., произтичащо от договор № OBI/RBE-1/2013 от 03.09.2013 г., сключен между въззивника и „Обалтър Инкорпорейшън“.
Съставеният счетоводен баланс не е официален документ и няма формална материална доказателствена сила, която да обвързва съда. поради което при оспорване на съдържанието му, не се открива производство по чл.193 от ГПК. За съответствието на съдържанието му с действително осъществилите се факти съдът формира вътрешното си убеждение от съвкупната преценка на събраните доказателства и в двете инстанции. За да отговори на въпроса за изискванията на които трябва да отговаря съставеният за целите на чл.125, ал. 3 от ТЗ счетоводен баланс на АД и за съответствието му на разпоредбите на Закона за счетоводството за вярно и честно отразяване на имущественото състояние на дружеството по делото са назначени съдебно техническа и съдебно-счетоводни експертизи.
Разпечатката съдържа 32 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3a3014dc-b801-449d-a108-7db51ed75a90