Решение № 3 от 06.01.2026, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Административно наказателно дело 2355/2025
- Вид
- Решение № 3
- Подписан
- 06.01.2026
- В сила
- 04.02.2026
- Състав
- Валентина Любенова Тонева
Цитирани разпоредби
- чл.208 · Закон за защита на потребителите
- чл.62, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- §13, т.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№3 гр. Шумен, 06.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Валентина Люб. Тонева при участието на секретаря Й.Р.К. като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно наказателно дело № 20253630202355 по описа за 2025 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 срещу Наказателно постановление № 008375/13.10.2025г. издадено от Началник на Териториален отдел за областите Варна, Добрич, Шумен, седалище гр. Варна към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева на основание чл.208 от ЗЗП за нарушение на чл.62, ал.1 от ЗЗП.
В жалбата се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения при издаване на наказателното постановление , нарушен чл. 34, ал.1 от ЗАНН, грешно посочена дата на нарушението, НП издадено в нарушение на чл. 57, ал.1 т5 от ЗАНН, навеждат се твърдения за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Моли се за решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В открито съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не изпраща процесуален представител.
Жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирано лице и отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима.
Процесуален представител на административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не се явява в съдебно заседание .
ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за частично основателна, поради следните съображения:
Дружеството – жалбоподател “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, седалище и адрес на управление: гр. София, ул „Кукуш“№1, ЕИК 131468980 извършва търговска дейност като предоставя телекомуникационни услуги, интернет и телевизия като стопанисва обект на *** в гр. Шумен .
Проверката е във връзка с потребителска жалба, постъпила в КЗП, вх. № В-031733/05.08.2025г.относно предоставяне на незаявени/непоискани услуги .
През 2008г. потребителката е сключила договор с Близу , сега “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, за домашен интернет и телевизия.
Получила фактура с № 0706493344/12.07.2025г. в която установила, че са начислени суми за допълнителна услуга “ А1 Net Protect“ в размер на 1,66лв без ДДС, каквато услуга 1 потребителката декларирала, че не е заявявала.
В хода на проверката били изпратени две писма до “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД с искане за предоставяне на становище по жалбата.
На 01.09.2025г. постъпило становище, в което дружеството уведомява проверяващите, че допълнителната услуга “ А1 Net Protect“ била активирана по грешка от служител на дружеството и към момента е деактивирана. Било констатирано, че за периода от 22.06.2023 г. до 01.09.2025 г. „А1 България“ЕАД е предоставяло услуга на потребителката срещу заплащане без искане от нейна страна.
Като доказателство за това е приета начислената във фактура № 0706493344/12.07.2025 г. такса за допълнителна услуга "А1 Net Protect" в размер на 1,66 лв. без ДДС.
Във връзка с констатациите в хода на извършената проверка била изпратена покана до управителя на “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД за явяване на 10.09.2025г. в 10,00часа за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Поканата била получена на 09.09.2025г.
На посочената дата не се явил представител на дружеството.
На 11.09.2025г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 008375 на дружеството-жалбоподател, за това, че на 12.07.2025г. “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД не е изпълнило административното си задължение да не доставя стоки на потребителя срещу заплащане без искане от негова страна, с което е нарушил изискванията на чл.62, ал.1 от ЗЗП.
Актът бил съставен отсъствие на представител на дружеството.
АУАН бил предявен и подписан от представител на 30.09.2025г., без отразени възражения.
Били депозирани писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Във възраженията се посочва, че „при съставянето на АУАН против А1 са нарушени императивните процесуални правила, изрично уредени в ЗАНН, както и материално правните норми на ЗЗП.Съставеният АУАН е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, описаното в Акта деяние на представлява нарушение, поради което административно наказателното производство следва да бъде прекратено на основание чл. 54 от ЗАНН. При съставяне на Акта е допуснато нарушение на чл. 42, ал.1, т. 4 от ЗАНН, тъй като в него не се съдържа точно „описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено", както и същото се явява недоказано. Описаната В АУАН фактическа обстановка не съответства на действителността.Тарифният план, сключен между потребителката и Близу от 2018 г. не е бил действащ. Договорът с Близу е ползван до 30.05.2023 г. за фиксираните услуги и е бил доста стар, като не е отговарял на пазарните и потребителските изисквания, и същият е отпаднал от портфолиото на дружеството.
За отпадането на плана от продуктовото портфолио на А1 и за изменението на договора при други параметри и условия, А1 е уведомило потребителката на номера й за контакт ***, като е изпратено кратко съобщение със следния текст: „Здравейте, АТ Ви информира, че от дата 30.05.2023г. се изменят условията на пакетната услуга, която ползвате по договор CSH72587. В срок от 1 месец след уведомяването, можете да изберете друг тарифен план или да прекратите договора 3а фиксираните услуги без санкции. В изпратеното кратко съобщение се съдържала информация за промяната на параметрите по договора на основание изискванията на чл. 230, ал. 2 и ал. 3 от Закона за електронните съобщения и Общите изисквания при осъществяване на електронни съобщения на Комисията за регулиране на съобщенията (не по-късно от 1 месец от влизане в сила на промяната), както и на възможността да прекрати договора без неустойки.“.
Във възражението се сочи също , че „ таксата е индексирана през март 2024 г.
Договорът за пакета е безсрочен и той може да бъде прекратен по всяко време без неустойки или абонатът да избере друг тарифен план от актуалното портфолио на А1.
Отделно от това в допълнително становище А1 е уведомило КЗП, че дискутираната допълнителна услуга Net Protect е активирана на 22.06.2023 г. по грешка на служител. .“ Възражението било счетено за неоснователно.
Въз основа на съставения акт, административно - наказващия орган издал Наказателно постановление № 008375/13.10.2025г. издадено от Началник на Териториален отдел за областите Варна, Добрич, Шумен, седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева на основание чл.208 от ЗЗП за нарушение на чл.62, ал.1 от ЗЗП.
Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на събраните по делото 2 доказателства - разпита на свидетелите, както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Дружеството-жалбоподател има качеството „търговец” по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП, юридическо лице което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка, а именно-в случая дружеството представлява юридическо лице, което предоставя телекомуникационни услуги, интернет и телевизия на потребител.
Съобразно нормата на чл.62, ал.1 от ЗЗП се забранява доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна.
Актосъставителят и наказващият орган са приели, че нарушението било извършено на 12.07.2025г. – датата, на която е издадена фактурата и с която се изисква плащане на непоисканата услуга.
Безспорно е установено по делото, че от дружеството - жалбоподател на посочената в АУАН и НП дата е издало фактура с която се изисква плащане по незаявени от потребителя услуги. Това се установява от приложените по делото доказателства, а и не се оспорва от дружеството жалбоподател.
Предвид изложеното, съдът приема, че дружеството- жалбоподател действително е допуснало неизпълнение на задължение, установено с чл.62, ал.1 от ЗЗП, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.
Не се споделя становището за допуснато нарушение на чл. 42, ал.1, т. 4 от ЗАНН от настоящата инстанция.
В АУАН и в НП се съдържа точно и ясно описание на нарушението, като е посочено, че на 12.07.2025г. “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД не е изпълнило административното си задължение да не доставя стоки на потребителя срещу заплащане без искане от негова страна, с което е нарушил изискванията на чл.62, ал.1 от ЗЗП.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна.
Извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение и обстоятелствата, при които същото е осъществено , са установени , изяснени и описани достатъчно конкретно. Следва да се отбележи, че в случая се касае за реализиране на безвиновна отговорност на юридическо лице, при което конкретният извършител, подбудите и мотивите за извършването на деянието и т.н. са обстоятелства без правно значение.
Съдът намира, че в процесния случай не може да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба, доколкото Закона за защита на потребителите регулира отношенията между търговец и потребител и неговата цел основно е да гарантира правата на потребителите, поради което ще е неестествено да се толерира такъв тип поведение от търговец.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Административно - наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и е наложил наказание на основание чл.208 от ЗЗП, който предвижда ,че за доставка на стоки, както и вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна, в нарушение на чл. 62, ал. 1, на физическите лица се налага глоба в размер от 300 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 500 до 5000 лв.
Същевременно, съдът намира, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието, като е наложил наказание в размер над минимума, предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. Следвало е при преценка на размера на имуществената санкция да бъдат изложени мотиви относно степента на обществена опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали органа да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно такава санкция би изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция.
По делото липсват данни за други извършени подобни нарушения, поради което съдът намира, че степента на обществена опасност на конкретното нарушение следва да 3 бъде преценена като сравнително ниска. Съдът намира, че в настоящия случай законосъобразно и адекватно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.208 от ЗЗП минимум, а именно "имуществена санкция" в размер на 500 лева / 255,65 евро/. Поради изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административнонаказващия орган не е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а и не бе представляван в съдебно заседание, съдът не следва да определя такива.