Решение № 117 от 09.02.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Русе, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20214520201812 по описа за 2021 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ППК „Надежда - Ряхово”, депозирана против наказателно постановление № 18-001726/06.08.2021г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на кооперацията жалбоподател, на основание чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано, и издадено в нарушение е материалния закон и процедурата по установяване на административното нарушение, и налагане на административно наказание. Инвокират се доводи, че по-голяма част от дадените на кооперацията предписания са били изпълнени в срок, но за изпълнението на част от предписанията е бил необходим по-дълъг срок.

Твърди се, че за месец януари, февруари, март, април и май 2020г. са изплатени дължимите трудови възнаграждения, а за месец юни и юли е платено първоначално аванс, а впоследствие са изплатени изцяло. Застъпва се тезата, че дори и да има нарушение, същото е „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 НК и неприлагането на чл. 28 ЗАНН е довело до незаконосъобразност на наказателното постановление. Инвокират се доводи, че дори и да се приеме, че не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 1

ЗАНН, то са налице трите предпоставки за квалифициране на нарушението като „маловажно“ по смисъла на чл. 415в КТ и наказателното постановление да бъде изменено, досежно правната квалификация и размера на наказанието, тъй като не са установени някакви конкретни вредни последици за работниците и служителите, настъпили в резултат на установеното от контролните органи нарушение и работодателят е предприел действия по изпълнение на предписанията, но срокът е бил прекалено кратък. Посочва се, че предвид влошената икономическа обстановка санкцията от 1500 лева се явява завишена. Моли се да бъде отменено наказателното постановление или да бъде изменено като бъде преквалифицирано нарушението като маловажно такова по чл. 415в КТ и да бъде наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 100 лева.

Депозирана е и втора жалба, в която в релевират доводи, че АУАН е съставен след срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, че издадените предписания са незаконни, тъй като се отнасят до заплащане на лице член кооператори и разпоредбите на КТ не се прилагат по отношение на член кооператори.

Твърди се, че АУАН и НП са издадени при липса на материална компетентност, както и че АУАН и НП не съдържат изискуемите в чл. 42, т. 3 и т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН място на извършване на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. На последно място се сочи, че наказанието не би постигнало целите на чл. 12 ЗАНН, с оглед незаконосъобразността на АУАН и НП.

В съдебно заседание кооперацията жалбоподател, поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи. В хода и по реда на съдебните прения председателят на кооперацията релевира доводи, че са били извършени авансови плащания дотолкова, доколкото е имало средства по трудовите възнаграждения, като причината за неплащането е голяма загуба в 2020г. Излагат се съображения, във връзка с предприети действия за кредит, който се е забавил.

Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си, заема становище за неоснователност на депозираната жалба. В подкрепа на тази своя теза релевира доводи, че наказателното постановление е законосъобразно и в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения. Във връзка с доводите в жалбата, касаещи липсата на компетентност на Дирекция „Инспекция по труда“ да осъществяват контрол 2 се посочва, че тава правомощие следва от разпоредбата на чл. 399 КТ. Заема се становище за неотносимост на възраженията, касаещи финансовите затруднения на кооперацията. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство срещу кооперацията жалбоподател е започнало със съставянето на АУАН № 18-0017 26 от 16.06.2021г., за това, че на 05.04.2021г., при извършена последваща проверка по спазване на трудовото законодателство било констатирано, че кооперацията жалбоподател, в качеството й на работодател, не е изпълнила задължително предписание № 66, дадено с протокол за извършена проверка с изх. № ПР2034429 от 19.01.2021г., на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, отнасящо се до това „Работодателят да изплати в пълен размер начисленото трудово възнаграждение на Т. Г. П., на длъжност „животновъд – дояч крави“ за месец юли 2020г., като срокът за изпълнение на предписанието е бил до 04.02.2021г., като на впоследствие е бил удължен по искане на кооперацията жалбоподател до 25.02.2021г. Въз основа на тези факти, актосъставителят е приел, че същите осъществяват състав на нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, извършено на 26.02.2021г.

Даденото предписание не е било оспорено по реда на АПК, съгласно разпоредбата на чл. 405 КТ.

В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН кооперацията не е депозирала възражение срещу съставеният АУАН.

3

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на кооперацията жалбоподател, на основание чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага излагане на подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, а както гласните, така и писмените доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно установяват приетите за осъществили се факти от обективната действителност, досежно състава на нарушението предмет на настоящото производство, а именно неизпълнението да даденото на кооперацията предписание.

Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, пр. 2 КТ Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Събраните в хода на настоящото производство по делото доказателства, не опровергаваха приетите за установени в АУАН фактически констатации, а напротив, същите се намират в корелативно единство с тях.

Тези приети за осъществили се факти от обективната действителност, касаещи неизпълнение на предписанието за изплащане на пълният размер на трудовото възнаграждение за посочения работник за месец юли 2020 г. не се и оспорват от кооперацията жалбоподател.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление и в 4 същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на кооперацията, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на кооперацията жалбоподател.

Неоснователни са релевираните доводи, касаещи допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

Съдът намира за неоснователни инвокираните с жалбата доводи, касаещи нарушение на чл. 34 ЗАНН в хода на административнонаказателното производство.

Откриването на нарушителя по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН , предпоставя установяване на извършено нарушение, посредством установяване на всички елементи от фактическия състав на същото. В конкретния случай нарушението е установено едва в хода на извършената последваща проверка на 05.04.2021г., когато именно е установено неизпълнението на даденото предписание. АУАН е съставен на 16.06.2021г., поради и което съдът намира, че е спазен и тримесечния срок за съставянето на АУАН от установяване на нарушението и нарушителя. Обстоятелството, че за наказващия орган е съществувала възможност да установи по-рано нарушението, не е равнозначно на установяване на същото и не означава, че срокът по чл. 34, ал. 1 ЗАНН е започнал да тече от деня следващ деня на извършване на нарушението, а именно от 26.02.2021г. До момента на извършване на последващата проверка, за наказващия орган не е било установено и доказано, че е налице неизпълнение да даденото предписание, а това неизпълнение е било установено именно в хода на извършената на 05.04.2021г. проверка и това именно е момента, от който започва да тече и срокът по чл. 34 ЗАНН за съставянето на АУАН.

5

В настоящия нарушението е описано, чрез посочване от страна на административнонаказващия орган на всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на кооперацията жалбоподател, който начин на описание на нарушението напълно позволява на жалбоподателя, да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност и да организира защитата си.

Неоснователни са и твърденията, че АУАН и НП не съдържат изискуемите в чл. 42, т. 3 и т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН реквизити.

Изрично, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са посочени конкретното предписание, кога е дадено и кога е следвало да бъде изпълнено същото. Посочен е актът, с който е дадено предписанието.

Така описано нарушението, съдържа всички приети за осъществили се факти от обективната действителност, включени в неговия състав и въз основа на тези факти, които са намерили отражение, както в АУАН, така и в НП, според настоящия съдебен състав, нарушителят е могъл да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и кога е извършено нарушението и в какво се изразява същото и по никакъв начин не е ограничено правото на защита на жалбоподателя, както да бъде запознат с всички приети за осъществили се факти, така и да организира защитата си във връзка с така приетите за осъществили се фактически положения.