Решение № 307 от 20.03.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. П., 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Христо Г. Гражданско дело № 20245220101843 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Елевити“ ЕООД, ЕИК205263943, със седалище и адрес на управление- гр. П., против Р. М. Ч., ЕГН********** от гр. П. , с цена на иска – 1756.00 лева.

В подадената искова молба се твърди, че на 01.08.2023г. синът на длъжника: Р. М. Ч. докарва в Сервиз „V8” на фирма „Елевити” ЕООД притежаван от длъжника личен автомобил VW Passat с ДР № ************ е номер на рамата: *********. Веднага е проведен разговор с длъжника от страна на техническия сътрудник, приел автомобил, за да се установи дали тя желае този автомобил да бъде ремонтиран и какви са нейните оплаквания, тоест недостатъци.

Длъжникът Р. Ч. заявява на техническия сътрудник, че според нея има пропаднал педал на съединителя; скоростите не се включват и има теч на масло от скоростната кутия. Веднага е направена диагностика, при което е последвало ново съгласуване, включително и със съпруга на длъжника, при което е казано от ответната страна да се започне ремонт на автомобила и то, ако може веднага.

Твърди се, че след като ремонтът е направен, е последвало обаждане към 1 длъжника, като още тогава на него му е съобщено стойността на извършения ремонт, съгласно Спецификация № SOOOO14072 от 01.08.2023г. в размер на 1756.00 лева. Уговорено е. че съпругът на длъжника ще дойде да получи автомобила от сервиза, като на място в брой ще заплати сумата за ремонта в размер на 1756.00 лева. Твърди се, че когато съпругът длъжника на дата 03.08.2023г. дошъл да вземе ремонтирания вече автомобил на длъжника, той е извършил преглед на същия и е приел работата по ремонта и вложените в ремонта части без забележки. На всеослушание той заявил този факт, както и това, че в него в момента няма достатъчно пари да заплати ремонта, при което декларирал, че това ще направи на другия ден - 04.08.2023г. Тъй като този длъжник и неговия съпруг имат повече от 5 (пет) години сервизна история в сервиза на тази фирма, то е направен компромис и е дадено съгласие това да стане на следващия ден - 04.08.2023г., като МПС е предадено от техническия сътрудник на съпруга на длъжника.

Твърди се, че повече от седмица никой не идвал в сервиза да заплати дължимата сума, при което последвало обаждане и покана към длъжника това да бъде сторено. Съпругът на длъжника е заявил в отговор, че няма да се отзове на поканата и че няма нищо да заплаща. Мотивът му бил, че е бил измамен. Самият длъжник не е изразил каквото и да е становище. Твърди се, че след това са отправени по телефона още няколко покани да се изпълни задължението по ремонта на личния автомобил на длъжника, но не е последвало плащане. Твърди се, че за извършения ремонт на лекия автомобил на длъжника са издадени: Първоначално е издадена проформа фактура: № SI15151 от дата 18.10.2023 г.. с начислено ДДС за сумата от 1756.00 лева за ремонт на автомобила на длъжника; впоследствие е издадена окончателна фактура № 2200000128 от 29.02.2024г„ с начислено ДДС, която е осчетоводена, за сумата от 1756.00 лева за ремонт на автомобила на длъжника;

Това принудило фирмата кредитор „Елевити” ЕООД, в лицето на нейния управител, да изпрати нотариална покана до длъжника. Такава е изпратена чрез нотариус В.К. рег. № 781, с район на действие на PC[1]П..

Нотариалната покана, заедно с писмени доказателства, доказващи извършения ремонт и дължимата сума е получена от длъжника Р. Ч. лично на дата 14.11.2023г. Въпреки това не се предприемат действия от длъжника в посочения срок за заплащане на дължимата сума. Кредиторът е приел, че 2 неизпълнението на посочения договор за ремонт на лек автомобил на длъжника започва от 14.11.2023г., когато е получена нотариалната покана от длъжника.

Твърди се, че вземането, предмет па иска, е породено от облигационни отношения между страните - търговска сделка по смисъла на чл. 286, във връзка с препращащата разпоредба на чл. 288 от ТЗ, във връзка с чл.9, чл. 59 и сл. и чл. 86 от ЗЗД, възникнали по силата на договор от 01.08.2023 г., сключен между ищцовото дружество и ответника за ремонта на личния автомобил на ответника - VW Passat с ДР № ************ с номер на рамата : *********.

Твърди се, че длъжникът дължи и мораторна лихва за забава в размер на 75.11 лв. върху сумата от 1756,00 лева по фактурата проформа и основната, посочени в подробно по-горе, изчислена с Calculator.bg. от 14.11.2023 г. по „Нотариална покана за доброволно изпълнение" до 06.03.2024 г., датата преди да е внесено за регистрация „Заявление за издаване заповед за изпълнение" но чл. 410 от ГПК в PC- П. - 07.03.2024г. Твърди се, че длъжникът дължи и законна върху главницата от 1756.00 лева за забава от дата 07.03,2024г. датата, когато „Заявление за издаване заповед за изпълнение“ по чл. 410 от ГПК входирано в PC- П. - вх. № 5972.

Твърди се, че във връзка с горното ищецът предприел действия по реда на чл. 410, ал.1 и ал.2 от ГПК и в PC-П. било образувано ЧГД № 20245220100964 (заповедно производство) от 08.03.2024 г., VIII гр. състав, като на 13.03.2017 г., като съдът уведомил процесуалният представител на ищцовото дружество - адв. П. и му връчил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 582 от 11.03.2024г. На 12.04.2024 г. на адреса на кантората на адв. П. се връчило на фирмата „Съобщение” от заповедния съд, с което се уведомява фирмата, че срещу издадената Заповед за изпълнение по ЧГД № 20245220100964 по описа на PC-П. е подадено възражение от длъжника. Възражението е бланкетно и в него има само едно изречение с текст: „Не дължа изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение“. Сочи се, че съдът е дал едномесечен срок на ищеца да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе и държавна такса в размер на 36.62 лева, което прави с настоящата искова молба, която е по реда на чл.415. ал.3, във връзка с ал.1. т.1 от ГПК и чл.422 от ГПК.

Искането към съда е да постанови решение, с което да се приеме за 3 установено по отношение на ответника - Р. М. Ч., ЕГН **********. пж. ****, гр. П., ул. ********** и втори адрес: пж. ****, с. П., общ. Л., ул. ****** че дължи на ищеца „ЕЛЕВИТИ” ЕООД, ЕИК 205263943, със седалище/адрес управление): пк. ****, гр.П., ул. ****************, представлявано от Е.С.А., ЕГН **********, управител сумата в размер на 1756.00 лева, главница., представляващи стойността на извършения ремонт на лек автомобил VW Passat с ДР № ************ с номер на рамата: *********, собственост на длъжника, които не са платени от ответника, по първоначално издадена проформа фактура: № S115151 от дата 18.10.2023 г., с начислено ДДС за сумата от 1756.00 лева за ремонт на автомобила на длъжника и впоследствие по окончателно издадена фактура № 2200000128 от 29.02.2024г., с начислено ДДС, която е осчетоводена, за същата сума от 1756.00 лева за ремонт на автомобила на длъжника, ведно с 75.11 лв., което представлява мораторна лихва за забава върху сумата от 1756,00 лева по фактурата - проформа и основната, посочени в подробно по-горе, изчислена с Calculator.bg. от 14.11.2023 г. по „Нотариална покана за доброволно изпълнение” до 06.03.2024 г„ датата преди да е внесено за регистрация „Заявление за издаване заповед за изпълнение” по чл. 410 от ГПК в PC- П. - 07.03.2024г. и ведно със законната лихва върху главницата от 1756.00 лева за забава от дата 07.03.2024г. датата, когато „Заявление за издаване заповед за изпълнение” по чл. 410 от ГПК входирано в PC- П. - вх. № 5972, за които суми е издадена Заповед № 582 от 11.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в заповедно производство, развило се по ЧГД № 20245220100964 по описа на Районен съд-П., VIII гр. състав.

Иска се от съда да осъди Р. М. Ч., ЕГН **********, пж. ****, гр. П., ул.

******** и втори адрес: пж. ****, с. П., общ. Л., ул. *********** да заплати на „ЕЛЕВИТИ” ЕООД, ЕИК 205263943, със седалище/адрес управление): пк.

****, гр.П., ул. ****************. представлявано от Е.С.А.. ЕГН ********** направени съдебни и деловодни разноски за настоящото исково производство и тези в заповедното производство, като за последното те са в размер на 36.62 лева заплатена ДТ и 600 лева за адвокатски хонорар.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

С уточняваща молба, с вх. № 14023/31.05.2024 г. ищецът, чрез 4 пълномощника си адв. П., е изпълнил указанията на съда за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба, в следния смисъл: Уточнява, че основанието, на което се претендират вземанията е договорно, по смисъла на глава VIII от ЗЗД - Договор за изработка и казаното в чл. 258 от ЗЗД. Твърди се, че договорът за изработка е сключен устно на дата 01.08.2024г. между следните две страни: изпълнител - фирма „ЕЛЕВИТИ” ЕООД, ЕИК 205263943 и поръчващ: Р. М. Ч., ЕГН **********. Твърди се, че ремонтните дейности, включващи освен вложения труд за ремонта и закупените и вложени части и консумативи във връзка с ремонта на процесния автомобил, които са извършени от ищеца по вид и стойност по смисъла на чл. 259 от ЗЗД, са отразени надлежно в представените по делото доказателства: първоначално в „Ремонтна карта № SO0001472 от дата 01.08.2024г., след това в проформа фактура № SI15151 от 18.10.2023г. и в оригинална фактура № 2200000128 от 29.02.2024г. - осчетоводени по съответния начин от ищеца. Стойността на частите е посочена общо на 1135 лева. Твърди се, че общата стойност на труд и части е - 1756 лева. Посочено е, че тази сума е данъчна основа - 1463.33 лева. Посочено е, че е начислено ДДС - 20 % - 292.67 лева И накрая е посочена сума за плащане - 1756 лева с начислено ДДС. Сочи се, че в проформа фактурата и в оригиналната фактура от точка 1 до точка 4 обхващат резервните части и материали от ремонтната карта, като точка 5 се отнася за вложеното трансмисионно масло 2 литра от ремонтната карта. Те са посочени като стойност без ДДС, като с начислено ДДС те се равняват на стойностите от ремонтната карта. Сочи се, че точка 6 е стойността на извършения ремонт, посочен в ремонтната карта без ДДС. С начислено ДДС той e равен на този посочен в ремонтната карта като стойност 550.00 лева /от общата сума 621 лв. се изваждат 71 лева за маслото, което не е труд/.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва изцяло исковата молба, както по основание, така и по размер. Счита предявените искови претенции за процесуално допустими, но по своята същност за неоснователни и недоказани. Изложените в ИМ твърдения се оспорват, като ответникът твърди, че същите нямат нищо общо с действителността, представляват откровени лъжи и са на светлинни години от реалността. Твърди се, че се касае, в случая, за договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД.

Няма сключен договор, макар и устно за изработка, материализиран в ремонта 5 на процесния автомобил, между страните, които се сочат в исковата молба от дата 01.08.2023г.

В действителност има сключен такъв договор за изработка материализиращ ремонт на същият този автомобил от 24.07.2023г. Тогава автомобилът на Р. Ч. е закаран в автосервиза на ищцовото дружество за смяна на съединител. Вследствие на извършеният ремонт от сервиза е издадена Спецификация № SO00014009 от 24.07.2023г., която представлява ремонта карта, както е отбелязано на самият документ, отразяващ вложените авточасти и извършеният труд, както и тяхната стойност. Конкретният ремонт е бил възлязъл на 690.60 лв., които били заплатени при получаване на автомобила в брой и на ръка от съпруга на ответницата. Автосервизът не издава фискални бонове и не пуска фактури. Това, от своя страна, обяснява защо фактурата, представена по делото е издадена едва последният ден на февруари месец на следваща година. Твърди се, че на 28.07.2023г., в 06:40 сутринта е констатирано, че от автомобилът, на който преди, 4 дни по-рано, е бил извършен ремонт, пред дома на ответницата му е изтекло маслото. В 09:20 часа на същата сутрин е проведен разговор с автосервиза на ищцовото дружество, на служебния му телефонен номер: 0**********, с който разговор е съобщено за изтеклото от скоростната кутия масло, след извършеният ремонт. В 09:23 часа на същата дата, на посоченият по-горе телефонен номер, от телефона на съпруга на Р. Ч. са изпратени, чрез MMS, 2 броя снимки на автомобила с изтеклото масло. При това положение от сервиза са поискали да им бъде откаран отново автомобилът. За това е бил помолен синът на ответницата А. А. Ч., тъй като тя и другите членове на семейството й са били служебно ангажирани в този момент. Същият е приел и подкарал колата към автосервиза на ищеца, но след като е потеглил и стигнал едва до центъра на село П. бил спрян от кварталният полицай, който бил на смяна по това време, а именно И. П. К. на длъжност младши полицейски инспектор при РУ гр. П., и който забелязал обилният теч на масло по пътното платно. След като му е съставил глоба с фиш, за това, че не е представено свидетелство за управление на МПС, същият е посъветвал синът на ответницата да не продължава повече с този автомобил на собствен ход, защото ще му причини още по-големи щети. Процесният автомобил е бил оставен на място, уведомен е бил представител на автосервиза и по- късно същият ден, с превозно средство на сервиза е бил изтеглен до там именно от служители на ищцовото дружество.