Решение № 35 от 21.08.2026, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Чепеларе, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сона Гарабедян при участието на секретаря Емилия Сивенова като разгледа докладваното от Сона Гарабедян Гражданско дело № 20255450100608 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. № 3788/04.11.2025 г., подадена от П. С.

М., ЕГН **********, с постояненен и настоящ адрес: гр. ****, област ****, ул. „****“ № **** против „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Московска“ № 19, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 21.08.2007 г. между страните бил сключен Договор за ипотечен кредит /наричан по-долу Договор 1/, съгласно който „Банка ДСК" ЕАД е отпуснала на М. ипотечен кредит в размер на 60 000 лв. със срок за издължаване 360 месеца. На същата дата между страните бил сключен и втори Договор за ипотечен кредит /наричан по-долу Договор 2/, съгласно който „Банка ДСК" ЕАД отпуснала на М. ипотечен кредит в размер на 80 000 лв. със срок за издължаване 360 месеца. Съгласно идентичния чл. 7 от двата горепосочени договора, за предоставения кредит кредитополучателят заплащал лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка, която можело да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“ - Приложение 2 към Договора, като към датата на сключване на двата договора базовият лихвен процент бил 3,69%, а стандартната надбавка в размер на 3,60%, която била намалена с отстъпка 0,50% поради изпълнени условия по програма „ДСК Уют“, или лихвеният процент по двата кредита бил общо 6,79%. В идентичния чл. 5 от двата договора страните уговорили, че кредитът ще се погасява чрез разплащателна сметка № **** на кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителен план - Приложение № 1 към договорите. Така дължимата от ищеца месечна 1 погасителна вноска съгласно погасителния план към Договор 1 била 390,76 лв., а месечната погасителна вноска съгласно погасителния план към Договор 2 - 521,01 лв. На 31.08.2010 г. ищецът погасил изцяло предсрочно остатъка от задължението си по Договор 1, като заплатил сумата от 58481,38 лв. На 26.10.2012 г. същият погасил изцяло предсрочно остатъка от задължението си и по Договор 2, като заплатил сумата от 76372,07 лв.

Впоследствие, след пълното предсрочно погасяване на двата кредита ищецът констатирал, че от разплащателната му сметка при Банка ДСК му е удържана месечно сума, която била по-голяма от дължимите вноски за възнаградителна лихва и главница съгласно уговореното в двата договора и съгласно погасителните планове към тях. При пълното предсрочно погасяване на двата кредита обаче тези надплащания не били взети предвид от банката, поради което твърди, че е заплатил повече от действително дължимото, съгласно уговорките в договорите от 21.08.2007 г. и Общите условия на банката.

Навежда, че едностранните увеличения на размера на възнаградителната лихва, съответно на дължимите месечни погасителни вноски по кредита, извършени от банката, се основават на неравноправни клаузи в договорите и в ОУ за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на „Банка ДСК" АД, които били нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, доколкото ищецът притежавал качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. На първо място, неравноправна била клаузата на чл. 7 от двата договора в частта, с която било предвидено, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за съответния вид кредит, определян периодично от кредитора, тъй като въз основа на нея промяната на БЛП се предоставяла изцяло на преценката на банката, без да е посочена методика за промяната му, с която да може да се аргументира основателна причина по чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП или зависимост от външни фактори съгласно чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП. По същите съображения неравноправни били и клаузата на чл. 9.1. от ОУ за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на банката в редакцията й към датата на сключване на договорите, която предвиждала, че кредиторът има право да променя БЛП, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин, клаузата на чл. 9.4. от същите ОУ, съгласно която при промяна на базовия лихвен процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план, както и клаузата на чл. 24.3. от същите ОУ, съгласно която кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин.

С молба с вх. № 3788/04.11.2025 г. уточнява, че ежемесечно от банковата му сметка били удържани суми вследствие на едностранни увеличавани лихвени проценти по двата кредита от страна на банката, извършвани въз основа на неравноправни клаузи в договорите и в ОУ и доколкото тези клаузи били нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, то удържаните в по-висок от действителния размер суми за възнаградителна лихва били получени от банката без основание. Уточнява, че претенцията му е за връщане на платени на ответника суми, удържани за погасяване на възнаградителна лихва, надхвърлящи дължимата такава по двата договора за кредит и погасителните планове към тях. Твърди, че при пълното предсрочно 2 погасяване на задължението по Договор 1, извършено на 31.08.2010 г., ищецът е заплатил сумата от 58509,94 лв., от която 58481,38 лв. за погасяване на остатъчната главница и 28,56 лв. за погасяване на дължима възнаградителна лихва. Общият размер на платената по този договор без основание възнаградителна лихва вследствие на едностранното увеличаване на лихвения процент по кредита от страна на банката бил 2715,95 лв., платени в периода 29.09.2007 г. - 29.08.2010 г., като посочва конкретните суми поотделно и по дати на плащане.

Твърди, че при пълното предсрочно погасяване на задължението по Договор 2, извършено на 26.10.2012 г., ищецът заплатил сумата от 76875,59 лв., от която 76372,07 лв. за погасяване на остатъчната главница и 503,52 лв. за погасяване на дължима възнаградителна лихва.

Общият размер на платената по този договор без основание възнаградителна лихва вследствие на едностранното увеличаване на лихвения процент по кредита от страна на банката бил 7078,78 лв., платени в периода 29.09.2007 г. - 26.10.2012 г., като посочва конкретните суми поотделно и по дати на плащане. Така общият размер на надплатените от ищеца в полза на „Банка ДСК" ЕАД суми по двата договора била 9794,73 лв. Тази сума била получена от банката без основание и следвало да му бъде възстановена.

С покана за доброволно плащане, получена от ответника на 06.10.2025 г., ищецът го поканил да му възстанови доброволно горепосочената сума, като му дал срок за изпълнение на задължението до 15.10.2025 г. и посочил, че в случай на неплащане в срок, ще потърси правата си по съдебен ред. До датата на подаване на настоящата искова молба, дължимата на ищеца сума не му била заплатена от ответника. Поради това предявява настоящия иск.

С оглед гореизложеното моли да бъде осъдена „Банка ДСК" АД да заплати на ищеца П. С.

М. сумата от 9794,73 лв., представляваща сбор от платени без основание суми в полза на „Банка ДСК" АД, от които 2715,95 лв. - недължимо платени в периода 29.09.2007 г. 29.08.2010 г. суми за възнаградителна (договорна) лихва по договор за ипотечен кредит от 21.08.2007 г. на стойност 60 000 лв., и 7078,78 лв. - недължимо платени в периода 29.09.2007 г. - 26.10.2012 г. суми за възнаградителна (договорна) лихва по договор за ипотечен кредит от 21.08.2007 г. на стойност 80 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото са постъпили отговор на исковата молба и допълнение към него.

Ответникът счита предявения иск за процесуално допустим, но оспорва същия като неоснователен и недоказан. Прави възражение за погасяването му по давност.

Твърди, че за периода от 21.08.2007 г. до датата на предсрочното му погасяване - 31.08.2010 г., кредитът по първия договор бил отчитан по заемна смета (17)****. За периода от 21.08.2007 г. до датата на предсрочното му погасяване - 26.10.2012 г., кредитът по втория договор бил отчитан по заемна смета (17)****.

На 23.08.2007 г. по решение на компетентния орган на Банка ДСК АД, обективирано в Протокол № 40 от 23.08.2007 г. на Комитет за управление на активите и пасивите /КУАП/, 3 базовият лихвен процент (БЛП) на Банката прилаган по ипотечни кредити на граждани в лева и валута бил увеличен с 0,5% - от 3,69 на 4,19%, с което лихвеният процент по договора за кредит бил променен от 6,79% на 7,29%, формиран от БЛП 4,19% и надбавка 3,1%. На 02.04.2008 г. по решение на компетентния орган на Банка ДСК АД, обективирано в Протокол № 8 от 29.02.2008 г. на Комитет за управление на активите и пасивите /КУАП/, БЛП на Банката прилаган по ипотечни кредити на граждани в лева бил увеличен с 0,5% - от 4,19% на 4,69%, с което лихвеният процент по договора за кредит е променен от 7,29% на 7,79%, формиран от БЛП 4,69% и надбавка 3,1%.

На 21.10.2008 г. по решение на компетентния орган на Банка ДСК АД, обективирано в Протокол № 46 от 16.10.2008 г. на КУАП, БЛП на Банката прилаган по ипотечни кредити на граждани в лева бил увеличен с 1 % - от 4,69% на 5,69%, с което лихвеният процент по договора за кредит бил променен от 7,79% на 8,79%, формиран от БЛП 5,69% и надбавка 3,1%.

Двата процесни ипотечни кредита били предсрочно погасени от страна на кредитополучателят, както следва: Първият договор бил погасен на 31.08.2010 г., като ищецът внесъл сума в размер на 58,509.94 лева, от която били погасени непогасена главница в размер на 58,481.38 лева и дължима възнаградителна лихва към 31.08.2010 г. в размер на 28.56 лева. Вторият договор бил погасен на 26.10.2012 г., като ищецът внесъл сума в размер на 76,875.59 лева, от която били погасени непогасена главница в размер на 76,372.07 лева и дължима възнаградителна лихва към 26.10.2012 г. в размер на 503.52 лева.

По отношение на направеното от ищеца възражение за наличие на неравноправни, оттам и нищожни клаузи в договора за кредит изразява следното становище:

Твърди, че сключените между страните два договора за ипотечен кредит обективирали ясно, разбираемо и достъпно съществените условия по кредита по смисъла на чл. 58, ал. 1 и чл.

59, ал. 2 от ЗКИ, респ. ищецът е имал възможност да се запознае със същите при проявено желание и грижа към собствените си дела. Спазено било изискването на чл. 5 от Директива 93/13, който предвиждал, че предлаганото в писмен вид договорно съдържание "се съставя" на ясен и разбираем език, а потребителят е имал възможност да проучи всички клаузи на договора по смисъла на съображение 20 от Директивата. Твърденията за нарушени потребителски права в останалата част следвало да се квалифицират като попадащи в приложното поле на чл. 143, т. 10 от ЗЗП. Банка ДСК имала разработена Методология за изменение на базовия лихвен процент, която била общодостъпна в интернет. Отбелязва, че такова задължение за кредитора е било въведено едва с чл. 33а от Закона за потребителския кредит (ДВ, бр. 58 от 2010 г.) и не е съществувало към момента на сключване на договора. В противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 12 от ЗЗП тази клауза от договора предвиждала правото на банката едностранно да променя лихвения процент по кредита, като при значително завишение на цената, в сравнение с първоначалната, кредитополучателят бил лишен от възможността до прекрати едностранно договора. Условията за промяната на размера на лихвения процент по договора обаче били достатъчно ясни и разбираеми. Те, освен това, били външни и независещи от търговската банка, а били предизвикани от 4 въздействието на свободния пазар и регулатора на банковата дейност. Ето защо спрямо тези клаузи от договора и ОУ се прилагало изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП.