Определение № 60 от 10.01.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 2463/2024
- Вид
- Определение № 60
- Подписан
- 10.01.2025
- В сила
- 10.01.2025
- Състав
- Ирина Петрова, Десислава Добрева, Мария Бойчева
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал. 2, предложение трето · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.284,ал.3,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.608 · Търговски закон
- чл.608 ал.1 · Търговски закон
- чл.608 ал.3 пр.първо · Търговски закон
- чл.621а, ал.1, т.2 · Търговски закон
- чл.625 · Търговски закон
- чл.630 · Търговски закон
- чл.632 · Търговски закон
- чл.632,ал.1 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 60 гр. София, 10.01.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ирина Петрова
Членове:
Десислава Добрева
Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20248002902463 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на подалия молбата по чл.625 ТЗ кредитор „ОББ“ АД срещу решение № 457 от 10.07.2024г. по в.т.д.№ 564/2023г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено решението по чл.632,ал.1 ТЗ относно началната дата на неплатежоспособността на „Бранд Куодърджи България“ ЕАД - 31.12.2019г., определена с решението по т.д.№ 238/2023г. на СГС.
Касаторът поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, следва да бъде отменено и да бъде постановено, че началната дата на неплатежоспособността на длъжника „Бранд Куодърджи България“ ЕАД е 31.12.2022г. Счита, че решението е и очевидно неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалното право, неправилно са интерпретирани разпоредбите относно икономическите критерии за настъпила неплатежоспособност, уредени в чл.608 ТЗ.
Касаторът оспорва изводите, че длъжникът е с трайно влошено икономическо състояние от момента на първата му неплатена фактура, която е на незначителна стойност и вземането по която, според обжалващия, е погасено по давност. Поддържа, че са игнорирани останалите икономически показатели - коефициентите за ликвидност, собствен капитал и други, както и заключението на вещото лице, което не е изразило експертно становище, което да подкрепя друга начална дата на неплатежоспособността преди 31.12.2022г. Изложени са и твърдения в защита на тезата, че финансовото състояние на дружеството не е влошено преди края на 2022г.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите:
1/ „Кои са критериите, по които се определя началната дата на неплатежоспособност и 1 конкретно преценката на цялостното икономическо състояние на предприятието-длъжник посредством коефициентите за ликвидност, събираемост, финансова автономност и задлъжнялост?“ при довод за противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, обективирана по т.д.№ 758/2017г. на 1 т.о. и по т.д.№ 1565/2014г. на 1 т.о.
2/ „При определяне на началната дата на неплатежоспособност, съдът ограничен ли е от формални изисквания или следва да съобрази индивидуално като изхожда от неизпълнението на точно определено, незначително по размер задължение към определен кредитор или от момента, в който е намерило проявление влошеното икономическо състояние на длъжника, изразено в спиране на обслужване на всичките му задължения? В тази връзка неплащането на незначително по размер задължение при установена динамика на обективното финансово икономическо състояние на търговеца за изследвания период, може ли да доведе до обуславящ извод за неговото трайно влошено състояние именно към този момент?“ Към втория въпрос допълнителна предпоставка не е въведена.
Иска се допускане на обжалването и поради очевидна неправилност на въззивното решение „по изложените съображения“ като се сочи и, че то създава „сериозен риск за ограничаване на правата на кредитори, в полза на които е учредена ипотека, да обжалват решенията по чл.630 и чл.632 ТЗ, поради което въззивният акт е постановен „сontra legem”.
Отговор на касационната жалба от длъжника не е постъпил.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на молителя „ОББ“АД (в производството по чл.625 ТЗ няма други присъединени кредитори) срещу първоинстанционното решение в частта относно началната дата на неплатежоспособността на длъжника с твърдения, че тя е 31.12.2022г.
Въззивният състав е констатирал, че в приетата пред първоинстанционния съд съдебносчетоводна експертиза подробно е изследвана структурата на активите и пасивите на ответното дружество за периода 2017 г. до началото на 2023 г., както и показателите за ликвидност, задлъжнялост и автономност по години, стойността на активите и паричните задължения, но при изброяването на търговските задължения на ответника с посочване на носителя на вземането, размер, основание и датата на възникване, но падежите им не са посочени. Това е дало основание на състава на САС да констатира необходимост от установяване на падежите на съществуващите за периода след 2017 г. задължения, с оглед определянето на най-ранния момент на спиране на плащанията и на основание чл.621а, ал.1, т.2 от ТЗ служебно да събере доказателства чрез допускане на съдебно- счетоводна експертиза относно установяване на началния момент на състоянието на неплатежоспособност. На експерта е възложена задача да посочи за периода 2017 г. до момента на изготвяне на заключението, какъв е размерът на изискуемите задължения на дружеството към всеки негов кредитор (главница и лихви), като бъдат посочени датите на съответните падежи и датите на последните плащания към съответните кредитори; да установи към кой момент и от коя дата, с оглед настъпването на падежа на отделните задължения, финансовите показатели на длъжника обосновават невъзможност да изпълни изискуеми парични задължени.
2
Вещото лице е посочило, че не може да даде отговор на въпроса какво е задължението от 2017 г. до момента към всеки кредитор към всяка конкретна балансова дата; че не може да се установи задълженията към кои доставчици са и кога са падежирали, а за датите на плащанията към съответните кредитори, не разполага с банкови извлечения. Изразило е становище, че задълженията на дружеството към доставчиците би трябвало да са по фактури, но няма първични счетоводни документи; налице са единствено счетоводни справки.
Въз основа на заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебноикономическата експертиза, е прието за установено, че в структурата на актива, краткотрайните/краткосрочните активи са както следва: за 2017 г. - 1553 хил.лв.; за 2018 г. 763 хил. лв.; за 2019 г. - 263 хил. лв.; за 2020 г.- 577 хил. лв.; за 2021 г. - 875 хил. лв.; за 2022 г. - 875 хил. лв.; към 16.01.2023 г. - 582 хил. лв. Въз основа на структурата на пасивите на дружеството е прието за установено, че задълженията към доставчици са постоянна величина за последните три години, но задълженията към персонала, както и данъчните и осигурителни задължения нарастват. Краткосрочните задължения на дружеството са: за 2017 г. са - 915 хил. лв.; за 2018 г. - 372 хил. лв.; за 2019 г. - 563 хил. лв.; за 2020 г. - 667 хил. лв.; за 2021г. - 426 хил. лв.; за 2022 г. - 426 хил. лв. и към 16.01.2023 г. - 550 хил. лв.
Коефициентите за ликвидност на дружеството за периода 01.01.2017 г.- 31.12.2021 г. по данни от годишните счетоводни баланси са:
Обща ликвидност (при норма 1,25-1,50) за 2017 г.- 1.2667; за 2018 г.- 1.9919; за 2019г. 0.3961; за 2020 г.- 0.7706; за 2021 г.- 2.0376; за 2022 г.- 2.0376; към 16.01.2023 г.- 1.049.
Коефициент на бърза ликвидност (при норма 1): за 2017 г.- 1.2667; за 2018 г. - 1.9919; за 2019 г.- 0.3961; за 2020 г.- 0.7706; за 2021 г.- 2.0376; за 2022 г.- 2.0376; към 16.01.2023 г.1.049.
Коефициентът на незабавна ликвидност (при норма 0,50) за 2017 г. е 0.1005; за 2018 г. 0.2661; за 2019 г. - 0.0480; за 2020 г. - 0.0600; за 2021 г.- 0.1948; за 2022 г.- 0.1948; към 16.01.2023 г. -0.0964.
Коефициентът на абсолютна ликвидност (при норма 0,20-0,25) за 2017г. е 0.1005; за 2018 г.0.2661; за 2019 г. - 0.0480; за 2020 г. - 0.0600; за 2021 г.- 0.1948; за 2022 г.- 0.1948 и към 16.01.2023 г. - 0.0964.
При анализа на вземанията и задълженията и въз основа на констатациите от експертизата, въззивната инстанция е приела, че общата сума на краткосрочните вземания за 2021 г. и 2022 г. е в размер на 785 хил. лева, като от тях 630 хил. лева представляват вземания от предприятия от група и съотношението е в размер на 80.25% от сумата на всички краткосрочни вземания; задълженията към предприятия от група за 2021 г. и 2022 г. са в размер на 25 хил. лева. С оглед въведеното от длъжника обстоятелство - че собственикът на капитала му НеСБИК График Индъстрис Б.В. (ООД) (NeSBIC Graphic Industries B.V.) чуждестранно юридическо лице със седалище в Нидерландия и свързаните лица, които са също със седалище в други държави на ЕС, са в процедура по несъстоятелност, е възприето, че вземанията от предприятия от група в размер на 630 хил.лв. може да се класифицират 3 като несъбираеми, при което, преизчислени, коефициентите на обща и бърза ликвидност към 31.12.2021 г. и 31.12.2022 г. са 0.5587.
Въззивната инстанция е обсъдила формираната съдебна практика, според която началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към кредиторите по чл.608 ал.1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите на ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, като проявление, външен белег на неплатежоспособността; че релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор, поради което на съобразяване подлежи не само фактът на спирането на плащанията, а причините за това - липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност за покриване на краткосрочните задължения като обективно обусловена невъзможност за изпълнение.
Съставът на апелативния съд е изложил своите правни изводи при изследване на датата на „последно извършено плащане“ към кредитор: Разпоредбата на чл.608 ал.3 пр.първо ТЗ презумира неплатежоспособност от факта на неизпълнение на изискуемо задължение.
Първият, най-ранен момент от периода на това неизпълнение е падежът му, който следва да се приеме и за най ранен момент на „спиране на плащането“, а това предпоставя, на още поголямо основание, моментът на падежа на неизпълненото най-ранно задължение, да бъде съобразен като момент на спиране на плащанията и в хипотеза на несвоевременно - след падежа - плащане, независимо пълно или частично. В тази хипотеза подлежи на изследване цялостното икономическо състояние на длъжника в периода считано от най - ранния момент на спиране на плащанията, независимо от по- късното им, несвоевременно погасяване, до приключване на устните състезания по делото; ако в рамките на този период се установи състояние на платежоспособност на търговеца, като трайна и обективна възможност за посрещане на краткосрочните му задължения с краткотрайните активи на търговското предприятие, или, въпреки установена към най-ранния момент на спиране на плащанията невъзможност за това, бъде установен последващ период на трайно преодоляване състоянието на неплатежоспособност, презумпцията на чл.608 ал.3 ТЗ би била оборена по отношение състоянието на неплатежоспособност към този най-ранен момент на спиране на плащанията. Аналогично следва да се процедира и спрямо последващите най-ранния моменти на спиране на плащанията. Доказателствената тежест за това, предвид презумпцията на чл.608 ал.3 ТЗ, се носи от длъжника. Несвоевременното /след падежа/ погасяване на задължение или погасяване само на най-старото задължение само по себе си не заличава правните последици на „спиране на плащането“ на това задължение, за нуждите на производството по несъстоятелност, изводими от неизпълнението му на падежа.
Противно приложение на презумпцията би създало възможност за неплатежоспособния длъжник, погасявайки, макар несвоевременно, най- старите си задължения да избягва анализ 4 на икономическото му състояние към предходен на по-късно възникнали задължения към други кредитори период, независимо от обективното си състояние на неплатежоспособност, предхождащо тяхната изискуемост.
Тези правни съображения са счетени за особено значими в хипотеза като настоящата - при установено неизпълнение към един кредитор за 2019 г., но не предвид липса на други кредитори (видно от анализа на пасива), а поради обективна невъзможност за конкретното им установяване със съответна дата на изискуемост, предпоставена от поведението на дружеството – длъжник. При съобразяване на показателите за ликвидност за изследвания период 2019 г. - 2022 г., а на обща и бърза ликвидност - с отчитане на несъбираемите вземания към свързани лица от група, с оглед структурата на активите на дружеството състоящи се предимно от краткотрайни/краткосрочни активи и структурата на пасивите и начина на погашения на задълженията на „Бранд Куодърджи България“ ЕАД, въззивната инстанция е потвърдила извода, че начална дата на неплатежоспособността е краят на годината, в която е установеното по делото най-рано неплатено от длъжника задължение към „Еврокопи“ ООД, макар и в размер на 380,48 лв.- 31.12.2019 г.
Разпечатката съдържа 33 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3a2f0fb5-766a-4b6b-a8fe-f8af7fcd6334