Решение № 216 от 07.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Пловдив, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20235001000200 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №21/20.01.2023г., постановено по търг.д. №167/2022г. по описа на окръжен съд Пловдив, ЗД „БИ“ АД ЕИК ****** е осъдено да заплати на В. И. Б. ЕГН ********** сумата от 100 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 3 848.40лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 25.06.2021г., осъществено около 18.20 часа на път ********* км 4+100 м, община П., причинено от Т. А. С. при управление на л.а. марка „Б.“, модел „***“ с рег. № *****, с валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилисти, сключена с ответника, със застрахователна полица №ВG******** с период на действие от 18.08.2020г. до 17.08.2021г., ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата от 29.07.2021г. до изплащане на сумата, като са отхвърлени исковете за разликата над уважения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 100 000лв. до предявения от 120 000лв. и за разликата над уважения размер на обезщетението за имуществени вреди от 3 848.40лв. до предявения от 10 754,78лв., както и за обезщетението за забава върху отхвърлените главници от 29.07.2021г.

1

ЗД „БИ“ АД ЕИК ****** е осъдено да заплати на адвокат Г. Й. Й. от АК София, ЕГН **********, на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв възнаграждение от 7 903,86лв.

ЗД „БИ“ АД ЕИК ****** е осъдено да заплати на Окръжен съд Пловдив ДТ от 4 153,92лв. и разходи за вещи лица от 600лв.

В. И. Б. ЕГН ********** е осъдена да заплати на ЗД „БИ“ АД ЕИК ****** разходи за отхвърлената част от исковете от 1 606.40лв.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство – В. И. Б.. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над 1 121,40лв. до 5 745,78лв. – разходи за проведено лечение.

Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно и в противоречие със събраните доказателства е приел, че твърдените от ищцата имуществени вреди за проведено лечение са недоказани по произход. В тази насока са изложени подробни доводи, анализирани са депозираните по делото писмени доказателства. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови друго, с което исковата претенция за имуществени вреди, представляващи разходи за извършено лечение, да бъде уважена в пълния предявен размер – 5 745,78лв.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна ЗД „БИ“ АД. С депозирано за ОСЗ писмено становище се оспорва изцяло подадената от В. Б. въззивна жалба.

Решението е обжалвано в срок и от ответника в първоинстанционното производство - ЗД „БИ“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди е уважен за разликата над 70 000лв. до 100 000лв. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон. Изложени са подробно доводи за прекомерност на определеното и присъдено обезщетение за неимуществени вреди, като несъобразено с принципите на справедливостта, визирани в чл.52 от ЗЗД.

Жалбоподателят счита че определеното от първоинстанционния съд обезщетение не е съобразено с характера, степента и интензитета на претърпените от ищцата травматични увреждания. В тази насока се позовава на заключението от съдебномедицинската експертиза, съгласно което 2 възстановяването е приключило в обичаен период, без данни за трайни двигателни дефицити. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над 70 000лв. до 100 000лв.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна В. Б. се оспорва изцяло подадената от ЗД „БИ“ АД въззивна жалба.

С въззивните жалби и постъпилия отговор не са предявени доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.

Ищцата в първоинстанционното производство – В. И. Б., е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: при ПТП от 25.06.2021г., осъществено около 18.20ч. на път ********* км 4+100 м, община П., причинено от Т. А. С. при управление на л.а. марка „Б.“, модел „***“ с рег. № *****, е получила тежки травматични увреждания – подробно описани. Подробно са описани продължителността на лечението, етапите на възстановителния период. Твърди се, че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП, Б. е претърпяла силни болки и много страдания, които се отразили негативно и в психологичен аспект. В резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания, ищцата твърди, че е претърпяла и имуществени вреди в размер на 5 745,78лв. – за заплащане на проведените оперативни интервенции и закупуването на 3 медицински изделия, както и в размер на сумата от 5 000лв., представляваща тотална увреда на собствения й лек автомобил, които счита, че също й се дължат.

Отговорността на ответника се ангажира на основание наличие на валидно сключена застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица №ВG******** с период на действие от 18.08.2020г. до 17.08.2021г. Пред ответника – застраховател, ищцата заявила застрахователни претенции с молба от 29.07.2021г.

Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът ЗД „БИ“ АД да бъде осъден да й заплати 120 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 10 754,78лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди - 5 745,78лв. – за заплащане на проведените оперативни интервенции и закупуването на медицински изделия, както и в размер на сумата от 5 000лв., представляваща тотална увреда на собствения й лек автомобил, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата от 29.07.2021г. до изплащане на сумата, /като по отношение на последната претенция - 5 000лв., представляваща тотална увреда на собствения й лек автомобил, решението не е обжалвано и е влязло в сила, и тази претенция не е предмет на настоящето производство/.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът ЗД „БИ“ АД оспорва иска за неимуществени вреди по размер.

Изразено е становище за неоснователност на иска над сумата от 70 000лв., с доводи, идентични на съдържащите се във въззивната жалба. По отношение на иска за имуществени вреди - 5 745,78лв. - разходи за заплащане на проведените оперативни интервенции и закупуването на медицински изделия, се твърди, че приложените към исковата молба писмени доказателства не установяват разходи в такъв размер.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид 4 застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установени и неспорни в първоинстанционното производство и в настоящето са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ:

Ищцата В. Б. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, вследствие на телесни увреждания, причинени при ПТП от 25.06.2021г. и изразяващи се във фрактура на телата и израстъците на 4-ти и 5-ти лумбални прешлени, счупване на IV-то, V-то, VI-то и VII-то ребро в дясно отпред, контузия на главата с краткотрайна загуба на съзнанието, контузия и отток по предна част на дясна подбедрица с екскуриации /съгласно заключението от съдебномедицинската експертиза/. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на виновния водач на лекия автомобил марка „Б.“, модел „***“ с рег. № ***** – Т. С.. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК предвид влязла в сила на 27.04.2022г. присъда №8/11.04.2022г. по НОХД №28/2022г. на РС П.. С посочената присъда Т. А. С. е признат за виновен в това, че на 25.06.2021г. в община П., област П., на републиканския път *********, км 4, в посока от гр.П. за с.Б., при управление на МПС лек автомобил Б. - *** с рег.

№ *****, е нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП и ППЗДвП - чл.5 ал.1 т.1, чл.16 ал.1 т.1, чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.63 ал.1 и ал.2 т.1 ППЗДвП, като с деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице - на Б. Г. Б. и на ищцата В. И. Б., като 5 при нея изразяваща се в счупването на тялото и десните странични израстъци на Л4 и многофрагментно счупване на тялото на Л5, причинило трайно затрудняване на движенията на снагата, по смисъла на чл.129 от НК, за около 11 -12 месеца от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес, и счупването на десните ребра 4, 5, 6, 7, причинило трайно затрудняване на движенията на снагата, по смисъла на чл.129 от НК, за около 1,5 - 2 месеца от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес, което е признато за престъпление по НК и за е наложено съответно наказание. Установено е и неспорно в настоящето производство е наличието на причинна връзка между противоправното поведение на водача на лекия автомобил и причинената вреда. Не е спорен и специфичният елемент на визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – със застрахователна полица №ВG******** с период на действие от 18.08.2020г. до 17.08.2021г.

С оглед оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба на жалбоподателя - ответник, очертаният спорен въпрос, пренесен и пред въззивната инстанция, е въпросът относно справедливото обезщетение за репариране на понесените от ищцата неимуществени вреди.

Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.