Протокол № 226 от 12.06.2023, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 226 гр. Смолян, 12.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова

Сложи за разглеждане докладваното от Любен Д. Хаджииванов Гражданско дело № 20235400100149 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Ищецът Н. Р. Б. – редовно призована, не се явява. За нея адв. Ж. Н. - Т. и адв. Я. М., АК - С.

Ответникът РДС ООД гр. Д. – редовно призован, управителят С. Г. не се явява. За нея адв. Д. и адв. Г.

Адв. Н. – Моля да бъде даден ход.

Адв. М. – Да се даде ход. Няма пречки.

Адв. Г. – Да се даде ход.

Адв. Д. – Да се даде ход.

За съда няма пречки за даване ход на делото и затова О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

Адв. Н. – Уважаеми господин Председател, от името на доверителя ни, поддържаме подадената искова молба. По отношение на подадения в срока отговор, моля да имате предвид следните наши оспорвания:

Оспорваме твърдението на ответната страна, че договорът за заем от 10.07.2015 г. е безпаричен, и че по него няма реално предадени суми, напротив. За същото сме представили безбройни писмени доказателства.

Оспорваме изразеното становище, че лихвата е нищожна, както и 1 твърдението, че договорна лихва не може да се уговаря със задна дата.

Оспорваме, че е налице погасителна давност по отношение на задълженията, възникнали преди 2015 г., доколкото всички те са новирани, с оглед на подписания писмен договор за заем от 2015 г.

Оспорваме изнесените факти, че съпругът на нашата доверителка има каквото й да е отношение по отношение на отпускането и одобряването на кредита на ответното дружество, каквито писмени доказателства са представени.

Оспорваме, че по отношение на страните в процеса би следвало да се прилага неоснователното обогатяване, дотолкова доколкото според нас и твърденията ни, изложени в исковата молба става въпрос за договорни отношения по договор за заем.

Моля да имате предвид, че според нас договорът за заем следва да се уреди, освен с посочените от Вас в проекто доклада членове на Закона за задълженията и договорите, то смятаме, че предявеният иск, също така и във връзка с чл. 286, 287 от ТЗ, както и чл. 294, ал 2 от ТЗ.

По отношение на писмените доказателства, поддържаме направеното доказателствено искане, още с исковата молба, за изслушване на съдебносчетоводна експертиза, като ще молим да разширим задачите.

По отношение на представените с отговора на исковата молба доказателства, оспорваме съдържанието и моля да не се приемат писмени доказателства по приложения от 1 до 6. Същите представляват данни в табличен вид с лични изчисления на ответника. Моля да не се приемат, като неотносими и ирелеватни по отношение на спора, договор за кредит № *** и № *** от 2006 г., както вносни бележки и извлечения, посочени с номера като приложение от 2.1 до 2.7. Моля да не се приемат, като неотносими, доказателствата, посочени като 3.1 до 4.3, включително, доколкото същите са неподписани. Противопоставяме се на искането за събиране на гласни доказателства, дотолкова доколкото с отговора на исковата молба не е уточнено за какви факти и обстоятелства се иска да бъдат изслушани свидетелите, това от една страна, а от друга страна, смятаме, че доколкото съдът е приел, че става въпрос за правен спор, който е на плоскостта на облигационните отношения по договор за заем, свидетели не биха могли да установяват каквито и да е факти и обстоятелства по повод договора за заем, 2 дотолкова доколкото включително няма оспорване на това дали е подписан или не е подписан от ответника, неговото съдържание, като в този смисъл моля да не допускате събиране на гласни доказателства, като намираме същите за неотносими.

По относно съдебно-счетоводната експертиза, на основание чл. 195 и следващи от ГПК, моля да допуснете изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по делото, да отговори на следните въпроси:

1. Какъв е размерът на натрупаната договорна лихва на главницата от 227 500 лв. за периода от 01.01.2021 г. до 31.10.2022 г., съгласно уговорките на страните по договор за паричен заем от 10.07.2015 г.?

2. Какъв е размерът на дължимата лихва върху главницата от 227 500 лв. за същия период от 01.01.2021 г. до 31.10.2022 г., съгласно уговорките на страните в чл. 5, ал. 1, буква „В”, по договора за паричен заем от 10.07.2015 г.?

3. Какъв е размерът на дължимата лихва върху главницата от 227 500 лв. за периода от 01.01.2021 г. до 31.10.2022 г., съгласно уговорките на страните по чл. 5, ал. 3 по договора за паричен заем от 10.07.2015 г.?

4. Вещото лице да направи справка в счетоводството на ответника „РДС” за начина на осчетоводяване на заемната сума, в това число главница и договорни лихви, и да отговори на въпроса: Дали изплатените до сега и признати от нас в исковата молба суми са осчетоводени като данъчно признати разходи за лихви на ответното дружество?

Освен това, приготвените писмени доказателства под опис, с оглед на заявеното в отговора на исковата молба, а именно същите представляват изходящи от дружеството ответник документи, служебни бележки за доходи от други източници по чл. 35 от Закона за данъците на физическите лица, издадени от ответника за 2019 г., 2017 г., 2016 г., 2018 г., годишната данъчна декларация на г-жа Н. Б. за 2019 г. и 2020 г., месечни извлечения от банковата й сметка, с които установяваме, че има връщани суми за лихва, като смятаме същите за относими към предмета на спора, дотолкова доколкото дружеството ответник ясно е заявило всъщност какво връща на нашата доверителка, и това изрично е посочено, че става въпрос за лихви.

Моля да ги приемете като относими.

3

Адв. М. – Подкрепят изцяло становището на колегата Н. и в допълнение мога да кажа следното: Независимо, че обстоятелствата, за които са поискани тези трима свидетели не са уточнение, аз считам, че доколкото предметът на спора е за сума значително над 5 000 лева, във всяка една своя част – и по отношение на главници, и по отношение на лихви, такива свидетели не биха били допустими за установяване нито на съществуването, нито на несъществуването, нито на изплащането, нито на какъвто й да е фактор, относим към този спор. Просто заради размера си, така, че споделям, че не виждам за какво бихме могли да допускаме свидетели. Второ, това, което колежката каза по отношение на относимостта на приложими правни норми към спора, а именно, че се прилагат тези по чл. 286, 287 и 294, ал. 2, то моля в тази част да бъде и допълнен Вашия доклад по делото, по отношение на претенциите на нас като ищци и приложимото право за решаване на спора.

Адв. Н. – Считаме, че в дадения случай, няма накърнени права.

Включително и в днешно съдебно заседание ни е дадена възможност да ангажираме доказателства и да направим доказателствени искания, в този смисъл не правим възражения.

Адв. Г. – Уважаеми господин съдия, първо по отношение на проекта Ви за доклад не възразяваме по правната квалификация, която сте дали на спорния предмет по делото.

Искаме да засегнем един въпрос дали не може да се определи като безспорно обстоятелство по делото внасянето на суми по сметката на доверителя ни от ищеца, т.е. това е твърдение, с което започва исковата молба, това е твърдение, което ние не оспорваме с отговора и Вие сте приели дори, че няма спор по това обстоятелство, а каква спорна е правната квалификация на това даване – дали е неоснователно обогатяване, дали е заем, дали е новация, това вече е въпрос по същество. Но ако не възразявате мисля, че може да приемем за безспорно по делото даването на сумите чрез внасяне по сметка в банковите сметки на доверителя ни. Има и малък спор по общия размер на предоставената сума, но той е технически изчислим, така че това би могло да се определи, т.е. няма нужда от приемане на безспорност на това обстоятелство.

Адв. М. – Със сигурност не мога да потвърдя дали предназначението на заема е било за погасяване на заем, или и други нужди на дружеството не са 4 били обслужени някои от тези суми в периода. За толкова много години това не можем да го потвърдим.

Адв. Н. – По-скоро са били свързани с дейността при всички случаи на дружеството. Но дали конкретно за заема?

Адв. Г. – Ако ищците оспорват факта, че ищцата и г-н Б., прокуриста на банката, са съпрузи, то ще молим съдът да ни издаде съдебно удостоверение, тъй като това е единственият начин да се снабдим с доказателство за това чрез ГРАО.

Адв. М. – Господин Председател, не оспорваме, че са били в съпружески отношения. Те и все още мисля, че са. Само, че считам, че е неотносимо към дадените на заем суми.

Адв. Г. – За нас изясняването на тези отношения има значение, тъй като иначе не може да се обясни тази нелепа ситуация, при която някой ти внася суми по банкова сметка, пък ти не знаеш, не се интересуваш.

Адв. М. – Не може да става дума за незнание. Става дума за причината за това да бъде потърсена помощ от Н.. Но тази помощ е била в полза на дружеството, тъй като ако заемът, който дружеството е имал към банка ДСК е бил необслужен, дружеството е щяло да изпадне в тежко финансово състояние. Предполагам, че би се влошило състоянието на цялата му имуществена общност в сравнение с това, ако нямаше заем. Така, че заемът, който е бил предоставен от Н. е послужил за целите на дружеството, за целите на неговия бизнес и в полза на дружеството, защото е спомогнало в момент, когато то е било силно затруднено. От там нататък личните отношения между Н. и прокуриста на банката по това време реално нямат отношения според мен.

Адв. Н. – Ние категорично оспорваме това, че заемите на дружеството са били по някакъв начин спомагани или одобрявани от това, че Н. е имала съпруг, който е бил на ръководна позиция в банката. Ние твърдим, че от него не е зависило дали да бъде одобрен един кредит или не.

Адв. Г. – Приемаме, че не са спори, че са съпрузи. Дали се оспорват вноските, предоставянето на сумите, че са ставали с вноски по банковите сметки така, както сме описали? Поне от описа, който са представили с исковата молба, всяка вноска е оформена с банково бордеро като вноска. То е 5 вноска по банкова сметка, от която банката удовлетворявала, защото то е ставало автоматично.

Адв. Н. – Това е банковата сметка на дружеството, господин Председател. Дали банката се удовлетворява от тази сметка от кредита, ние не знаем. Това не е вноска по кредита. Това е вноска по банковата сметка на дружеството. Вноските са по сметки, посочени от дружеството.

Адв. М. – Господин Председател, в тази насока, доколкото виждаме, че съдът счита този факт за относим и важен за делото, можем да разширим задачата на поисканата от нас счетоводна експертиза, в случай, че съдът е допусне, със следния въпрос: Да установи по кои сметки, на дружеството ли или на банката, са внасяни сумите, за които има данни по делото, че са дадени в заем от ищците на ответника. Моля да го допуснете като допълнителен въпрос. Аз също считам, че това е факт, който има значение и начинът да бъде доказан е точно със счетоводна експертиза, а не с устни твърдения.

Адв. Г. – По отношение на оспорванията: Доколкото се оспори електронна кореспонденция с аргумента, че няма подпис върху документите, ще моля ищците да уточнят какво оспорват. Защото в електронна кореспонденция подпис не се полага. Дали оспорват, че изходящите изявления в тази кореспонденция са от техен доверител или не, или просто оспорват факта, че няма подпис? С оглед на това да ангажираме доказателства за автентичността на тази кореспонденция. Става въпрос за електронни съобщения с приложени документи от тях, понеже се оспориха, че няма подпис, затова искаме уточнение.

Адв. М. – Господин Председател, разменените електронни писма (съобщения, имейли) между страните сме оспорили само като неотносими по делото, защото те доказват според нас, че е имало някакви преговори за уреждане на отношенията, може би по друг начин, не в пари.

Адв. Г. – Кореспонденцията е между Б. и ищцата.

Адв. М. – След като тези факти не са се случили, не виждаме какво отношение имат към уредения финансов дълг. Що се отнася до два скрийншота, тях сме ги оспорили, защото те не са доказателства всъщност по делото, а представляват някакви справки на ответната страна, които тя твърди, че имат отношение към делото, но те всъщност не са доказателства.