Решение № 576 от 05.07.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 576 гр. Пазарджик , 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Христо Г.ев при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Христо Г.ев Гражданско дело № 20215220100195 по описа за 2021 година

Предявена е искова молба с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД от ищеца М. Д. Д., ЕГН-********** от гр. Пазарджик, ул.

„*******“№*,обл.Пазарджик, срещу „Изипей“АД, ЕИК- 131344648, със седалище и адрес на управление – гр.София, район Средец, ул. „Иван Вазов“ №16, представлявано от Г. П. М. и Б. И. Г., с цена на иска 3911.66лв., представляваща левовата равностойност на 2000.00 евро.

В подадената искова молба се твърди, че на 18.02.2020 г., в офис на „Тексим Банк“ - Пазарджик - представител на „Изипей“ АД, наредила превод за Брюксел на стойност 2000 евро в полза на съпруга си И. А. Д. с ЕГН ********, като целта на превода била, при пътуването си до Белгия съпругът й да не носи в себе си голяма сума в брой, а да я получи в Брюксел. Това обстоятелство е удостоверено с издадена разписка, съдържаща информация за референтния номер на превода. Цитираната разписка е издадена в два екземпляра - един за ищцата, в качеството й на наредител и един за дружеството. Исканата услуга на територията на Белгия се изпълнява в партньорство с международния платежен оператор - Ria Finansial Servisis (RIA). В офиса на „Изипей“ й било обяснено, че преводът ще бъде изплатен на получателят единствено при представяне на документ за самоличност и 1 посочване на референтния номер на превода.

Твърди се, че на 21.02.2020 г. около 16 часа съпругът й посетил офис на RIA в гр.Брюксел, за да получи направения от ищцата превод, но служителите на RIA му обяснили, че такъв превод не е наличен и го насочили да се свърже с колцентъра на фирмата, от където потвърдили, че превода не е наличен и го посъветвали да се свърже с наредителя, който да проследи какво се случва с паричния превод. Твърди се, че след разговора със служителите от колцентъра на RIА, ищцата получила позвъняване от съпруга си, който я информирал, че парите не са налични и тя незабавно посетила офиса на „ Изипей“, в който наредила превода, за да получи обяснение за липсата на парите.

След извършена проверка от служителите на „Изипей“, които се били свързали с посредника RIA, била информирана, че преводът не е наличен, тъй като парите са изплатени. До RIA било отправено второ питане от служителите на „Изипей“ с искане да им бъде предоставена информация за представения документ за самоличност и подписа на лицето, получател на превода, като служителите я информирали, че след получаване на исканата информация ще получи обратно обаждане от служителите на „Изипей“. След като не получила такова обаждане, нито на 22.02., нито на 23.02.2020 г., на 25.02.2020г. депозирала жалба пред „Изипей“ с претенция за възстановяването на сумата на паричния превод, който не бил изплатен на посочения в платежната разписка получател. След многобройни разговори проведени със служителите на „Изипей“ на 13.03.2020 г. получила отказ на претенцията си за възстановяване на сумата от 2000 евро, което станало причина да депозира жалба до Помирителната комисия за платежни спорове към Комисия за защита на потребителите и било образувано Помирително производство № 38/2020г, което приключило с Помирително предложение от 15.06.2020 г., в което беше предложено „Изипей“ АД да се съгласи да й възстанови сумата от 2000 евро, представляващи равностойността на нареден от нея международен паричен превод, изплатен от партньор на дружеството на неизвестно лице, след представяне на фалшифициран документ за самоличност.

Твърди се, че на 16.07.2020 г. ищцата получила уведомително писмо от Помирителната комисия за платежни спорове към КЗП, с което я 2 информирали, че „Изипей“ АД не приема изготвеното помирително предложение и помирителното производство се прекратява. Моли се съдът да има предвид, че към момента на правопораждащия юридически факт извършването на неразрешена платежна операция, са в сила Директива 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2015г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на Директиви 2002/65/ЕО, 2009/1 Ю/ЕО, 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО/ Директива 2015/2366, транспонирана в българското законодателство със Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС обнлДВбр.20/06.03.2018г. в сила от същата дата) и Наредба № 3 от 18.04.2018г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и използване на платежни документи ( обн. ДВ бр.37/04.05.2018г.).Съгласно чл.79 ЗПУПС „ Отговорност на доставчика на платежни услуги за неразрешени платежни операции „ ал. 1 на същия член - В случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай, не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията. Твърди се, че с отказа си да възстанови направения от ищцата международен паричен превод в размер на 2000 евро пораждат правния й интерес от завеждането на настоящия иск.

Моли се съдът да постанови решение, по силата на което осъди ответника да заплати на ищцата сумата - 3911,66 лв. представляваща левовата равностойност на нареден от нея международен паричен превод в размер на 2000 евро, ведно със законната лихва от 23.02.2020 г. (съгласно чл.79 на ЗПУПС), както и сторените в настоящето производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който се счита иска за недопустим, тъй като за ищеца липсвал правен интерес от завеждането му. Изложени са аргументи в тази насока, съгласно които предоставената в конкретния случай услуга на ищцата, видно и от приложената по делото разписка, издадена от „Изипей" АД, е наличен паричен превод по смисъла на чл. 4, т. 6 от Закон за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС). Съгласно легалната дефиниция, заложена в т.

20 от Допълнителните разпоредби на ЗПУПС „Наличен паричен превод" е платежна услуга, при която средствата се предоставят от платеца, без да са открити платежни сметки на името на платеца или на получателя, с 3 единствена цел прехвърляне на съответната сума на получателя или на друг доставчик на платежни услуги, действащ от името на получателя, и/или когато тези средства се получават от името на получателя и са на негово разположение." Сочи се, че видно от изложените в жалбата обстоятелства, проблем е установен не при нареждането на превода, а при неговото изплащане. Тук следва да се уточни, че нареждането и изплащането на паричния превод са две отделни платежни операции, изпълнени от двама различни доставчици на платежни услуги (ДПУ). Сумата по превода е преведена в пълен размер от „Изипей"

АД, действащо в случая като ДПУ на платеца, към друг ДПУ - RIA, което действа в случая като ДПУ на получателя. RIA от своя страна е изплатил сумата посредством втора платежна операция. Изипей АД, в качеството си на ДПУ на платеца е изпълнило коректно и точно всички свои законови задължения спрямо платеца по платежната операция за нареждането на превода. Твърди се, че лицето, което в процесния случай е активно легитимирано да предяви иск във връзка с превода, и по-конкретно с неговото изплащане (неразрешена или неточно изпълнена платежна операция), е получателят на превода И. А. Д., като искът следва да бъде предявен, към ДПУ на получателя - RIA.

Счита се, че предявените искове са неоснователни и като такива се моли да бъдат отхвърлени, поради следните доводи: Сочи се, че в качеството си на лицензирани доставчици на платежни услуги двете дружества предлагат услугата международен паричен превод, като изпълняват съответно своите задължения като ДПУ на платеца или ДПУ на получателя в зависимост от това при кой от тях се нарежда и съответно изплаща даден превод. Не се оспорва, че ищецът М.Д. е наредила международен паричен превод с референтен № 12974518571 за

Брюксел, Белгия в размер на левовата равностойност на 2000.00 евро. Като получател на превода М.Д. е посочила лицето И. А. Д. /IVAN ATANASOV DIMOV/. Това обстоятелство е удостоверено с издадения документ за извършената платежна операция по нареждане на превода - - разписка № 01100010483991749/18.02.2020 г., приложена като доказателство към исковата молба. Разписката е съставена в два оригинални екземпляра. След получаване на средствата по платежната операция, "Изипей" АД е превело същите към системата на RIA, ведно с данните за превода, като с посочените 4 действия „Изипей“ АД изпълнило точно и коректно всички свои законови задължения като ДПУ на платеца. Твърди се, че операторът RIA от своя страна, в качеството си на ДПУ на получателя, е изпълнил платежна операция по изплащане на превода още на съшия ден - 18.02.2020 г., видно от приложеното към настоящия отговор доказателство - заверено копие от разписка за изплащане от страна на RIA на сумата по превода. Приложената разписка съдържа информация за офиса в България, от който е наредена сумата, имена на получателя, размер на превода, подпис на получателя и др.

По какви причини сумата не е достигнала до реалния получател на превода, посочен от платеца, „Изипей" АД не може да вземе отношение. Сочи се, че в случая, при изпълнение на услугата наличен паричен превод платецът предоставя сумата на превода в брой, с цел същата да достигне до получателя на превода и да бъде изплатена отново в брой - нито платеца, нито получателя действат чрез платежни сметки. В този смисъл, визираната законова разпоредба не е относима и приложима към процесния случай. На второ място, дори да се приеме, че по аналогия тази разпоредба може да бъде приложена и при процесната услуга наличен паричен превод, се изследва въпросът дали съответната оспорена операция действително е неразрешена или изпълнена неточно.

Относно иска за заплащане на законна лихва от 23.02.2020 г. се счита за неоснователен иска за присъждане на главницата от 3911.16 лева, поради което се моли съдът да го отхвърли като неоснователен и иска по чл.86 от ЗЗД за присъждане на лихва върху претендиралата главница. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от ЗПУПС, когато платежно нареждане е подадено директно от платеца, ДПУ на платеца (какъвто в случая се явява „Изипей“ АД) носи отговорност пред платеца за точното изпълнение на платежната операция, освен ако докаже пред платеца или пред ДПУ на получателя, че ДПУ на получателя (в случая RIA) е получил сумата по платежната операция в срока по чл. 87, ал. 2, като в този случай ДПУ на получателя носи отговорност пред получателя за точното изпълнение на платежната операция. Сочи се, че от приложените към настоящия отговор документи и доказателства е недвусмислено ясно, че ДПУ на получателя (RIA) е получил сумата на платежната операция преди края на следващия работен ден след деня на получаване на платежното нареждане. Сумата на 5 платежната операция е изплатена от RIA още в деня на нареждането й от ищеца. Какви са причините, довели до неточно изпълнение на платежната операция по изплащане на превода от страна на RIA, информация и отговорност би могла да бъде търсена единствено от RIA.

Сочи се ,че са налице данни за престъпни обстоятелства, свързани с изплащането на процесния превод, в които биха могли да бъдат въвлечени и самите страни по платежната операция. За изплащане на сумата по превода е необходимо получателят задължително да представи и референтен номер на превода, който следва да е получил от наредителя и да е достояние само на тях в качеството им на страни по платежната операция. По какъв начин трето лице се е сдобило с този номер и го е използвало, за да получи превод, следва да бъде изяснено от компетентните разследващи органи. Във връзка с гореизложеното становище на ответното дружество се счита, че изложените в исковата молба твърдения, с които се обосновава отговорността на ответника, са неоснователни, поради обстоятелството, че претендиралата сума по главния иск не се дължи на ищеца от ответника. От това обстоятелство произтича и неоснователността на претенцията за мораторна лихва върху претендиралата с исковата молба главница. Оспорват се изцяло предявените искове като недопустими и неоснователни. Не се оспорват приложените към исковата молба копия от документи. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.