Решение № 116 от 23.01.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 116 23.01.2020 година Град

Пловдив

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав

На пети декември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

Секретар: Магдалена Койчева

Като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 6722 по описа за 2019 година

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1030-008075 от 16.09.2019г. на Началник Група към

ОДМВР Пловдив, с-р „Пътна полиция”, с което на Е.М.А., ЕГН ********** на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв. за административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл.103 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, по реда на Глава ХІІ от АПК, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №

19-1030-008075 от 16.09.2019г. на Началник

Група към ОДМВР Пловдив, с-р „Пътна полиция”, с което на Е.М.А., ЕГН ********** на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв. за административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание: „Глоба” в размер на 150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП.

Жалбоподателят Е.М.А., по съображения, изложени в жалбата, моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и необосновано, но само по отношение на нарушението по пункт 2 от НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като нарушението по пункт едно не се оспорва от жалбоподателя. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а се представлява от адв. П..

Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив, с-р „Пътна полиция”, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА

Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление е издадено срещу Е.М.А., за това, че на 19.08.2019 г. около 11:00 часа в община Родопи, на път втори клас № II-86-12+500 км, като водач на МПС „Фолксваген Голф”, с peг. № **, държава България при обстоятелства: като водач на гореописаното МПС, собственост на Е.А., допуска следните нарушения: 1. Нарушава пътна маркировка М-1 като я пресича; 2. Не спира при подаден ясен сигнал за спиране подаден със „стоп палка” от униформен служител, като продължава движението си.

Установените две административни нарушения били квалифицирани по чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено и наказателното постановление.

Разпитаният в съдебно заседание в качеството на свидетел –актосъставителят Т.П.Т., потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение сочи, че на процесната дата и място л.а. „Фолксваген Голф”, с peг. № **, е бил забелязан да предприема маневра изпреварване на лек автомобил при наличие на пътна маркировка М1 - непрекъсната линия, забраняваща пресичането й и застъпването й.

При това положение св. Т. излязъл почти по средата на пътното платно и подал сигнал със стоп палка, за да спре автомобила, като е бил с униформа и това се е виждало ясно, тъй като и ситуацията се развивала в светлата част на деня, но вместо да преустанови движението си, жалбоподателят не само не намалил скоростта на МПС, но се наложило органите на реда да го догонят с полицейския автомобил и да го спрат със светлинен и звуков сигнал преди прелеза на „Асеновградско шосе”.

Актосъставителят допълва, че още в хода на изпреварването е излязъл и подал сигнала със стоп палка, а колата която е била изпреварвана от жалбоподателя в момента почти е спряла и водачът на „Фолксваген Голф”, с peг. № ** е можел да види контролния орган, тъй като той е бил на 7-8 метра от него, а и жалбоподателят е минал на метър от него.

Показанията на свидетеля Т. кореспондират и с показанията на свидетеля С.С.Г.– познат на жалб. А., който на процесната дата и място се е движил няколко коли след жалбоподателя, като св. Г.също описва извършено рисково изпреварване от „червен Голф” на пътна маркировка непозволяваща изпреварване, като впоследствие след разговор с дядото на жалбоподателят е установил, че този автомобил е бил именно л.а. „Фолксваген Голф”, с peг. № ** управляван от Е.М.А..

Свидетеля също така заявява как е видял служител на МВР да маха с палка от банкета на пътя на същият автомобил, който в този момент е изпреварвал друго МПС, като сочи че е видял много добре контролния орган да маха с палка, тъй като колата му е била с десен волан, като също така потвърждава, че впоследствие жалбоподателят е бил преследван от полицейските органи, тъй като последните са задминали св. Г.гонейки автомобила на Е.М.А..

Съдът кредитира изцяло депозираните свидетелски показания, намирайки ги за логични, последователни, добросъвестни и кореспондиращи с преценените като източник на обективна доказателствена информация писмени доказателства.

Относно нарушение по пункт 1 от НП съдът намира че то е доказано по безспорен начин, а и жалбоподателят както се посочи не го оспорва. Отделно от това съгласно нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая презумптивната доказателствена сила на АУАН не се разколебава, напротив потвърждава се от самия жалбоподател, поради което съдът приема за установено описаното в АУАН и НП нарушение по пункт 1. Правилно е определена санкцията по чл.185 ЗДвП, а размера на наказанието е фиксиран.

Що се отнася до вмененото на жалбоподателя нарушение по пункт 2 от НП, а именно че след подаден ясен сигнал със стоп-палка от униформен служител Е.М.А. не е спрял плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, то според настоящият състав то е безспорно доказано. Не може да се приеме за основателно възражението на жалбоподателя, направено пред съда и изтъкнато в жалбата, че не е спрял, както изисква закона на подадения сигнал със стоп–палка, тъй като той не видял контролния орган поради неразрешеното си изпреварване. Първо доказа се от показанията както на актосъставителя, така и на св. Г., че на процесната дата и място действително полицейски служител е махал със стоп-палка на жалбоподателя, за да спре, но последния не го е направил въпреки че е виждал сигнала, за което е бил последван дори от полицейските органи и спрян впоследствие. Отделно от горното както се доказа това нарушение на водача е предхождано от друго негово нарушение, а именно забранено пресичане на пътна маркировка и съответно забранено изпреварване, като жалбоподателят не може да черпи права от собственото си противоправно поведение преди това. Не може да не се отчете също, че като водач на МПС същият е бил длъжен да следи внимателно пътното платно, като също така е бил длъжен и е могъл да види и подадения сигнал за спиране. По тази причина не може да се приеме за извинително обстоятелството, че А. не бил видял дадения му сигнал със стоп-палка, поради което същият следва да понесе административнонаказателната отговорност за това. Последващото спиране от страна на водача на подадения сигнал от страна на контролните органи със стоп-палка не е станало веднага, а след като е бил спрян впоследствие, което сочи за отказ от страна на водача да изпълни съответното разпореждане.

При това нарушението е осъществено непосредствено след извършване на друго такова - забранено пресичане на пътна маркировка. В този смисъл нарушението по чл.103 вр. чл.

175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП се явява доказано.

За административното нарушение по чл.103 санкционната норма на чл. 175, ал.

1, т. 4 от ЗДвП предвижда наказание „глоба“ в размер от 50 до 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца. Така наложените наказания са в минимален размер и ще спомогнат в най-пълна степен да се изпълнят целите на административното наказание по смисъла чл. 12 от ЗАНН - да се поправи и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и ще въздействуват възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото.

При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и НП, съдът не констатира нарушение на процесуалните правила. Спазени са изискванията при издаване на АУАН и НП, предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

АУАН е бил предявен на нарушителя съгласно чл.43 от ЗАНН. Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на същия да разбере в какво се състои и да организира защитата си.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав, намира, че Наказателно постановление № 19-1030-008075 от 16.09.2019г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, с-р „Пътна полиция”, с което на Е.М.А., ЕГН ********** на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв. за административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание:

„Глоба” в размер на 150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.