Решение № 2706 от 17.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2706 гр. София, 17.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20211110212657 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) изх. № РД-05-0031 от 13.07.2021г., издадено от др ДИП. - Директор на Столичната РЗИ на основание чл.209а, ал.1 и ал.4 от Закона за здравето е наложена на ХР. М. П. „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на т.I, т.11 от Заповед № РД-01-677 от 25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването, вр. чл.63, ал.1 и ал.4 от Закона за здравето (ЗЗ).

Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от ХР. М. П. чрез адв. С.. В жалбата се казва, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Не било ясно защо жалбоподателят е определен за нарушител. По време на проверката не били изискани доказателства за длъжността на П. и кой е действителният управител на ресторант „Стария Чинар“. Не ставало ясно и защо НП е издадено срещу ХР. М. П. в лично качество и с кои свои действия той е нарушил посочените разпоредби, както и от кои фактически обстоятелства наказващият орган е приел, че поведението на жалбоподателя е виновно. В жалбата се твърди, че ХР. М. П. е сервитьор, а не е управител на обекта. Посочва се, че сервитьорът не може да прави преценка кого да допуска в заведението и кого не. Според жалбоподателя не са описани обстоятелства, от които да е видно, че физическото лице Х.П. е пряко ангажирано и отговаря за правилното и законосъобразно функциониране на обекта, в който се твърди да е допуснато нарушение. Упрекват се служителите на СРЗИ, че не са положили усилия, за да установят дали консумиращите хора са били клиенти на заведението, дали са 1 консумирали нещо, имало ли е открита сметка за тях, издавани ли са фискални бележки и т.н. Не било ясно кои са тези хора и в какво качество присъстват в заведението.

Жалбоподателят твърди, че тези лица са били служители на заведението и доставчици на храна за вкъщи, а не клиенти на ресторанта. Присъстващите са били малък брой и не можело от това да се направи извод, че са клиенти на заведението. Заемането само на една маса с три лице не е според жалбоподателя достатъчно доказателство, за да се приеме, че заведението допуска и работи с клиенти, при условие, че цялото заведение е с капацитет 100 души и е било празно. Посочва се, че към януари 2021г. Полихонов е бил ангажиран с разнос на храна, а не като сервитьор. Поради това се твърди, че са нарушени чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Нарушено било правото на защита на жалбоподателя да узнае какво нарушение му се вменява, за да може да организира защитата си. Като порок на АУАН се сочи и това, че не е посочено ЕГН на свидетеля К.. Твърди се, че непосочването на ЕГН и личния адрес на свидетеля водело до невъзможност лицето да се индивидуализира. Като необоснованост и немотивираност на НП се сочи и това, че не било отразено дали АУАН е връчен и дали има подадени възражения срещу него. По-нататък в жалбата се развиват съображения за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Критикува се административно – наказващият орган, че не е отчел, че нарушението е първо по ред и не е с голяма степен на обществена опасност. С тези мотиви се иска СРС да отмени изцяло процесното Наказателно постановелние. Алтернативно се иска съдът да приложи чл.28 от ЗАНН. Претендират се и сторените в производството съдебни разноски.

Пред СРС, НО, 10 състав не се явява жалбоподателят ХР. М. П.. В съдебно заседание на 25.01.2022г. не се явява и негов процесуален представител. В съдебно заседание на 19.04.2022г. пред СРС жалбоподателят се представлява от адв. Д.. По време на съдебните прения пред СРС тя казва, че поддържа жалбата срещу процесното НП, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че Х.П. не е бил управител на проверявания обект, нито на Дружеството, което стопанисва ресторанта. Иска се по съображения, изложени в жалбата, съдът да приеме, че НП е неправилно, незаконосъобразно и съставено при съществено нарушение на административно – производствените правила. Пледира се за отмяна на Наказателното постановление и за присъждане на разноските, направени от жалбоподателя в настоящото производство, във връзка с което адв. Д. представя списък с разноски, фактура и преводно нареждане.

Въззиваемата страна (до 23.12.2021г. - СРЗИ; след 23.12.2021г. - Директор на СРЗИ) не изпраща представител пред СРС и не изразява становище по спора.

По делото е депозирано писмо с вх. № 50133/03.09.2021г. от СРЗИ, според което наказващият орган е връчил лично на П. Наказателното постановление на 11.08.2021г. и подадената от него жалба по куриер от 18.08.2021г. е подадена след изтичане на 7-дневния срок за обжалване. Поради това се претендира за недопустимост на жалбата на П. и се иска тя да бъде оставена без разглеждане, а производството да бъде прекратено. По отношение на доводите, изложени в жалбата, се твърди, че те са неоснователни. В писмото се цитират чл.63, ал.1, ал.3 и ал.4 от Закона за здравето, Заповед № РД-01-677 от 25.11.2020г. и §1а от 2

Закона за туризма. Твърди се, че жалбоподателят като управител на ресторант „Стария чинар“ не е преустановил работата на обекта с клиенти и че това нарушение е констатирано с Протокол от 21.01.2021г., в който е описана установената в заведението фактическа обстановка. Твърди се, че П. сам е посочил, че е управител, поради което се прави извод, че или той е предоставил неверни данни на проверяващите, или приложеният към жалбата трудов договор е изготвен след проверката с цел възпрепятстване на административнонаказателното производство. Отрича се да е възпрепятствано или ограничено правото на защита на П.. Твърди се, че в АУАН пълно и точно са посочени съставомерните признаци – липса на изпълнение на задължението по смисъла на т.11, раздел I от Заповед № РД-01-677 от 25.11.2020г. лицето да изпълни въведената противоепидемична мярка по време на извънредната епидемична обстановка да преустанови посещенията на клиенти в заведението във връзка с чл.63, ал.4 от ЗЗ. Посочва се, че чл.63, ал.4 и ал.7 от ЗЗ са бланкетни и препращат към съответната Заповед на Министъра на здравеопазването, която съгласно чл.63, ал.11 от ЗЗ е общ административен акт и подлежи на предварително изпълнение.

Твърди се, че АУАН е съставен от оправомощено длъжностно лице. Посочва се, че НП съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 от ЗАНН. Уточнява се, че бланкетните норми могат да се конкретизират и с ненормативни правила, стига задължението за тяхното спазване да е предвидено в нормативен акт, а в случая с чл.63, ал.4 и ал.11 от ЗЗ е предвидено безусловно задължение за спазване на предвидените от Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, като дори е придадено предварително изпълнение на Заповедите. Доколкото санкционираното поведение засяга жизненоважни интереси на гражданите, се твърди, че е неприложим чл.28 от ЗАНН, тъй като се създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица. Твърди се, че конкретното деяние не разкрива пониска степен на обществена опасност от останалите нарушения с подобна правна квалификация. Претендира се даже завишена степен на опасност, тъй като нарушението е извършено не на открито място, а в закрит обект. Твърди се, че към датата на нарушението е било разпространението на третата силна върна на заразата от ковид-19, с много смъртни случаи, което обуславяло особена обществена нетърпимост към извършеното. Заявява се, че ресторантът е бил в работен режим, имало е клиенти, поради което обществените отношения са не само потенциално, но и реално са били засегнати и в случая е било демонстрирано явно незачитане правото на живот и здраве на останалите членове на обществото. Поради това при определяне на размера на наказанието административно – наказващият орган е приел, че противоепидемичните мерки са въведени за предотвратяване увреждането на здравето на околните, при това поради непосредствена опасност за живота и здравето им от епидемично разпространение на заразна болест и заради това е наложено максималното по размер наказание.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

Жалбоподателят ХР. М. П. е бил назначен като сервитьор при работодател „Чинар 3

Дондуков“ ООД на 20.12.2019г. Местоработата му била ресторант „Стария чинар“ на бул.

„Дондуков“ № 71 в гр. София.

Във връзка с противоепидемиологичната обстановка в страна на 21.01.2021г. ресторант „Стария чинар“ не работел с клиенти. Служителите на ресторанта извършвали само доставка на храна. На 21.01.2021г. свидетелите ДС И КС (служители по това време в СРЗИ) извършили проверка на ресторант „Стария чинар”, стопанисван от „Чинар Дондуков“ ООД, находящ се в гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 71 и установили, че на една от масите има чинии и чаши. На тази проверка присъствали жалбоподателят Х.П. и св. Ц.Д., който по това време извършвал доставки от ресторант „Стария чинар”. Те обяснили на проверяващите лица, че въпросната маса е на персонала, а не е с клиенти. Въпреки това свидетелите СС. приели, че ресторантът работи с клиенти в нарушение на Заповед № РД-01677 от 25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол от 21.01.2021г., подписан от свидетелите СС. и от жалбоподателя П.. Освен това на място – на 21.01.2021г. св. ДС. (в присъствието на св. КС. и св. Ц.Д.) съставила срещу ХР. М. П. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 0000000086 за това, че на 21.01.2021г. в ресторант „Стария чинар“ лицето, което работи като управител е допуснало заведението, регистрирано като ресторант, да работи с клиенти в нарушение на точка 11 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020г. и чл.63, ал.4 от ЗЗ. Препис от Акта бил връчен срещу подпис на П..

Въз основа на този АУАН е издадено атакуваното Наказателно постановление с изх.

№ РД-05-0031 от 13.07.2021г., с което д-р ДИП. - Директор на СРЗИ на основание чл.209а, ал.1 и ал.4 от ЗЗ, е наложил на ХР. М. П. „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на т.I, т.11 от Заповед № РД-01-677 от 25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването, вр. чл.63, ал.1 и ал.4 от Закона за здравето за това, че П. в качеството си на управител на ресторант „Стария чинар“ е допуснал ресторантът да работи с клиенти, което е установено при извършена на място проверка на 21.01.2021г., тъй като изискването за преустановяване на посещенията във всички заведения за хранене и развлечение по смисъла на чл.124 от Закона за туризма е установено като противоепидемична мярка в т.I, т.11 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването.

Наказателното постановление било изпратено по пощата и видно от известието за неговото доставяне /на лист 25 от делото/ НП е било получено от Х.П. на 11.08.2021г.

Срещу това Наказателно постановление П. подава жалба по пощата на 18.08.2021г.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства (показанията на свидетелите ДС., КС. и Ц.Д.) и писмените такива, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК (АУАН с бланков № 0000000086 от 21.01.2021г.; Заповед № РД-15-01-25/26.09.2019г. на Директора на СРЗИ; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 20.12.2019г.; справка за актуално състояние на действащи трудови договори към 14.08.2021г.; трудов договор № 032 от 20.12.2019г.; длъжностна характеристика за 4 длъжността „сервитьор“ на фирма „Чинар Дондуков“ ООД; длъжностна характеристика на Д.; Констативен протокол от 21.01.2021г.; известие за доставяне на НП; известие за изпращане на жалба по пощата; Трудов договор № РД-15-672/01.04.2021г.; Заповеди на Директора на СРЗИ с № РД-15-01-16/28.07.2020г. и с № РД-15-04-10/24.02.2021г.) Показанията на свидетелите ДС И КС са еднопосочни и намират опора в Констативния протокол, АУАН, длъжностната характеристика на Д. и Заповедите на Директора на СРЗИ с № РД-15-01-25/26.09.2019г., с № РД-15-01-16/28.07.2020г. и с № РД15-04-10/24.02.2021г. Поради това съдът ги кредитира. Настоящият съдебен състав дава вяра и на показанията на св. Ц.Д., тъй като думите му звучат житейски достоверно, възможно, обективно и съдържат вътрешна последователност и логика. Този съдебен състав не счита, че между показанията на СС. /от една страна/ и Д. /от друга страна/ има противоречие, тъй като и тримата свидетелстват за това, че в ресторант „Старият чинар“ по време на проверката е имало маса с чинии и чаши /за консумация/. Свидетелите ДС И КС са приели, че на масата има клиенти и така са отразили това обстоятелство в Констативния протокол и АУАН, а св. Д. твърди, че това не са били клиенти, а хора от персонала на заведението, които са се хранили на въпросната маса. Доколкото нито в Констативния протокол, нито в Акта или друг документ не е посочено по имена кои са били присъстващите лица на въпросната маса – не може да се бъде установено по несъмнен начин дали въпросните трима човека са персонал от заведението или клиенти на ресторанта. Поради това СРС приема това обстоятелство за недоказано, но счита за установено, че на 21.01.2021г. в ресторант „Старият чинар” в гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 71 на една от масите е имало чинии и чаши, за които св. Д. обяснил на проверяващите, че са на персонала, но свидетелите СС. приели, че са на клиенти.