Акт от 27.02.2020, Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 30 гр. Сливен, 27. 02. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА

ДРАГОМАНСКА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административно-наказателно дело № 17 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от В.М.М.

***, подадена против Решение № 551 от 10.12.2019 г., постановено по АНД № 1229 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 18-0804-003349 от 26.02.2019 г., издадено от Началника на Група в Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, с което на В.М.М. са наложени: глоба в размер на 50 лева – за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП; глоба в размер на 50 лева – за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП; и глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца – за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба жалбоподателят изразява несъгласие с обжалваното съдебно решение, поради наличие на съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представено писмено заявление чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата и излага съображения в подкрепа на твърденията си.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура –

Сливен, дава заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 24.10.2018 г. г. около 11:03 часа, в с. Н., в посока с. Б., жалбоподателят М. е управлявал лек автомобил с Рег. № ……………., като при извършената проверка от служители на ОД на МВР – Сливен, е било установено, че: автомобилът е технически неизправен – не свети на къса светлина десен фар; автомобилът не е представен на годишен технически преглед; автомобилът не е регистриран в законния срок при покупка и е с прекратена регистрация. За констатираните нарушения: на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – за движение с незначителна техническа неизправност на ППС; на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП – за непредставяне на ППС на технически преглед; и на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, на жалбоподателя е съставен АУАН от 24.10.2018 г. Въз основа на съставения АУАН, на 26.02.2019 г. е издадено процесното НП, в което наказващият орган е приел за установено, че В.М.М. е нарушил виновно чл. 139, ал. 1, т. 1, чл. 147, ал. 1 и чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и му е наложил, на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева; на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева; и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършил описаните в АУАН и НП нарушения; направил е извод, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения; изложил е съображения, че липсват основания за квалифициране на извършените нарушения като маловажни; счел е, че наложените наказания са определени законосъобразно.

Видно от диспозитива на обжалваното решение, е потвърдено НП № 18-0804-003349 от 26.02.2019 г. по описа на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР– Сливен, с което са наложени: за нарушение на чл. 139, ал. 1, т.

1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева; за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева; и за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Посочването в диспозитива на решението, че с потвърденото НП наказанията са наложени на Н. А. З., вместо действителното лице В.М.М., на което са наложени тези наказания, предвид мотивите, изложени в съдебния акт, следва да бъде възприето като техническа грешка. От изложеното в съдебното решение се установява формираната воля на съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, с което са наложени административни наказания на лицето В.М.М.. Не е налице порок, който да обуславя отмяната на съдебното решение на това основание. Допуснатата техническа грешка в диспозитива на съдебния акт е отстранима по реда на чл. 414 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право и се споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено по несъмнен начин, че административните нарушения, за които жалбоподателят е санкциониран, са извършени. Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното производство доказателства кореспондират с констатациите в съставения акт.

Следователно, процесният АУАН се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила.

Приетата за установена от Районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства, изведените от съда правни изводи са в съответствие с установените по делото факти. Районният съд при правилно приложение на материалния и процесуалния закон е приел, че жалбоподателят е извършил административните нарушения, за които законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност с налагане на наказания в предвидените от закона вид и размер.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл.

63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен Р Е Ш И:

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № 551 от 10.12.2019 г., постановено по АНД № 1229 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: