Определение № 119 от 05.02.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 119 гр. ХАСКОВО, 05.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500034 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 121 от ГПК, образувано по частна жалба, подадена от Б. К. С. от град ***.

Обжалва се Определение № 668/11.11.2024 година, постановено по гр.д. № 772/2024 година по описа на РС-Свиленград, с което е оставено без уважение възражението на ответника в първоинстанционното производство Б.

К. С. за родова неподсъдност на иска на районен съд, в случая - РССвиленград, за прекратяване на делото и за изпращането му на компетентен окръжен съд.

Жалбоподателят внася оплаквания за неправилност на обжалваното определение, изразяваща се в неговата незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения. Настоява, че предявеният срещу него облигационен иск е с цена 30 000 лева, следователно, по правилото на чл. 104 т. 4 от ГПК компетентен съд да го разгледа е окръжен, а не районен съд.

Настоява, че в случая се касае за недобросъвестно упражняване на права от страна на ищците, които имали за цел да го обременят с разноски в увеличен размер. С тези и останалите доводи, изложени в частната жалба, се прави искане за отмяна на атакуваното определение, за уважаване на направения отвод за родова неподсъдност и за изпращане на делото на компетентния окръжен съд.

В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК ответниците по частната жалба Н. С. С.

1 и А. Д. С. – двамата от град *** не подават писмен отговор на частната жалба.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Преценена по същество е неоснователна.

В РС-Свиленград, на 11.09.2024 година са постъпили две искови молби, с едни и същи лица на страна на ищците и на ответника. По тях първоначално са образувани две дела – гр.д. № 772/2024 година и гр.д. № 773/2024 година по описа на РС-Свиленград. Така, производството по гр.д. № 772/2024 година е образувано по искова молба от Н. С. С. и А. Д. С. – С., с която в условията на субективно съединяване са предявени срещу Б. К. С. главни искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, със заявена цена 10 000 лева, обективно съединени с акцесорни искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, които искове са съединени при условие на евентуалност с искове с правно основание чл.55, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, със същата цена. А гр. дело № 773/2024г. е образувано по предявени от Н. С. С. и А. Д. С. - С. срещу Б. К. С. искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, със заявена цена 20000 лева, обективно съединени с акцесорни искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, съединени при условие на евентуалност с искове с правно основание чл.55, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, със същата цена.

С определение № 657/05.11.2024 година, постановено по по-късно образуваното гр.д. № 773/2024 година, РС-Свиленград е констатирал, че са налице предпоставките на чл. 213 от ГПК – в посочените две дела участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника. Поради това съдът е съединил двете дела в едно производство, а именно – това под № 772/2024 година. Определението е влязло в законна сила като необжалваемо.

С отговора на исковата молба ответникът Б. С. е направил възражение за родова неподсъдност, с твърдението, че цялата искова претенция е за 30 000 лева. Посочил е, че като са разделили исковете и са образували две еднакви дела между същите страни, на същото правно основание и със същото искане - гр.д. № 772/2024г. и гр.д. № 773/2024г. на РС - Свиленград - ищците са направили опит да закрепят подсъдността в 2 районния съд.

Районният съд е намерил това възражение за неоснователно. Отчел е изложените от ищците твърдения за създадено облигационно правоотношение, от което претендират права, за размера на търсените суми, поради което е приел, че всеки от предявените искове е с цена под 25 000 лева, а следователно – правилото по чл. 104 т. 4 от ГПК не намира приложение.

Като краен резултат, даденото от РС-Свиленград разрешение е правилно. С исковата молба по гр.д. № 772/2024 година ищците твърдят, че в резултат на наследствено правоприемство от техния общ наследодател С.К.С. имат вземане от ответника Б. С.. Поясняват, че техният наследодател е сключил с Б. С. договор за заем от 25.06.2020 година, като последният не е изпълнил задължението си да върне заемната сума в размер на 10 000 лева.

Макар и формулираният в ИМ петитум не е прецизен, от твърденията и отправеното към съда искане може да се изведе, че всеки от двамата ищци претендира свои собствени права, отделни от тези на другия ищец, което сочи на предявяване в условията на субективно съединяване на два отделни облигационни осъдителни иска, всеки от които – с цена 5000 лева. Идентична е процесуалната конструкция и по гр.д. № 773/2024 година на РС-Свиленград, като в този случай се сочи, че претендираното вземане произтича от облигационно правоотношение, създадено между техния наследодател и ответника на 10.02.2020 година, а дадената в заем сума е 20 000 лева. Това сочи на два предявени в условията на субективно съединяване иска, всеки с цена от по 1000 лева.

Следователно, правилен е изводът на районният съд за това, че всеки от предявените главни скове е с цена под 25 000 лева, поради което по правилата за родова подсъдност компетентният съд е районен, а не окръжен съд.

В същото време следва да се отбележи, че исковата молба страда от нередовности, които именно са довели до липса на разбиране у ответника относно цената на предявените искове. Върху ищеца тежи задължението да посочи цената на всеки предявен от него иск, а съдът следва служебно да му даде указания в тази насока, съгласно приетото по-горе.

Въведените от частния жалбоподател доводи относно това, че с предявяване на самостоятелни искове в отделни дела ищците злоупотребяват с права и се стремят изкуствено за създадат условия за родова подсъдност на делото на районен съд, се явяват неоснователни. Ищците основават претенциите си на две отделни облигационни правоотношения – два договора за заем, сключени на различни дати. Така че дори и те да бяха предявили всичките си претенции с една искова молба, това не би довело до по-различни изводи относно поцесуалната конструкция – отделни искове на лица със самостоятелни права, предявени в условията на субективно съединяване, като всеки от исковете е с цена под 25 000 лева.

РС-Свиленград е стигнал до същия краен извод, поради което 3 атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Определение № 668/11.11.2024 година, постановено по гр.д. № 772/2024 година по описа на РС-Свиленград, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на производството по делото и изпращането му по правилата за родова подсъдност на компетентен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4