Решение № 177 от 07.07.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Б., 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. С. А. при участието на секретаря Л. Б. П. като разгледа докладваното от А. С. А. Административно наказателно дело № 20261810200187 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН

А. В. П. ,ЕГН: ********** от гр,.К. ,ул.Ж.к. *“ № *, вх.*, ет.*, ап.*,чрез адв.И. С. –АК -В. е обжалвал в законния срок наказателно постановление № 26-0246* от 11.03.2026г, издадено от А. З. И. –Началник група в ОДМВР –С. – РУ –Б. ,упълномощен със Заповед № 8121з -1632/02.12.2021г.,на МВР ,в качеството му на административно-наказващ орган на основание чл. 53 от ЗАНН , на А. В. П. ,ЕГН: ********** от гр,.К. ,ул.Ж.к. *“ № *, вх.*, ет.*, ап.*,за извършено нарушение на чл. 140,ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя, на основание чл.53 от ЗАНН,вр.чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП, м у е наложено административно наказание имуществена санкция „Глоба” в размер на 500.01 лева/255.65 (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента) евро и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца. На основание Наредба № Iз -2539 от 17.12.2012г.на МВР на А. П. се отнемат общо 10 (десет) контролни точки.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание, жалбоподателят А. П. не се явява , явява се упълномощен защитник - адвокат И. С. от АК -В., която поддържа жалбата и 1 иска отмяна на НП като незаконосъобразно, претендира разноски в размер на 500 (петстотин) евро.

Въззивната страна -Началник група в ОДМВР –С. –РУ –Б., не се явява ,не изпраща представител , изпратена е писмена защита ,с която се оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: НП № 26-0246*/11.03.2026г.,АУАН,серия GA № 4511319/28.12.2025г., Заповед № 8121з -1632/02.12.2021г.на МВР,Постановление на БРП ,справка за нарушител- водач , Заповед за прилагане на ПАМ с №

1939914/28.12.2025г.,справка за дерегистрация на МПС,голям талон на л.а., комбинирана застрахователна полица с № BG/06/125004240336„ Гражданска отговорност на автомобилистите“,сметка

№

25122812138651/28.12.2025г.,справка за собственост на МПС и събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите П. И. И.– актосъставител и свидетелите : И. В. Б., както и Г. Н. П.а – майка на жалбоподателя , се установява следната фактическа обстановка :

На дата :28.12.2025г.,полицейските служители при РУ –МВР –Б.

,свидетелите П. И. И.– актосъставител и свидетел по акта : И. В. Б. били на работа.Около 17.30 часа в община Б., на път 2-17 при 2 км.с посока на движение от гр.В. към гр.С. П. И. И.– актосъставител и свидетел по акта : И.

В. Б. спрели за проверка л.а.,модел и марка „Ф. Г. „ с рег. № *,управляван от жалбоподателя А. В. П. ,ЕГН: ********** от гр,.К. ,ул.Ж.к. *“ № *, вх.*, ет.*, ап.*,като при извършената проверка било установено,че въпросното МПС не е регистрирано по надлежният ред (прекратена регистрация ,на основание чл.143,ал.15 от ЗДвП не пререгистрира в двумесечен срок МПС).След извършена справка в ОДЧ на РУ-Б. и видно от справка за соственост,приложена по делото,било установено,че ,модел и марка „Ф. Г. „ с рег. № * е собственост на Г. Н. П.а.

2

На А. В. П. бил съставен АУАН ,серия G A с № 4511319/28.12.2025г. като за извършено нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл.175.ал.3,пр.1 от ЗДвП , е било наложено административно наказание имуществена санкция „Глоба” в размер на в размер на 500.01 лева/255.65 (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента) евро и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца. На основание Наредба № Iз -2539 от 17.12.2012г.на МВР на А. П. се отнемат общо 10 (десет) контролни точки.

След съставянето на акта, същият е подписан от актосъставител и свидетел по акта , като жалбоподателят А. П. ,на когото е бил връчен препис от акта срещу разписка,го е подписал без възражения.

На основание така съставения АУАН, при идентично описание на фактическата обстановка и посочване на същата правната квалификация, на 30.04.2024 г. А. З. И. –Началник група в ОДМВР –С. –РУ –Б. ,упълномощен със Заповед № 8121з -1632/02.12.2021г.,на МВР ,в качеството му на административно-наказващ орган на основание чл. 53 от ЗАНН е издал обжалваното Наказателно постановление № 26-0246 * от 11.03.2026 г, с което на А. В. П. ,ЕГН: ********** от гр,.К. ,ул.Ж.к. *“ № *, вх.*, ет.*, ап.* за извършено нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на основание 175,ал.3,пр.1 от ЗДвП, е било наложено административно наказание имуществена санкция „Глоба” в размер на 500.01 лева/255.65 (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента) евро и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца. На основание Наредба № Iз -2539 от 17.12.2012г.на МВР на А. П. се отнемат общо 10 (десет) контролни точки.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност.

3

От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.

Вмененото във вина на жалбоподателят нарушение е индивидуализирано в степен,позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като всички доводи в тази насока са свързани с въпроси по същество на делото.

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове.

Съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАНН административно-наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52 ал. 1 от същия закон наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване. От този момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение.

Нарушението по чл.140,ал.1 от ЗДвП е формално на просто извършване – „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“Не се изискват настъпването на вредни последици. Същото е и продължено (предизвиква трайни последици).Така очертаната деятелност правилно е квалифицирана като административно нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, 4 където е ситуирано правно задължение за водачите да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани по съответният ред.

Съгласно чл. 22 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства според срока на валидност регистрацията, е: постоянна - без срок на валидност; временна – с определен срок на валидност над 3 месеца; транзитна - със срок на валидност до 30 дни.

В настоящия случай, от представените по делото доказателства се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал л.а. модел и марка „Ф. Г. „ с рег. № *.Наистина въпросното МПС ,модел и марка „модел и марка „Ф. Г. „ с рег. № * не е било регистрирано по надлежния ред, но по абсолютно никакъв начин не се доказа субективен елемент у А. В. П. към деяние по чл.140.ал.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание обаче адв.И. С. представя доказателства,че жалбоподателят А. В. П. още в рамките на същият ден , на който му е бил съставен и връчен АУАН , а именно дата 28.12.2025г.е сключил валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите „ видно от приетите в с.з.писмени доказателства , а именно : комбинирана застрахователна полица с № BG/06/125004240336„ Гражданска отговорност на автомобилистите“,сметка

№

25122812138651/28.12.2025г..Също така разпитана в съдебно заседание Г. Н. П.а – собственик на л.а. модел и марка „модел и марка „Ф. Г. „ с рег. № * и майка на жалбоподателят заявява , че семейството й не следи застраховките на автомобила , те биват уведомявани с смс от застрахователят , като към дата 28.12.2025г.такъв смс не е бил получаван от тях.Лекият автомобил се ползва от Г. Н. П.а , но във въпросният ден се е ползвал от нейният син – жалбоподателят А. П.

В настоящия случай безспорно се установява, че на 28.12.2025 гв гр. Б., А. В. П. е управлявал моторно превозно средство, което не е било регистрирано по надлежния ред, защото регистрацията му е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, съответно, че са налице всички признаци от състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 НК от обективна страна. Не се установява обаче А. В. П. да е знаел, че управляваният от него 5 автомобил е със служебно прекратена регистрация, доколкото от една страна същият отрича да бил запознат с това обстоятелство, а, от друга страна, фактическия състав на процедурата за прекратяване на регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП предвижда само изпращане на уведомление за прекратяване на регистрацията до собственика, но не е обвързана от получаването му, като в случая не са не са налице данни, такова уведомление да е било получено. При това положение, не може да се направи извод за наличието на знание от страна на А. В. П. за това, че регистрацията на управлявания от него лек автомобил е била служебно прекратена, а наличието на посоченият елемент от субективна страна не може да се предполага. Ето защо, доколкото А. В. П. не е бил запознат към датата на извършване на деянието за това, че управляваното от него моторно превозно средство е със служебно прекратена на регистрация, същият не е могъл да формира необходимото психическо отношение към извършеното и деянието му се явява несъставомерно от субективна страна. Несъставомерността на деянието от субективна страна изключва престъпния му характер.

Независимо от констатацията за пълна обективна съставомерност, настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е налице корелативно необходимата субективна страна на вмененото нарушение, в каквато насока възраженията в жалбата са напълно резонни От правна страна:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.