Определение № 3217 от 19.09.2018, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н

И Е

№………./…….09.2018 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1041/2018 г., по описа на ВОС,

ТО, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С.Г.Я., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с

ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Света София“ № 7, с която са предявени искове с правно основание чл.226 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими, поради което производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

Обективираното в отговора на исковата молба възражение за недопустимост на производството се явява неоснователно, доколкото главното вземане произтича от застрахователен договор, сключен при действието на КЗ (обн. в ДВ бр.103 от 23.12.2005г., отм. ДВ. бр.102 от 29.12.2015г.), поради което предвидената в действащия материален закон предпоставка не намира приложение спрямо заверени правоотношение, по аргумент от пар. 22 от ПЗР на КЗ. Разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ представлява материалноправна норма, предвиждаща рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя. Нормата предвижда абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на самото право на иск, но сама по себе си няма процесуален характер, както се поддържа в отговора на исковата молба. Процесуалноправните норми уреждат властнически отношения с участието на правозащитни органи, които прилагат държавна принуда като санкция. В разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ не са регламентирани отношения на власт и подчинение, а напротив - предвижда се предварителен способ за доброволно извънсъдебно уреждане на спора между равнопоставени субекти.

Направените от страните доказателствани искания следва да бъдат уважени с изключение на искането на ищеца по чл.190 от ГПК поради липсата на спор относно наличието на валидна застрахователна полица и искането на ответника за разпит на водача на застранования автомобил предвид забраната за пререшаване на въпроса за механизма на ПТП, установен с влязла в сила присъда. Искането на ответника за ангажиране на специални знания следва да бъде уважено, като предвид взаимосвързаността на въпросите към експертизите, следва да се допусне провеждане на комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза. От предмета на експертизата следва да бъдат изключени неотносимите към спора въпроси, свързани с общото здравословно състояние на пострадалата, както и въпросите досежно механизма на ПТП и скоростта на застрахования автомобил, включени в предмета на влязлата в сила присъда. Предвид липсата на наведени в отговора конкретни възражения за съпричиняване от страна на пострадалата поради шофиране с несъобразена или превишена скорост, посочените въпроси в тази насока не следва да бъдат допускани, като неотносими.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис за насрещната страна да посочи банковата си сметка или друг начин на плащане на сума, чийто размер изключва разплащане в брой, като в случай че посочи сметка на свой пълномощник, той следва да е изрично упълномощен за получаване на суми по чл. 34 ал. 3 вр. 32 ГПК.

УКАЗВА на ищеца, че претендирането на обезщетение за бъдещи вреди е недопустимо, поради което посочените в петитума подлежащи на изтърпяване вреди няма да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство.

НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна, а предявеният иск за процесуално допустим.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове“.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 26.10.2018г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните като им се връчи копие от настоящото определение.

ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:

Производството е образувано по предявени от С.Г.Я., с ЕГН

**********, с постоянен адрес *** срещу ЗАД

„ОЗК-Застраховане“, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.226 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 000 лева, представляваща общия претендиран размер на дължимото обезщетение за обезвреда на претърпени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейната внучка Росица Великова Господинова, род. на ***г., починала вследствие на ПТП, настъпило на 28.02.2014г. на главен път “I-9“ от републиканската пътна мрежа на 1200м. след средния разклон за с.Близнаци, обл.Варна, в посока от гр.Бургас към гр.Варна, по вина на водача на л.а. „Мазда-3” с ДК № В1818РК, Кирил Илиев Киров, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №23113000732987, издадена от ЗАД „ОЗК-Застраховане“, със срок на действие от 04.03.2013г. до 04.03.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 28.02.2014г г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че за описаното по-горе ПТП отговорността на виновното лице е ангажирана като му е наложено наказание по нохд № 489/2015 г., по описа на ВОС, НО, присъдата, по което е влязла в сила на 01.11.2016 г. Отговорността на ответника се обосновава с наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за управлявания от виновния водач автомобил, обективирана в полица №23113000732987, валидна до 04.03.2014г г., сключена с ответното дружество. Ищцата твърди, че в резултат на смъртта на внучката й в живота й настъпила празнота от тежката загуба. Ищцата претърпяла силен емоционален стрес, съпроводен с голямо напрежение и безпокойство, страх да не загуби своята дъщеря, започнала да ползва успокоителни, да страда от безсъние, спряла да се храни и да пие вода, искала да умре. Твърди, че болката от нелепата смърт е непреодолима, тъй като между нея и внучката й съществувала много силна връзка. Ищцата помагала на дъщеря си при отглеждането на внучката си докато била малка, прекарвала с нея всички ваканции, помагала й с уроците. След като внучката пораснала, контактите им не се ограничили, продължавали да се виждат и да си помагат в ежедневието, оказвали си подкрепа в трудни моменти, поверявала на ищцата своите деца.

Ответникът

„ЗК Лев Инс” АД, по реда на чл. 367 ГПК, поддържа доводи за недопустимост на производството, тъй като ищцата не е изпълнила процедурата по чл.498 от КЗ, която намира приложение и спрямо заварени правоотношения, възникнали при отменения КЗ, тъй като има процесуален характер. В условията на евентуалност оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че произшествието е настъпило при условията на съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в шофиране под въздействие на алкохол и без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.5, ал.3 и чл.137а