Решение № 1205 от 13.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1205 гр. Варна, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20253110202630 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба на Т. К. против НП № 24-0445000511 на Началник на група в ОД-МВР-В., РУ А., с който му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 600.00 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.182 ал.5, вр.ал.2 т.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли да бъде отменен електронния фиш.

В жалбата се формулира искане за цялостна отмяна на електронния фиш.

В съдебно заседание, въззивникът не се явява, представлява се от процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител депозира писменни бележки.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 24.05.2023г. в 11.56 часа в обл.В.на път ІІ-29 км. 8+400 жалбоподателят 1 управлявал лек автомобил с рег.№ **, със скорост 98 км/час при разрешена скорост 60 км/час-въведено ограничение с пътен знак В 26. Скоростта била измерена, фиксирана с техническо средство АТСС ARH CAMS1.

При управлението на автомобила скоростта на движение възлязла над максимално допустимата за съответния пътен участък от 60 км/ч.

При това, автомобила преминал покрай функциониращо автоматизирано техническо средство и то отчело неговата скорост на движение като такава от 101 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила. Бил приспаднат и толеранс като наказуемата скорост възлязла на 98 км/ч. Посочената скорост била засечена от преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 120ccdа, използвана на посочените в обжалвания акт място и време.

При обработка на заснетите данни, било установено извършеното нарушение. В последствие като собственик на превозното средство бил установен въззивника К.. В хода на проверката било установено, че нарушението е извършано в условията на системност, поради което не следвало да се издаде ЕФ, а НП.

Посочено било, че е нарушена нормата чл.21 ал.1 от ЗДвП и наказващият орган наложил административно наказание „глоба“ на жалбоподателя, като собственик, в размер на 600 лева и лишаване от правоуправление на основание чл.189 ал.5, вр.чл. 182 ал.2, т.4 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – гласни, писмени и веществени.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП.

2

Посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, и предвиденото за тях наказание.

Мястото на извършване на нарушението е детайлно отразено в НП, а именно в обл.Варна на път ІІ -29 км. 8+400 . От така отразеното може недвусмислено да бъде определено къде е извършено нарушението, като детайлно е посочено местото в разпечатката от джпи пи ес системата на мобилната установка. При така посоченото място безспорно е видна компетентността на органите на ОД на МВР-Варна да издават НП, както и компетентността на настоящия съд да се произнесе по спора.

По делото са представени доказателства, че въведеното ограничение на скоростта в процесния участък от 60 км. В час.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на нарушението, гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен 3 орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В конкретния случай изготвеният снимков материал установява, че ясно е отразен процесният автомобил, като ясно се вижда и регистрационният му номер.

От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията.

Измерената скорост на движение на автомобила е 98 км/ч.

Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение определено от АНО законодателят в разпоредбата на ал. 2, т.4 вр. ал.5 от същия текст е предвидил глоба в размер на 600. Размерът на санкцията е фиксиран в закона и е безпредметно обсъждането на неговата справедливост.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с № 120ccdа, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

Измерената скорост на движение на автомобила е 101 км/ч./видно от приложената снимка от видеоклип/, този вид автоматизирано техническо средство има допустимата грешка при измерването на скоростта. Отчетен е толеранс от +/- 3 км.и скоростта е определена на 98км. Т.е. отчетен е толеранс от 3%, противно на твърдението на въззивника. От наказаното лице не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че нарушението не е 4 извършено на мястото, посочено в обжалвания акт. От друга страна, към административнонаказателната преписка е приложен снимков материал – оригинал на снимка с точни координати на нарушението. Предвид изложеното, следва да се приеме, че правото на защита не е било засегнато и в този аспект.

По делото са ангажирани доказателства, че през 2021г. възз. К. е издал пълномощно на И. М. да управлява лек автомобил с рег. № СВ 0883 РХ. В съдебно заседание бе разпитан свид.М., който посочи че познава възз.К., тъй като работят в една сфера. От 2021г. имал пълномощно и само той управлявал автомобила. Твърди, че друго лице не е управлявало автомобила от 2021г..

Показанията му са общи като за конкретната дата предполага, че той е карал автомобила защото няма кой друг, като това е различно от потвърждаване авторството на нарушението.

Съдът не кредитира показанията на свид.М. сочещи, че именно той е управлявал автомобила на процесната дата, тъй като те са общи и в тях липсва конкретизация относно нарушението.

Едва в хода на съдебното производство е направено възражението, че нарушението е извършено от друго лице, като това не е сторено в хода на адм.проверка, където от страна на възз.К. е подписана декларация по чл. 188 от ЗДвП и е потвърдил авторството на нарушението.

Съдът приема за абсурдно и неправдоподобно обстоятелството, да си продал даден автомобил и то преди доста години и въпреки това да декларираш, че лично си го управлявал пред надлежен орган на власт и под страх от наказателна отговорност. Ако този автомобил не е в бил в негово владение, то възз. не би декларирал подобни обстоятелства, а би се възползвал от възможността да представи доказателства за лицето което го управлява.

Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика/законния представител на юридическото лице или ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният извършител на нарушението. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В нормата на 5 чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаване на съобщението за съставяне на акт, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай, жалбоподателят е заявил категорично, че той е управлявал процесния автомобил Според чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Следователно цитираната норма предвижда административнонаказателна отговорност за собственика на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният извършител на нарушението, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство, какъвто е настоящият случай. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В тази връзка в нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП изрично е предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. Ако не стори това, именно той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай, възз.К. не се е възползвал от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което и правилно е бил санкциониран.

При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки 6 законът изисква административнонаказателното производство да се развие по общия ред със съставянето на АУАН и НП в конкретно предвидени от закона случай. Собственикът на МПС-то се призовава за съставянето на ЕФ, при което за него съществува възможността съгласно разпоредбата на чл.188 от ЗДвП да се освободи от отговорност като посочи лицето, на което е предоставил моторното превозно средство. Последното се извършва посредством попълване на нарочна декларация по образец каквато в настоящето производство е съставена и попълнена. Следва да бъде отбелязано, че двете декларации (по чл. 188 и чл. 189, ал. 5) имат съществени съдържателни разлики, които са видими при прегледа на одобрените образци.