Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 880 от 16.01.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 68711/2021
Вид
Решение № 880
Подписан
16.01.2024
Състав
БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.194, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 194, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26- чл.35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2, пр.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26- чл.35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26- чл.35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26- чл.35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26- чл.35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26- чл.35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26- чл.35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26- чл.35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26- чл.35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26- чл.35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 40 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.44 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.137, ал.1, т.2 · Търговски закон
  • чл.147, ал.2 · Търговски закон
  • чл. 301 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 880 гр. С. 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20211110168711 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от Д. М. В. против Т. И. П. иск, с правно основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД за прогласяване за нищожен поради накърняване на добрите нрави на сключен между страните Договор за продажба на дружествени дялове от 26.07.2018г. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД за прогласяване недействителност на Договор за продажба на дружествени дялове от 26.07.2018 г. поради споразумяване във вреда на представлявания.

В исковата молба се твърди, че ищецът е едноличен собственик на капитала и управител на дружество „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК ....., което дружество твърди, че е собственик на недвижим имот — земя и сграда, находящи се в гр. С. Сочи, че дружеството е придобило недвижимия имот с нотариален акт за покупко-продажба № ...., том 1, p e г. № ...., дело № 81/2002г., на 26.04.2002 г. за сумата от 40 000 лев. Поземленият имот, върху който впоследствие била построена къща, сочи, че е с площ от 1014 кв.м, а сградата - със застроена площ от 100 кв.м. Излага, че данъчна оценка на имота е 325 303,20 лева. Поддържа, че се е запознал с ответницата Т. П., която му помагала във връзка с административното управление на имота и дружествените дела. През 2017г. здравословното му състояние се влошило и започнал да приема лекарства, което обстоятелство било известно на ответницата и с което тя злоупотребила.

Сочи, че с пълномощно, с p e г. № .../30.09.2020г., удостоверяващо подписа и с p e г. № 1689/30.09.2020 г., удостоверяващо съдържанието, заверено от Н.З., завеждащ „...“ при ..., ищецът в качеството си на едноличен 1 собственик на капитала и управител на „ФИРМА“ ЕООД, упълномощил адв.

М.О.К., от негово име и за негова сметка да го представлява пред нотариус във връзка с продажбата на недвижимия имот, собственост на дружеството.

За продажбата преди това било взето валидно и надлежно решение на Общото събрание на дружеството съгласно действащия дружествен договор.

Взетото решение от ищеца в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител било удостоверено с нотариална заверка на подписа и съдържанието от Н.З., завеждащ „...“ при ... на 30.09.2020 г. Договорът за покупко-продажба на недвижимия имот бил вписан в имотния регистър на 28.10.2020г.

След вписването, ищецът установил, че ответницата П. е вписала по партидата на дружеството промени, изразяващи се в прехвърляне на 50 дружествени дяла с номинална стойност 100 лева за всеки, отговарящи на 100 % от записания и внесен капитал на „ФИРМА ЕООД, както и промени в управителя на дружеството. За тези действия ищецът твърди, че не е бил уведомен. Поддържа, че Договор за прехвърляне на дружествени дялове и смяна на едноличен собственик на капитала и управител, са вписани на 26.05.2021 г. Сочи, че към датата на сключване на договор за покупкопродажба на недвижим имот между „ФИРМА“ ЕООД и Д.Е.Б., нито продавача по сделката, нито купувача са можели да предполагат, че собствеността в дружеството е променена. След извършената справка ищецът твърди, че е установил, че пред Т.Р. е представен договор от 26.07.2018 г. сключен между него, представляван от Т. И. П., в качеството й на пълномощник и Продавач и ответницата в качеството й на Купувач за покупко-продажба на 50 равни дружествени дяла по 100 лева всеки, на обща стойност 5000,00 лева от капитала на дружеството „ФИРМА - ....“ ЕООД.

Цената, която купувачът заплатил се сочи, че е в общ размер на 5 000 лева.

Твърди, че всички действия по свикване на Общо събрание за взимане на решение за прехвърляне на дружествени дялове, молба за напускане на Д. В. като управител, избор на нов управител, приемане на нов дружествен договор, попълване на необходимите декларации и заявяването на промените в ТР при АВ се извършени от Т. И. П., в качеството й на пълномощник на ищеца. Сочи, че съгласно взетите от ответницата решения, същата е вписана като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. Излага, че ответницата е направила изявление от името на ищеца, че продажната цена е изплатена преди подписване на договора, което ищецът твърди, че не отговаря на действителността и сочи, че не е получавал каквото и да е било плащане по договора, нито е бил уведомен, че от негово име и за негова сметка е извършено прехвърляне на дружествени дялове.

След като разбрал за извършеното прехвърляне на дружествени дялове, изпратил чрез нотариус И.Д., с peг. № ... на НК и с район на действие СРС уведомление за оттегляне на пълномощно и нотариална покана, с която уведомил ответницата, че оттегля пълномощното и заявил че се противопоставя на извършените действия по продажба на дяловете на 2 дружеството.

Счита, че договорът за покупко-продажба на дружествени дялове от 26.07.2018 г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на насрещните престации. В тази връзка излага, че дружеството, притежава недвижим имот на стойност значително надхвърляща стойността на продадените дялове и развива подробни съображения в тази насока. Изтъква също, че в пълномощното е фигурирала клауза за договаряне сам със себе си, но независимо от това сочи, че такова е допустимо само когато е в интерес на представлявания. Сочи също и че пълномощното е общо - давало възможност на ответника да продава дружествени дялове, включително и да договоря сам със себе си, но липсвало изрично упълномощаване да представлява ...., в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител при свикването на Общо събрание, в което се взима решение за освобождаването му като управител и за прехвърляне на дружествени дялове и вписване на новата собственост върху дружеството. В заключение сочи, че продажната цена на дружествените дялове е в пъти по ниска от реалната им пазарна стойност.

Евентуално счита, че договорът за покупко-продажба на дружествени дялове от 26.07.2018г., е нищожен на основание чл. 40 от ЗЗД, тъй като ответницата е договаряла във вреда на представлявания. Изтъква, че в случая пълномощникът и лицето, с което той договоря са едно и също лице и направените изявления от двете страни са във вреда на представлявания. От една страна, сключеният договор сочи, че е при явно неизгодни условия за упълномощителя, а от друга - във вреда на представлявания. Излага, че ответницата в качеството на пълномощник е направила изявление, че продажната цена е изплатена преди подписване на договора, което твърди, че не отговаря на действителността. Договорът бил сключен единствено за да може собствеността върху дружеството да премине в патримониума на ответницата. Твърди, че не е бил уведомен, че ще се извърши такава продажба и не е имал воля за такова прехвърляне. Счита, че доколкото в случая пълномощникът е договарял сам със себе си, не следва да се доказва споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. Поддържа, че наличието на намерение за увреждане към момента на сключване на договора се установява от факта, че именно пълномощникът, в качеството на купувач, се облагодетелства от разликата между стойността на продаденото имущество и уговорената цена. Счита, че във вреда на представлявания, пълномощникът е направил изявление, че цената е изплатена преди подписване на договора. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.

Ответницата развива подробни съображения за липса на правен интерес от предявяване на искове за прогласяване на нищожност на процесния договор и в тази връзка сочи, че договорът за продажба на недвижим имот е от 3

28.10.2020 г., а ответницата е вписана като управител и едноличен собственик на капитала на 26.05.2021 г., към който момент сочи, че дружеството не е било собственик на въпросния недвижим имот. Изтъква също и че ищецът не твърди договора за продажба на дружествен дял да води до намаляване имуществото на дружеството, поради което счита, че не е налице накърняване на имуществените права на ищеца. Относно неоснователността на исковете отново излага, че доколкото е вписана като управител и едноличен собственик на капитала, считано от 26.05.2021г., т.е. след сделката по продажба на недвижимия имот, то не се е разпоредила с имота. Оспорва ищецът да не е знаел за сключения договор за продажба на дружествени дялове и твърди, че промените в обстоятелствата на дружеството, са били заявени за вписване в ТР преди продажбата на имота. Твърди, че продажбата на имота е направена веднага след като ответницата е поискала да се впише като едноличен собственик и управител на дружеството с цел да се освободи дружеството от имота. Сочи, че на основание чл. 301 ТЗ веднага след вписването на ответницата като управител и собственик на дружеството на 26.05.2021 г. и узнаването за сделката на 15.06.2021г. изпратила нотариална покана до Д.Б., в която го уведомила в качеството си на управител, представляващ и едноличен собственик на капитала, че оспорва извършените от пълномощника М.О.К. разпоредителни сделки с имущество на дружеството, като в поканата било заявено, че сделките са недействителни като сключени от лице без представителна власт, без валидно взето решение на едноличния собственик на капитала към дата на сделката – т.е. ответницата, и при недействително уговорена престация. Излага подробни съображения, че не е налице накърняване на добрите нрави. По същите съображения счита, че е неоснователен и искът по чл. 40 ЗЗД. Оспорва, че са просто познати с ищеца и твърди, че имат дъщеря, както и че пълномощното й е било дадено с оглед близките отношения, като уговорката била сключването на договор за продажба на дружествени дялове от капитала на дружеството, което е било собственик на имота, който пък следвало да остане именно за дъщеря им. Твърди и че сумата изцяло е била предадена на ищеца.

Оспорва да е получавала нотариална покана, с която да са оттеглени пълномощията. Сочи, че искът по чл.40 ЗЗД е неоснователен и поради това, че разпоредбата се отнасяла само за физически лица. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че на 26.07.2018 г. е сключен договор за продажба на дружествени дялове от капитала на „ФИРМА - ....“ ЕООД между ищеца, в качеството му на продавач, представляван от ответницата, от една страна, и ответницата, в качеството й на купувач, от друга страна, по силата на който договор ищецът е прехвърлил 50 равни дружествени дяла по 100 лева всеки или на обща стойност 5 000 лева.

4

Видно от пълномощно от 24.06.2017г. с нотариална заверка на подписа и на съдържанието с рег.№ ... и рег.№ ..., том 1, № ... на нотариус Е.Б. ответницата Т. П. е представлявала ищеца като продавач, договаряйки сама със себе си при покупко – продажбата на процесните дялове от дружеството на ищеца.

По делото от страна на ответницата е представен протокол за взети решения от едноличния собственик на капитала на “ФИРМА – ....“ ЕООД от 18.02.2016г., който обективира взето решение от .... да продаде на изразилата за това желание Т. П. да ги закупи всички 50 дружествени дяла от дружеството, всеки с номинал от 50 лева. Сочи се още, че сумата от 5000 лева е платена изцяло, в брой и в деня на подписване на посочения протокол от В. и че П. е единствен и пълноправен съдружник в “ФИРМА – ....“ ЕООД.

Положеният на протокола подпис, за който се твърди, че е на ...., е бил оспорен от него и по реда на чл.193 и сл. от ГПК е била назначена и изслушана съдебно – почеркова експертиза с обект подписът, положен от името на Д. М. В. в мястото : „за едноличния собственик на капитала“на протокол за взети решения от едноличния собственик на капитала на “ФИРМА – ....“ ЕООД от 18.02.2016г. Заключението на експертизата е, че подписът, който неин обект, не е изпълнен от Д. М. В.. Вещото лице е категорично, че установените съвпадения в част от общите графически признаци, но и същевременно и различията в останалите, както и в частните такива, оценени в съвкупност с наличните явни признаци за непривичност на движенията при полагане на обектите, дават основание за извода, че подписът – обект е изпълнен от лице, различно от Д. М. В., като полагащият е вложил старание за наподобяване на графичната структура на оригинала, от който е гледал, но при това си действие не е съумял да имитира в цялост писмено – двигателния навик на имитирания. Заключението е оспорено от ответницата, но е напълно кредитирано от съда, като е взета предвид неговата обективност и професионална адекватност от една страна, а от друга – задълбочените и разнородни методи, ползвани в анализа, както и широкият набор от сравнителни образци, послужили за работа на вещото лице. Не на последно място, за да кредитира изцяло заключението на съда послужи и тази категоричност в извода на вещото лице за наподобяване на изследвания подпис.