Решение № 108 от 19.04.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. гр. Добрич, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20243200500054 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „А. Б. Б.“ **-гр.С. срещу решение №950/08.12.2023 г. по гр.д.№403/2023 г. на Добричкия районен съд,с което е признато за установено по предявените от Е. И. Х. с ЕГН **********,с адрес:гр.Добрич,ж.к.

„Д.,бл.**** срещу „А. Б. Б.“ **,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:гр.С.,район Т.,бул. „Б.“ №** искове с правно основание чл.439 във връзка с чл.124 от ГПК,че ищецът не дължи на ответното дружество следните суми по изпълнителен лист,издаден по ч.гр.д. №1981/2010 г. по описа на Районен съд-Добрич:1/ 534,66 лева,представляваща неплатено задължение по договор за кредитна карта №**** г.,ведно със законната лихва върху сумата от 27.04.2010 г.,до окончателното плащане на главницата;2/ 111,66 лева,представляваща договорна лихва за периода от 01.01.2009 г. до 16.03.2010 г.;3/ 12,03 лева,представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2009 г. до 16.03.2010 г.;4/ 125 лева,представляваща сторени по делото разноски,поради погасяване на вземанията по давност,като въззивникът е осъден да заплати на Е. И. Х. сумата от 728 лева,представляваща разноски по гр.д.№403/2023 г. по описа на Районен съд-Добрич.Според въззивника атакуваното решение е незаконосъобразно и несъобразено с практиката на 1

ВКС.Не било взето предвид,че с образуване на изп.д.№** г. по описа на ЧСИ Н. Ж. давността била прекъсната и спряла да тече по време на изпълнителното производство съгласно ППВС №3/1980 г.Отмяната на последното постановление пораждала действие от датата на обявяване на ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,т.е. до датата 26.06.2015 г. било приложимо тълкуването по цитираното ППВС,а след тази дата тълкуването по цитираното ТР.След горната дата съобразно новото тълкуване давност течала по време на изпълнителния процес,но се прекъсвала с отправяне на искания от взискателя и предприемане на действия по принудително изпълнение.След 2015 г. били депозирани от въззивника многократно молби за извършване на изпълнителни действия и били извършени такива действия,които прекъсвали давността.Цитирана е съдебна практика в насока,че перемирането е основание за прекратяване на изпълнителното производство,но не заличава ефекта от предприетите изпълнителни действия,с които е прекъсвана давността.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на исковете,както и за присъждане на сторените от въззивника разноски в двете инстанции.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият Е.

И. Х. изразява становище за неоснователност на жалбата,подробно мотивира тезата си за изтекла спрямо процесните вземания погасителна давност и настоява за потвърждаване на обжалваното решение,както и за присъждане на сторените от същия разноски във въззивната инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 20.12.2023 г.,а жалбата е подадена по електронен път на 22.12.2023 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 03.01.2024 г./ и като изхождаща от активно легитимирано лице /страна по делото/ с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по 2 предявените допустими отрицателни установителни искове.По същество е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№403/2023 г. на Добричкия районен съд е образувано по повод искова молба вх.№2715/13.02.2023 г.,с която са предявени кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове на основание чл.439 от ГПК от Е. И. Х. с ЕГН ********** от гр.Добрич,жк „Д.,бл.**** срещу „А.

Б. Б.“ **-гр.С. с ЕИК **** и седалище и адрес на управление гр.С.,район „Т.“,бул.“Б.“ №** за установяване,че ищецът не дължи на ответника следните суми по изпълнителен лист,издаден по ч.гр.д.№1981/2010 г. на Добричкия районен съд,по повод на който е образувано изп.д.№**** по описа на ЧСИ Н.

Ж. с район на действие ДОС:

1./534,66 лв-неплатено задължение по договор за кредитна карта №**** г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 27.04.2010 г.,до окончателното й изплащане;

2./111,66 лв-договорна лихва за периода от 01.01.2009 г. до 16.03.2010 г.;

3./12,03 лв-обезщетение за забава за периода от 01.01.2009 г. до 16.03.2010 г;

4./125 лв-сторени по делото разноски.

Изложено е в исковата молба,че през 2010 г. „****“ ЕАД е подало до ДРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417 от ГПК срещу длъжника Е. И. Х. като кредитополучател.По образуваното ч.гр.д.№1981/2010 г. на ДРС били издадени заповед и изпълнителен лист за процесните суми.Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д.№** г. по описа на ЧСИ Н. Ж..С молбата за образуване на делото взискателят поискал извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника,справки за имущественото му състояние,както и да се насочи изпълнението върху вземания на длъжника от трети лица.На 28.05.2012 г. длъжникът доброволно внесъл на ЧСИ сумата от 150 лв,с която били погасени такси на съдебния изпълнител в размер на 100,82 лв и част от задължението към взискателя в размер на 49,18 лв.На 28.08.2015 г. постъпила молба по делото за конституиране на нов взискател „А. Б. Б.“ **-гр.С. на мястото на първоначалния взискател на основание сключен между тях договор за цесия,която била уважена.На 07.12.2017 г.

ЧСИ издал разпореждане за налагане на запор върху трудовото 3 възнаграждение на длъжника.С постановление от 07.09.2021 г. ЧСИ прекратил изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК поради настъпила перемпция.На база същия изпълнителен лист ЧСИ Н.Ж. образувал последващо изп.д.№** г.,като на 02.02.2023 г. наложил запор върху банкови сметки на длъжника в „**“ ЕАД.Според ищеца задълженията по изпълнителния лист били недължими понастоящем като погасени по давност.След влизане в сила на заповедта за изпълнение имало само едно действие,прекъсващо давността,а именно молбата за образуване на изп.д.№** г.,с която било отправено искане за налагане на запори.След това взискателят не поискал други изпълнителни действия,поради което давността била изтекла на 28.03.2017 г.

В отговора на исковата молба,депозиран в рамките на срока по чл.131 ал.1 от

ГПК,ответното дружество оспорва исковете като неоснователни.Излага доводи,че спрямо процесните вземания погасителна давност не е изтекла.Дори да се приемело,че била настъпила перемпция,последната била без правно значение за давността.Когато по изпълнително дело било отправено искане за нов способ след настъпила перемпция,съдебният изпълнител не можел да откаже да изпълни,тъй като дължал подчинение на представения и намиращ се у него изпълнителен лист.Единствената правна последица от перемпцията била,че съдебният изпълнител следвало да образува новото искане в ново изп.дело,тъй като старото било прекратено по право.Новото искане прекъсвало давността независимо дали съдебният изпълнител бил образувал ново дело или не.

Исковете-предмет на гр.д.№403/2023 г. на ДРС-са допустими като такива по чл.439 от ГПК,целящи оспорване на изпълнението по цитираното изпълнително дело №**** по описа на ЧСИ Н. Ж. с район на действие ДОС при позоваване на правопогасяващи факти,настъпили след приключване на съдебното производство,по което е издадено изпълнителното основание.В случая се твърди погасяване на вземанията по давност при изтекъл срок на погасителна давност след влизане в сила на заповед за изпълнение на парично задължение №193/28.04.2010 г. по ч.гр.д.№1981/2010 г. на ДРС,въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист.Исковете по чл.439 от ГПК са предявени от активно легитимиран правен субект-от длъжника по изпълнението Е. И. Х.,респ. са насочени срещу пасивно легитимиран правен субект-взискателя по изпълнението „А. Б. Б.“ **-гр.С..Безспорно за ищеца 4 като длъжник по висящо изпълнително производство е налице правен интерес от търсената защита чрез установяване със сила на пресъдено нещо недължимост на вземанията на кредитора и като крайна цел установяване несъществуването /погасяването/ на изпълняемото право,подлежащо на принудително изпълнение,респ. като последица-прекратяване на изпълнителния процес на основание чл.433 ал.1 т.7 от ГПК.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

По заявление на „****“ ЕАД е образувано ч.гр.д.№1981/2010 г. по описа на Районен съд-Добрич и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК /а не чл.417 от ГПК,както сочи ищецът/ №193/28.04.2010 г.,с която е разпоредено длъжникът Е. И. Х. да заплати на кредитора „****“ ЕАД-гр.С. следните суми:534,66 лв-неплатено задължение по договор за кредитна карта №**** г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 27.04.2010 г.,до окончателното й изплащане;111,76 лвдоговорна лихва за периода от 01.01.2009 г. до 16.03.2010 г.;12,03 лвобезщетение за забава за периода от 01.01.2009 г. до 16.03.2010 г;125 лвсторени по делото разноски.Заповедта е връчена на длъжника на 05.05.2010 г.В двуседмичния срок по чл.414 ал.2 от ГПК /в редакция ДВ,бр.59/2007 г./,изтекъл на 19.05.2010 г.,длъжникът Х. не е подал възражение срещу заповедта и по смисъла на чл.416 ал.1 от ГПК последната е влязла в сила на 20.05.2010 г.Въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист на 07.06.2010 г.

На 28.03.2012 г. въз основа издадения изпълнителен лист и по молба на „****“ ЕАД-гр.С. е образувано изпълнително дело №**** по описа на ЧСИ Н.

Ж. с район на действие ДОС.След сключен договор за цесия от 23.02.2015 г. като взискател на мястото на първоначалния взискател встъпва „А. Б. Б.“ **гр.С. /молба на последното дружество вх.№2076/25.08.2015 г. на лист 26 от изп.д.№****/.С постановление изх.№2019/22.06.2020 г. ЧСИ е констатирал настъпването на условията по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК /настъпила перемпция/,по силата на които изпълнението се счита прекратено по закон.С постановление изх.№2577/07.09.2021 г. ЧСИ изрично е прекратил производството по изп.д.№**** на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

На 15.12.2021 г. въз основа същия изпълнителен лист и по молба на взискателя „А. Б. Б.“ **-гр.С. е образувано наново изпълнително дело №**** 5 по описа на ЧСИ Н. Ж. с район на действие ДОС,като с молбата за образуване на делото е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

По смисъла на чл.117 ал.2 от ЗЗД при осъществено прекъсване на погасителната давност спрямо вземанията по време на съдебния процес по ч.гр.д.№1981/2010 г. на ДРС след установяване на вземанията с влезлия в сила съдебен акт /заповед за изпълнение/ започва да тече нова погасителна давност,която е всякога пет години според цитираната по-горе разпоредба.Заповедта за изпълнение е влязла в сила на 20.05.2010 г. и оттогава е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност,прекъсната с подаването на 28.03.2012 г. от кредитора „****“ ЕАД на молба за образуване на изп.д.№**** по описа на ЧСИ Н.Ж..Погасителна давност относно вземанията по процесния изпълнителен лист не е текла по време на висящността на изп.д.№**** до датата 26.06.2015 г.След образуване на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата давност изобщо не започва да тече отново и не тече,докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземанията,според постановките на Постановление на Пленума на ВС №3/18.11.1980 г.,което е в сила и е приложимо към момента на образуване на изп.д.№**** и до датата 26.06.2015 г.,когато е постановено Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,даващо ново разрешение на въпроса за погасителната давност по време на висящо изпълнително производство.Както е прието в решение №170/17.09.2018 г. по гр.д.№2382/2017 г. на IV г.о.,ГК на ВКС,превърнало се в константа съдебна практика след постановяването му,тълкувателните ППВС по чл.58 т.1 от Закона за устройство на съдилищата /отм./,обн.ДВ,бр.23/1976 г.,и тълкувателните решения,постановени при действието на последващите Закон за съдебната власт,обн.ДВ,бр.59/1994 г./отм./,и ЗСВ,обн.ДВ,бр.64/2007 г.,са задължителни за съдилищата според нарочни разпоредби в цитираните по-горе закони,като тяхното прилагане и действие следва да бъдат съобразени с конкретните хипотези.Законът не е предвидил момент,от който започват да действат тези тълкувателни актове.Правилото е,че когато са издадени по първоначалното тълкуване на правна норма,те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента,в който правната норма е влязла в сила.Когато обаче тези актове са 6 приети не за първоначално,а за последващо тълкуване на правна норма,наложено поради промяна в нормата или поради промяна в обществено-икономическите условия,правещи дадено предходно тълкуване неприложимо или несъответно на смисъла на закона,тогава се поставя въпросът от кой момент следва да се прилага новият тълкувателен акт и дали същият има обратно действие.В цитираното решение на ВКС на РБ е прието,че има хипотези,при които прилагането на новия тълкувателен акт с обратно действие би застрашило правата и интересите на правните субекти,регулирани до момента от задължителните постановки на предходни тълкувателни актове.И според въззивния съд такива хипотези са налице и процесната е именно такава.С ППВС №3/18.11.1980 г. е прието,че по време на изпълнителното производство давност не тече.С т.10 от Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено съвсем друго разрешение,като е прието,че в изпълнителното производство давност тече и последната се прекъсва с всяко действие по принудителното изпълнение,като с посочената т.10 ППВС №3/1980 г. е обявено за изгубило сила.Прилагането на новото тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на вземания,които са били предмет на изпълнителни производства,по които не са предприемани действия за период по-голям от срока на погасителна давност с оглед предходните указания на ППВС от 1980 г.,че погасителна давност по време на висящността на изпълнителния процес не тече.Така би се стигнало до изтичане на давността със задна дата преди момента на постановяване на новото ТР,което би довело до несъобразяване за този минал период на действащото към онзи момент ППВС.Така новото разрешение по т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. следва да намери приложение само за в бъдеще,считано от датата на постановяването му 26.06.2015 г.,и то само по висящи към този момент изпълнителни производства.