Решение № 138 от 24.04.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Перник, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500215 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на РРС № 1372/07.03.2025 г., подадена от А. С. А. с ЕГН:********** и адрес: ********** чрез адвокат П. Й. от АК-***срещу решение № 37/13.02.2025 г., постановено по гр. дело № 945/2024 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че Г. С. А. с ЕГН:********** и адрес: *** е собственик на 1/2 идеална част от урегулиран поземлен имот, находящ се в **********, който съставлява парцел *** (***) за имот с планоснимачни номера ***и ******) в кв. *** по плана на **********, одобрен със заповед № 1231,1232/18.04.1949 г., целият с площ от 873 кв. м, при граници по нотариален акт: от две страни - улици, братя П., И. П. М. за имот с пл. № ***и при граници по скица: от две страни - улици, парцел *** и парцел ***, всичките в кв. *** по плана на селото; жалбоподателят е осъден да предаде на Г. С. А. владението върху 1/2 идеална част от имота, както и да му заплати сумата от 1 050 лева, представляваща направени разноски по делото.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано, поради което моли окръжния съд да го отмени и постанови ново, с което да отхвърли предявения иск по чл. 108 ЗС. Претендира присъждане на разноски.

Излага съображения за неоснователност на предявения иск, тъй като ответникът 1 владеел процесния имот на правно основание – покупко-продажба; както и че по делото било установено, че А. Г. И. и съпругата му М.В.И. - И. били собственици на процесните идеални части от имота на основание давностно владение, продължило повече от 20 години.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Г. С. А. чрез адвокат Б. Б. от АК-*** е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поради което моли окръжния съд да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски.

В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят чрез адвокат П. Й. поддържа жалбата си и направените с нея искания. От своя страна въззиваемитя чрез адвокат Б. Б. поддържа отговора си, с който оспорва жалбата и претендира присъждане на разноски.

Впоследствие, жалбоподателят А. С. А. чрез адвокат П. Й. е подал молба вх. № 2277/23.03.2026 г. за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК предвид образувано наказателно производство – ДП № 22/2026 г. по описа на РУРадомир и с оглед извършени по него разпити на свидетелите А. С. А., З.Д. А. и Л. Г. А..

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Радомир е образувано по искова молба вх. на РРС № 945/16.08.2024 г. (уточнена с молба вх. на РРС № 4484/12.09.2024 г.), подадена от Г. С. А. срещу А. С. А., с която се претендира съдът с решение да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/2 идеална част от урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на **********, който съставлява парцел *** (***) за имот с планоснимачни номера *** и *** (***) в кв. *** по плана на **********, одобрен със заповед № 1231,1232/18.04.1949 г., целият с площ от 873 кв. м, при граници по нотариален акт: от две страни - улици, братя П., И. П. М. за имот с пл. № *** и при граници по скица: от две страни - улици, парцел *** и парцел ***, всичките в кв. *** по плана на селото, както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху така посочената идеална част.

В исковата молба се твърди, че съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № 446 от 30.04.1999 г. на нотариус Б. К., с район на действие Районен съд – Радомир, ищецът е собственик на 1/2 идеална част от горепосочения имот, а ответникът – на другата 1/2 идеална част. През целия период от време имотът винаги бил ограден от три страни, като не е имало ограда единствено откъм реката, но през 2021 г. ответникът заградил имота и откъм реката. Премахнал част от предходната ограда и направил отвор от около 7-8 метра, за да вкарва коли. След това разкопал границата между 2 двата имота, образуващи урегулирания поземлен имот и поставил огромен басейн.

Ответникът целял да заграби целия недвижим имот, включително и притежаваната от ищеца 1/2 идеална част.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който сочи, че се легитимира като собственик на целия процесен имот, ведно с построените в него сгради, а именно масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 56 кв. м и масивен гараж със застроена площ от 21 кв. м, по силата на нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № 1314 от 15.12.2021 г. на нотариус Б. К., с район на действие Районен съд – Радомир. Поради това моли съда да отхвърли предявения иск.

Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно като постановено от законен съдебен състав, в императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда, както и за допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по същество по предявения процесуално допустим исков с правно основание чл.

108 ЗС, а относно правилността на обжалваното решение, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № 446/1999 г. на нотариус Б. К., с район на действие Районен съд – Радомир, С.З.Д. е дарила на Г. С. А. следния свой собствен недвижим имот, а именно: 1/2 идеална част от поземлен имот, находящ се в **********, който съставлява парцел *** (***) за имот с планоснимачни номера ***и ***(***) в кв. *** по плана на **********, одобрен със заповед № 1231,1232/18.04.1949 г., целият с площ от 861 кв. м, при граници по нотариален акт: от две страни - улици, братя П., И. П. М. за имот с пл. № *** и при граници по скица: от две страни - улици, парцел *** и парцел ***, всичките в кв. *** по плана на селото.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № 1314/2021 г. на нотариус Б. К., с район на действие Районен съд – Радомир, М.В.И.И. е продала на А. С. А. следния свой собствен недвижим имот, а именно: поземлен имот, находящ се в **********, който съставлява парцел ***(***) за имот с планоснимачни номера ***и ***(***) в кв. *** по плана на **********, одобрен със заповед № 1231,1232/18.04.1949 г., целият с площ от 873 кв. м, при граници по скица: от три страни улици, парцел *** и парцел ***, всичките в кв. *** по плана на селото, ведно с построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 56 кв. м и масивен гараж със застроена площ от 21 кв. м, които сгради са със статут на строежи по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.

От копията на документи по приложените нотариални дела № 925/2021 г. и № 1314/2021 г., двете по описа на нотариус Б. К., с район на действие Районен съд – Радомир, се установява, че по силата на нотариален акт № ***, том ***, дело № 1473/1975 г. на Радомирски районен съдия, И. П. М. е дарил на сина си Г. И. П. следния свой собствен 3 недвижим имот, а именно: 1/2 идеална част от празно вилно място - парцел VII - седми за имот с планоснимачен номер *** в съсобственост с имот с планоснимачен номер *** от кв.

*** по плана на с. ***, с площ от 910 кв. м, при граници (съседи): от две страни - улици, братя П. и К. П. М..

Съгласно удостоверения за наследници с изх. № *** и с изх. № ***, двете издадени от Столична Община, р-н „***“, Г. И. М. е починал на ***. и е оставил за наследници Е.Д. М. и А. Г. И., а последният е починал на *** и е оставил за наследник М.В.И.-И..

Видно от приложената по нотариално дело № 925/2021 г. декларация за идентичност на имена, че имената Г. И. М. и Г. И. П. са имената на едно и също лице.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение № ***, том ***, рег. № ***, дело № 925/2021 г. на нотариус Б. К., с район на действие Районен съд – Радомир, А. Г. И. и М.В.И.-И. са признати на основание чл. 587 ГПК за собственици на основание давностно владение на 1/2 идеална част от урегулиран поземлен имот, находящ се в **********, който съставлява парцел ***(***) за имот с планоснимачни номера ***и ***(***) в кв.*** по плана на **********, одобрен със заповед № 1231/18.04.1949 г., целият с площ от 861 кв. м, при граници по нотариален акт: от три страни - улици, парцел *** и парцел ***, ведно с построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 56 кв. м и масивен гараж от 21 кв. м, които сгради са със статут на строежи по § 16 от ПР на ЗУТ.

В хода на производството са събрани и гласни доказателства – като свидетели са разпитани З.Д. А., Л. Г. А., Б. И. К. и С. Г. Л..

Свидетелката З.Д. А. (*** г., съпруга на ищеца Г. А.) твърди, че са съпрузи с ищеца от 1975 г. и живеят в гр. ***. Процесният имот в с. ***(мах. „***“, до реката) е придобит от ищеца чрез покупка от С. около 1998–1999 г. Имотът произхожда от наследствен имот (дядо К., който имал син и четири дъщери), като впоследствие е разделен, включително между С. и А. – процесният имот е бил разделен на две части още преди покупката като тяхната част е около 400–500 кв.м. Имотът е ограден от три страни (без към реката), с бетонни колове и мрежа – „заварено положение“ от десетилетия. Със съпруга си упражняват владение от придобиването – засаждане на 5–6 сливови дървета, поддържане (косене). През 2023/2024 г. установили поставяне на ограда откъм реката (ограничава достъпа); частично премахване на вътрешната ограда между двете части и наличие на чужди вещи (гуми, метален навес) в тяхната част. Категорично отрича чуждо владение върху тяхната част. Допълва, че достъпът до имота е бил възможен само откъм реката, като от последната/по-предходната година е ограничен.

Свидетелят Л. Г.А. (*** г., син на ищеца Г. А.) твърди, че процесният имот е собственост на баща му от 1999 г. (по нотариален акт), придобит от С.. Представлява празно дворно място, част от по-голям наследствен масив. Също посочва, че има ограда на имота от три страни (без към реката), че имотът се поддържа от ищеца и съпругата му (вкл. чрез трето лице – „дядо П.“) и че са засадили около 6 сливови дървета около 2000 г. След 2020 г. няма 4 преки наблюдения върху ползването, а през 2024 г. установява заграждане откъм реката, липса/премахване на част от вътрешната ограда и наличие на гуми и метален навес. Не е виждал други лица да ползват имота преди 2024 г.

Свидетелят Б. И. К. (*** г., без родство и дела със страните) твърди, че живее в с. ***.

Познава ответника А. и ищеца (като съседи). Описва имота като напълно ограден от всички страни, включително към реката и застроен с двуетажна къща. Посочва, че имотът е принадлежал на А. (от около 1986–1987 г.), който го е владеел и поддържал, а А. го придобил през 2020–2021 г. (от съпругата на А.), след което единствено А. го ползва.

Изрично заявява, че не е виждал ищеца да посещава имота; че оградата откъм реката съществува „отдавна“ (над 10–15 години) и не помни вътрешно разделяне на имота. Често посещава имота – 1-2 пъти седмично (помага на ответника).