Решение № 122 от 30.06.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Монтана, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно наказателно дело № 20261630200527 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 25-0996-001024/04.08.2025г на Началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР Монтана, на Б. С. А., ЕГН:**********, адрес гр. М., ул. „Н.Р.“ № ХХ, за нарушение на член 140,ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Недоволна от така издаденото Наказателно постановление А., обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител – адв. Г. от САК, която поддържа изложеното в жалбата.

Въззиваемата страна редовно призована не се явява.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното от фактическа страна:

Свидетелите по настоящето производство А. Й. И. и И. Б. И. – служители на ОДМВР Монтана на 30.06.2025 година била на нощна работна смяна. Около 00:43 часа на 01.07.2025 година в град М., спрели за проверка движещо се по ул. „В.“ с посока на движение от площад С. към ул. „П.Е.“ МПС – лек автомобил марка „ХХХХ“ ХХХХ, без поставена предна регистрационна табела. При извършване на проверката установили, че МПСто е с поставена задна регистрационна табела с № ХХХХ. Установили и 1 водача - Б. С. А., ЕГН:**********, адрес гр. М., ул. „Н.Р.“ № ХХ. За установеното свидетелят И. съставил АУАН № GA 3297264 на водачката А., за нарушение на 140,ал.1 от ЗДвП.

След получаване на преписката по случая АНО счел нарушението за безспорно установено и издал атакуваното НП, с което за нарушение на член 140,ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.

Съдът като взе предвид приетата фактическа обстановка, становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира че жалбата е ДОПУСТИМА - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното наказателно отговаря на изискванията на процесуалния закон. Видно от приложената по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Спазени са всички задължителни реквизити необходими за законосъобразното ангажиране на предвидена в

ЗАНН административнонакзателна отговорност на виновното лице.

Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

В настоящия случай се касае за извършено нарушение на ЗДвП по смисъла на член 140,ал.1 от ЗДвП, вменяваща задължение на участниците в движението да управляват надлежно регистрирани превозни средства.

2

Безспорно се установи, че на посочената дата и място в обжалваното НП, жалбоподателката А. е управлявала процесното МПС с липсваща предна регистрационна табела. Безспорно е установено също така, че МПС-то е било надлежно регистрирано и с поставената задна регистрационна табела.

Обстоятелствата свързани с причина за липсващата предна рег. табела не можаха да бъдат безспорно установени в настоящето производство. Изтъкват се доводи от страна на А. и нейния процесуален представител за изгубване на табелата и последващото и намиране и връщане. Доколкото тези обстоятелства не засягат категоричния извод направен в настоящето производство, че МПС-то е било регистрирано и с поставена задна рег. табела, позволяваща неговото идентифициране, настоящият съд намира случая за изяснен от фактическа страна. При така установеното въззивният съд намира, че формално е осъществено нарушението по член 140,ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателката и налице е маловажен случай по смисъла на член 28 от ЗАНН.

Задължение на наказващия орган е, след получаване на административнонаказателната преписка да извърши проверка на акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо да извърши и разследване на спорните обстоятелства, като издава наказателно постановление, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 от ЗАНН или не е сключено споразумение с нарушителя.

В издаденото наказателно постановление в обстоятелствената част на същото наказващия орган въобще не е отразил, че е взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, стойността на причинената вреда и съотношението и с наложеното наказание, както и имотното състояние на дееца и съответно не е извършил преценка за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН, а е наложил административно наказание на нарушителя. В тази връзка е видно че АНО не е взел предвид, че жалбоподателката фактически е управлявала регистрирано МПС, което и към момента на проверката е могла да бъде идентифицирано, поради наличие на задна рег. табела. Съдът счита, че наложеното на основание чл. 175, ад. 3 от ЗДП наказание глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и отнемане на 10 контролни точки са прекомерни и не съответстват на незначителната обществена опасност на извършеното, поради което те не могат да постигнат цедите на наказанието,

Наложеното наказание по преценка на съда не е съответно на извършеното административно нарушение. Като не е преценил задълбочено всички тези обстоятелства, административнонаказващият орган е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено изцяло.

3

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълг.н.д. № 1/2005г. на НК, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в протИ.речие със закона. При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл.6 от ЗАНН. В случая необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гледна точка на закона, административнонаказващият орган е приел, че констатираното нарушение следва да води до санкциониране на жалбоподателя с обжалваното наказателно постановление. С оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и предвид обстоятелството, че са причинени очевидно незначителни вредни последици и не са застрашени охраняваните обществени отношения. При тези обстоятелства и след съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, може да се направи извод, че е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, което е основание за квалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай въззивният съд счита, че освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не би било в протИ.речие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.

Обсъждайки събраните писмени и гласни доказателства по мнение на настоящия състав в този случай е следвало да намери приложение горния текст, като нарушителят не бъде санкциониран, а предупреден писмено, че в случай на повторно нарушение ще бъде санкциониран

В хода на производството разноски са претендирани от страна на жалбоподателката в размер на 450 евро за адвокатски хонорар. След съобразяване на фактическата и правна сложност, броя на разпитаните свидетели и заседанията в които е гледано, настоящият съд намира така претендираните разноски за съответни, поради което следва да се присъдят в полза на жалбоподателката.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд - Монтана

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0996-001024/04.08.2025г на Началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР Монтана, с което на Б. С. А., ЕГН **********, адрес гр. М., ул. „Н.Р.“ № ХХ, за нарушение на член 140,ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

4

ОСЪЖДА ОДМВР Монтана да заплати на Б. С. А., ЕГН **********, адрес гр. М., ул. „Н.Р.“ № ХХ, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 /четиристотин и петдесет/ евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5