Решение № 9 от 06.04.2022, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Трявна, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Б. Евгениев при участието на секретаря Валентина Г. Николова като разгледа докладваното от Пламен Б. Евгениев Административно наказателно дело № 20224240200001 по описа за 2022 година установи следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалба на И. В. Б. от гр.Т. против Наказателно постановление № 2110500500 от 21.12.2021г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр.Велико Търново.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира отмяната му. Твърди се, че при издаване на постановлението наказващият орган не е проучил обстойно фактическата обстановка. Същевременно в АУАН липсват задължителни реквизити, като фактическо описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Посочено е и че отразеното в постановлението нарушение не е доказано.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез повереника си поддържа жалбата по изложените по-горе аргументи. Твърди, че от събраните по делото материали не е доказано вмененото нарушение, а именно че е изграден нов извозен път, който не е бил отразен в технологичния план.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител заема становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като 1 правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на материалите по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок е и процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства от съвкупната преценка на които съдът намери за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят Б. работи като лесовъд на частна практика.

На 24.03.2021г. е издадено позволително за сеч № 0606429 на РДГ гр.Велико Търново, с което се разрешава на „Калина 2013“ ЕООД с нает регистриран лесовъд И.Б. да извърши добив на дървесина в отдел № 159, подотдел „д“ в землището на с.Фъревци, общ.Трявна. Сечта е следвало да се извърши съгласно технологичен план № 1 от 05.10.2020г., изготвен от св.А.П. и одобрен от св.М.И.. Технологичният план е връчен на жалбоподателя Б. срещу подпис на 24.03.2021г.. В същия е приложена схема за добива на дървесина от насаждението, която отразява и съществуващите извозни пътища, които ще бъдат използвани за извозване на дървесината. Не е отразено проектирано изграждане на нови извозни пътища. В позволително за сеч е определен период за извършване на добива от 27.03.2021г. до 30.12.2021г..

На 08.09.2021г. в сечището е извършена проверка от служители на РДГ – Велико Търново – В.Ц., М.А., П.К., А.П.. При проверката е установен извозен път, оформен със земекопна техника, който не е отразен в технологичния план за сечта. Служителите измерили габаритите на пътя и установили, че същият е с ширина 3,5м. и дължина 170м. и е изграден в южната част на парцела, като е с посока запад-изток. Жалбоподателят не е присъствал в сечището по време на проверката. Св.Ц. заявява, че се е опитала да се свърже с него по телефона, но същият не е отговорил на позвъняването й.

На следващия ден – 09.09.2021г. св.Ц. съставила констативен протокол, който бил подписан от нея и останалите присъствали при проверката служители. Свързала се по телефона със жалбоподателя, 2 уведомила го за извършената проверка и го поканила в РДГ – Велико Търново, където му предявила протокола.

Въз основа на констативния протокол, на 02.11.2021г. св.Й.Ч. – горски инспектор в РДГ-В.Търново в присъствието на жалбоподателя и свидетелите В.Ц. и М.А. съставил акт за установяване на административно нарушение, в който отразил че жалбоподателят Б. в периода 27.03.2021г – 08.09.2021г. е извършил следното нарушение – „Не следи за спазване на одобрения технологичен план на отдел 159, подотдел „д“ в землището на с.Фъревци. В южната част на подотдела е направен един брой извозен път, неотразен в технологичния план с ширина 3,5м. и дължина 170м. с посока запад – изток.“ Отразил, че с това деяние Б. е нарушил чл.12б ал.1 т.7 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии и чл. 53 ал.2 т.5 от Наредба № 8 за сечите в горите.

Жалбоподателят написал в акта, че не е съгласен с вмененото му в нарушение.

Въз основа на акта директорът на РДГ-В.Търново издал обжалваното наказателно постановление № 2110500500 от 21.12.2021г., с което наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 300лв. за нарушение по чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите.

В хода на съдебното следствие са събрани като писмени доказателства документите, касаещи сечта в посочения подотдел и са разпитани всички свидетели, имащи отношение към изясняване на обстоятелствата по делото. Св.А.П., както и жалбоподателят Б. твърдят, че въпросният извозен път е бил съществуващ стар път, а не е изграден по време на сечта. Всички разпитани свидетели заявяват, че пътят видимо е бил наскоро оформен със земекопна техника – булдозер, както и че при направата му са били отсечени две немаркирани дървета с диаметър 38см. и 30см.

Свидетелят П. посочва, че с течение на времето горските пътища обрастват и върху тях се свлича земна маса, поради което когато не са ползвани дълго време стават негодни за експлоатация и за последващото им ползване се налага разчистването им с булдозер. Смята, че в случая е направено точно това. Свидетелите Ц., А. и К. твърдят, че са констатирали път, прокаран със земекопна техника, като не се установили данни същият да следва трасето и габаритите на съществуващ стар път. Свидетелката Ц. представя свое копие 3 от технологичния план, на който с червен пунктир си е отбелязала приблизително трасето на констатирания път.

Жалбоподателят отрича изобщо да е извършвана дейност с булдозер или друга земекопна техника в сечището. Твърди, че по пътя са минавали само камиони.

Съдът счита, че от събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да следи за изпълнението на технологичния план. Доколкото в същия са отразени и маркирани извозни пътища, при извозването на дървесината е следвало да се ползват трасетата, посочени в плана. Следва да се има предвид, че извозните пътища имат конкретно предназначение да осигурят извозване на добиваната в сечището дървесина. Не се касае за постоянно използвани пътни трасета и поради това е съвсем естествено, след приключване на сечта, същите да бъдат оставени отново да се залесят, заедно с останалата площ на сечището. Ето защо обстоятелството, че някога през определен участък е преминавал извозен път, не предполага основание за последващото му оформяне, без съответното одобрение на компетентните органи, издадено, чрез отразяване на трасето в технологичния план. Констатираните в протокола диаметри на отрязаните дървета, попадащи в трасето на пътя, свидетелстват, че се касае за участък, който от много години не е ползван като път, който се е самозалесил и не може да се приеме за съществуващ такъв. Същевременно жалбоподателят не е изпълнил задължението си да контролира спазването на технологичния план при извършване на сечта и извозване на дървесината.

Същият не е осъществил контрол при оформяне на извозните пътища, като е пропуснал да предотврати навлизането на земекопна техника в сечището и извършването на дейности със същата по оформянето на неотразен в технологичния план извозен път. По този начин жалбоподателят Б. в качеството си на лице, упражняващо лесовъдска практика не е изпълнил служебните си задължения по чл.12б ал.1 т.7 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии и чл. 53 ал.2 т.5 от Наредба № 8 за сечите в горите, с което е осъществил състав на административно нарушение по 257 ал.1 т.1 от Закона за горите и правилно е наказан с обжалваното наказателно постановление за такова деяние.

Предвид изложеното жалбата следва да се остави без уважение, а 4 наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на РДГ – Велико Търново юрисконултско възнаграждение в размер на 80лв.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2110500500 от 21.12.2021г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр.

Велико Търново, с което на И. В. Б., ЕГН: ********** на основание чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите е наложено наказание глоба в размер на 300лв.

Осъжда И. В. Б. за плати на Регионална дирекция по горите гр. Велико Търново сумата от 80лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Преписи от решението да се изпратят на жалбоподателя и на РДГ-Велико Търново.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Габрово в 14дневен срок от получаването му.

Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________ 5