Решение № 57 от 31.03.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Елин Пелин, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Грета Ив. Денчева при участието на секретаря Тодорка Евст. Георгиева като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Административно наказателно дело № 20261820200001 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. Д. С., ЕГН ********** от гр. Ч.б., общ. Ч.б., обл. п., ул. „Н.Р.22 срещу електронен фиш за налагане на глоба серия К, №10132093 за нарушение установено с автоматизирано техническо средство, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал.2, т. 4 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 600 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят излага оплаквания във връзка с допуснати нарушения при издаването му. Сочи, че е изтекъл предвидения едногодишен срок за издаване и връчване на оспорения електронен фиш, тъй като същия е издаден на 13.12.2024 г., като е връчен на дата 22.12.2025 г. Моли за уважаване на предявената жалба.

Административно наказващият орган редовно призован, не изпраща представител. Представя писмена защита, с която поддържа, че жалбата е неоснователна и недоказана. Изпраща цялата административнонаказателна преписка. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от правоимащо лице, а именно лицето чиято административно наказателна отговорност е ангажирана с издаването на процесния електронен фиш. Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 ЗДвП 14-дневен срок за обжалване, което не 1 се оспорва от въззиваемата страна, и е срещу електронен фиш, който подлежи на обжалване. Предвид това съдът приема жалбата за допустима и счита, че следва да я разгледа по същество.

Административно наказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на електронен фиш за налагане на глоба серия К, №10132093 за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР С.. В този фиш е отразено, че на 13.12.2024 г. в 11:17 часа в обл. С., общ.Г.М., АМ Х. км 32, с посока към гр. Варна, при въведено ограничение на скоростта, сигнализирано с ПЗ B-26, и отчетен толеранс от - 3 км. (% ) в полза на водача, е установено нарушение, като при ограничение на скоростта 80км/ч, е установена скорост на движение на посоченото МПС - 117 км/ч и превишение от 37 км/ч. Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност, без да е посочен електонния фиш, който е влязъл в сила и въз основа не който деянието е квалифицирано като извършено в условията на повторност.Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП. За това нарушение на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява и от приложените по делото писмени доказателства: Заверена разпечатка на електронен фиш серия К - № 10132093 от 13.12.2024г. от АИС-АНД на МВР 1 /един/ лист; Заверено ксерокопие на протокол от проверка № 126-СГИСИС/23.08.2024г. на Преносима система за контролна скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, с инвентарен № 120CD16 от БИМ— 1 /един/ лист; Заверено ксерокопие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ - 1 /един/ лист;

Заверени ксерокопия на 2 бр. заповеди, относно утвърждаване образец на електронен фиш на Министъра на вътрешните работи ведно с приложение към заповедта - 4/четири/ листа; Снимков материал № 120CD16/0839990 от 13.12.2024 г. - 1 /един/ лист; Заверено ксерокопие на протокол за използване на ATCC с „ARH CAM S1”, с инвентарен № 120CD16 на 13.12.2024г. в едно със снимков материал на разположението на ATCC - „ARH CAM S1”- 4 /четири/ листа; Заверено ксерокопие на разписка удостоверяваща връчването на ЕФ Серия К № 10132093 на 22.12.2025г. - 1(един) лист; Заверена разпечатка на справка за собственост на МПС с рег.№ ЕН 5238 КМ от ИИС на МВР, АИСКАТ- 1 /един/ лист; Разпечатка от АИС-АНД, удостоверяваща връчването на електронен фиш Серия К № 10132093 на дата 22.12.2025г. - 1 /един/ лист;

Разпечатка от АИС-АНД, удостоверяваща датата на влизане в сила на електронен фиш Серия К № 5748089, във връзка с повторното извършване на нарушение по чл. 189, ал, 4, във връзка с чл. 182, ал. 4 във връзка с ал.2, т.5 от ЗДвП. - 2 / два/ листа

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице - наказания с 2 електронния фиш и е процесуално допустима, а разгледана по същество, съдът намира същата за основателна, по следните съображения:

По възражението за изтекла давност на жалбоподателя съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:

Съдът намира за неоснователно възражение на жалбоподателя, че електронния фиш не е издаден и връчен в едногодишен срок от установяване на нарушението. По отношение на електронните фишове е приложима единствено абсолютната давност от 4 г. и 6 м., след изтичането на който период се погасява отговорността по издаден електронен фиш. Това е така доколкото законодателят не е предвидил срок за издаването на електронния фиш, поради което са неприложими по отношение на електронния фиш сроковете по чл. чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС е прието, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността.

В този смисъл институтите на давността в двете и разновидности - т. нар. преследвателна давност, т. е. давност погасяваща възможността за реализиране на административно-наказателно преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административно наказателното правоотношение, и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административно наказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в административно наказателния процес /чл. 11 от ЗАНН/, следва че нормите на давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административно наказателния процес.

Погасителната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Погасителната давност бива два вида: обикновена и абсолютна, които се прилагат в административно наказателното производство.

Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 от НК. Абсолютната давност изключва наказателното

/административно наказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената 3 давност - чл. 81, ал. 3 от НК. В чл. 34 от ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които прекъсват обикновената погасителна давност - издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени са и специални давностни срокове за извършване на тези конкретни действия тримесечен, съответно едногодишен за издаване на АУАН и шестмесечен за издаване на НП. С издаването на АУАН и НП, обаче не се изчерпват необходимите действия на държавата по реализиране на административно наказателната отговорност на дееца. След издаването на НП/ЕФ, същото следва да бъде връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила. Тъй като за действието по връчване на наказателните постановления/ЕФ в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на наказателното постановление/ЕФ тече обикновена погасителна давност в размер на 3 години. В случая не може да намери приложение двугодишният срок по чл. 82 от ЗАНН, доколкото приложението му би довело до смесване между двата основни вида давност преследвателна и изпълнителна.

Преследвателната давност тече от извършване на нарушението до реализиране на отговорността на дееца с влязъл в сила акт. Изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. Следователно, за да е приложим срокът по чл. 82 от ЗАНН, НП следва да е влязло в сила.

Предпоставка за влизане в сила на НП/ЕФ е надлежното му връчване. Преди връчването и съответно влизане в сила не тече изпълнителната давност по чл.

82 от ЗАНН, а общата преследвателна давност по НК.

С оглед на това следва да се приеме, че по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН за връчването на ЕФ следва да тече обикновена тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и абсолютна погасителна давност в размер на 4 години и половина на основание чл. 81, ал. 3 от НК, която в случая не е изтекла.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Всякога когато биват засягани и ограничавани правата на едно лице в производство с наказателен характер /каквото несъмнено е това по ангажиране на административнонаказателната му отговорност за нарушение по ЗДвП/ това следва да бъде реализирано въз основа на обективно установени факти. При издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство съдът констатира съществени допуснати нарушения.

На първо място съдът констатира, че приложения към жалбата и връчен на жалбоподателя електронен фиш е с различно съдържание от представения такъв с административно-наказателната преписка. Недопустимо е впоследствие издадения електронен фиш да бъде допълван от административно-наказващия орган с липсващи данни при издаването му. В този смисъл съдът кредитира първоначално издадения и връчен на жалбоподателя електронен фиш. Видно от първоначално издадения 4 електронен фиш в същия не е посочено с какво МПС е извършено нарушението, както и не е вписан влезлия в сила електронен фиш въз основа на който нарушението е квалифицирано като извършено в условията на повторност. В този смисъл обжалваният електронен фиш не съдържа данните, които следва да бъдат вписани в него, което ограничава правото на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е санкциониран. По изложените съображения, електронният фиш следва да бъде отменен.

По разноските:

С оглед изхода на спора административно-наказаващия орган няма право на разноски. Жалбоподателят не претендира разноски.

Мотивиран от гореизложеното съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. чл.

63, ал. 7, т. 1 ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш, Серия К, № №10132093 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР - С., с който на Е. Д. С., ЕГН ********** от гр. Ч.б., общ. Ч.б., обл. п., ул. „Н.Р.22, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал.2, т. 4 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 600 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.